Истински пари

Импровизирай! Нищо друго не ти остава. Помниш ли златистата верига? Това е обратната страна на медала. Използвай уменията си, за да се измъкнеш от проблем, който уменията ти не са достатъчни да решат. Сам си кови късмета. Разиграй истинско шоу. Ако паднеш, нека хората да го запомнят като последния ти полет. Понякога достигаш върха тъкмо преди да излезеш от играта.

Влаго отиде до гардероба и извади най-хубавия си златен костюм, който носеше само в изключителни случаи. После потърси Гладис и я завари да се взира през прозореца. Наложи се да я повика няколко пъти, преди да му обърне внимание.

— Те Идват — произнесе тя.

— Така е — потвърди Влаго. — Затова трябва да изглеждам ослепително. Би ли ми изгладила панталоните, моля?

Гладис взе панталона безмълвно, вдигна го срещу стената и прокара една огромна длан надолу по плата. Когато ги подаде обратно, ръбът на крачолите беше остър като бръснач. След това тя отново се обърна към прозореца. Влаго също надзърна. Пред банката вече се бяха събрали хора и продължаваха да пристигат карети. Забелязваха се и доста стражници. Ярка светкавица подсказа, че Ото Вик от Таймс документира ситуацията. А ето че вече се формираше и представителна делегация. Всички искаха да са в центъра на събитията. Рано или късно някой щеше да потропа на вратите. О, не, той не можеше да допусне такова нещо.

Измий се, избръсни се, подрежи немирните косъмчета в носа, почисти си зъбите. Среши си косата, излъскай си ботушите. Нахлупи шапката, слез по стълбите, отключи вратите внимателно, така че щракването на ключалката да не се чуе отвън. Изчакай докато чуеш приближаващи се стъпки…

Влаго рязко разтвори входните врати.

— Е, господа?

Козмо Охол леко се залюля, когато свитият му юмрук не намери по какво да удари, но бързо се съвзе и метна лист хартия в лицето на Влаго.

— Извънреден одит. Тези господа — той посочи група солидни на вид мъже зад себе си, — са представители на основните гилдии и някои други банки. Това е стандартна процедура и вие не можете да ни попречите. Ще забележите, че сме довели с нас и командира на градската стража Ваймс. Когато установим, че трезорът действително не съдържа злато, ще му наредя да ви арестува по подозрение в кражба.

Влаго огледа командира. Той не му допадаше и Влаго беше сигурен, че чувствата им са взаимни. Но дори още по-сигурно беше, че Ваймс не търпи с него да се разпореждат личности като Козмо Охол.

— Уверен съм, че командирът ще постъпи, както намери за добре — отвърна Влаго примирено. — Знаете как да стигнете до трезора. Ще ме прощавате за бъркотията там долу.

Козмо се извъртя леко назад, за да е сигурен, че тълпата няма да пропусне нито една негова дума.

— Вие сте крадец, г-н Мустак. Измамник и лъжец и нямате никакъв вкус за облекло.

— Това беше грубо — отвърна Влаго, докато мъжете минаваха покрай него. — Бих казал, че се обличам доста елегантно.

Ето че се оказа на стъпалата сам срещу множеството. То все още не беше тълпа, но тази трансформация вероятно беше само въпрос на време.

— Мога ли да съм полезен на някой друг? — попита той.

— Ами парите ни? — обади се някой.

— Какво за тях? — попита Влаго.

— Във вестника пише, че нямате никакво злато — продължи същия човек.

Той подаде на Влаго още влажно копие на Таймс. Всъщност, вестникарската публикация беше, като цяло, доста сдържана. Той се беше приготвил за ужасни заглавия, но цялата история беше описана в единствена колона на първа страница. В текста преобладаваха изрази като „доколкото разбираме“, „смятаме, че“ и „Таймс получи информация, че“, към които журналистите прибягват, когато описват факти, свързани с големи суми пари, които не са им съвсем ясни, а и не са сигурни дали не са ги излъгали.

Влаго вдигна поглед и се намери лице в лице със Захариса Крипслок.

— Съжалявам — извини се тя. — Обаче тук цяла нощ гъмжеше от стражници и пазачи и времето ни беше ограничено. Честно казано, пристъпът на г-н Непреклон беше достатъчно интригуващ сам по себе си. Всички знаят, че той управлява банката.

— Председателят управлява банката — поправи я Влаго сухо.

— Не, Влаго, председателят джафка — отвърна Захариса. — Вижте, не подписахте ли някакви документи, когато поехте длъжността? Разписка или нещо?

— Възможно е. Имаше цял наръч книжа. Аз просто се подписах, където ми посочиха. Както и Г-н Каприз.

— Богове, адвокатите здраво ще се посмеят на тази история — каза Захариса и бележникът почти магически се появи в ръката й. — А при това няма нищо забавно15. Той може да попадне в затвор за длъжници!

— Кучкарник — поправи я Влаго. — Той джафка, както споменахте. Но нищо такова няма да се случи.

Захариса се наведе да потупа Г-н Каприз по главата и замръзна на място.

— Той какво е захапал в… — подхвана тя.

— Захариса, може ли да оставим това за по-късно? Моментът наистина не е подходящ. Но се заклевам, в които и да било три божества, на които се кланяте, макар да сте журналистка, че, когато шумотевицата отмине, ще ви дам такава история, че ще ви изкуши да нарушите строгите правила на Таймс да избягва груби теми и двусмислени намеци. Вярвайте ми.