Истински пари

В момента Влаго беше сам, понеже Прелест Дивна щеше да прекара нощта в килия, за нападение на офицер от стражата. Според Влаго това не беше честно. Естествено, в зависимост от настроението на ченгето, почти няма действие, с изключение може би на физическото отсъствие на лицето, което да не може да се интерпретира като нападение. Реално погледнато обаче Прелест Дивна не беше нападнала сержант Детритус. Просто беше опитала да прободе крака му с тока на обувката си, което й докара счупен ток и изкълчен глезен. Капитан Керът обеща това да бъде взето предвид.

Разнообразни часовници в града отбелязаха четири часа, докато Влаго размишляваше за бъдещето си и най вече опитваше да прецени, колко ли ще е продължително то.

Какво пък, можеше и да мине леко — само с обесване.

Трябваше да слезе в трезора още първия ден, повлякъл алхимик и адвокат със себе си! Нима хората никога не правеха инвентаризация на трезорите? Да не би съдържанието им да беше проверявано от дружина веселяци, които само подаваха глава в трезора на друга весела дружина и набързо удостоверяваха, че всичко е налице, за да не закъснеят за обяд? Така де, няма сега да се съмняваме в думата на нашите добри приятели, нали така? Най вече, понеже се надяваме някой ден те да не се усъмнят в нашата дума.

Може би покойният сър Джошуа беше пръснал всичко по екзотични кожени изделия и млади дами. Колко нощи в обятията на красиви жени може да се купят с торба злато? Старата мъдрост твърди, че послушната жена струва повече от скъпоценни камъни. Следователно, жената, която е обучена да бъде непослушна, трябва да струва къде повече.

Влаго се изправи в леглото, запали свещ и погледът му попадна върху дневника на сър Джошуа, оставен на нощното шкафче. Преди тридесет и девет години… е, беше извадил подходящия том и след като така или иначе в момента нямаше друго занимание…

Късметът, който му беше бягал цял ден, се върна. Въпреки че сам не беше сигурен какво търси, той го откри на шестата случайна страница, която прегледа:

Двойка странни на вид хора дойдоха в банката днес и питаха за момчето Непреклон. Наредих да ги отпратят. Той се справя отлично. Но човек не може да не се чуди, какви ли мъки трябва да е преживял.

Голяма част от дневника изглежда беше кодирана, но вида на тайните знаци подсказваше, че сър Джошуа е записвал пространно всяка малка подробност от всяка своя любовна афера. Човек не можеше да не се възхити постоянство му. Беше осъзнал какво желае най-силно в живота си и беше впрегнал всички сили да получи, колкото може повече от него. Шапка да му свалиш.

А какво искаше Влаго от живота? Никога не се беше замислял. В момента най-много му се искаше утрешният ден да не е същият като отминалия.

Той погледна часовника. Четири и петнадесет и единствените хора, които се мяркат наоколо са пазачите. При главния вход бяха поставили на пост стражници. Той официално не беше арестуван, но всъщност това беше едно от онези цивилизовани споразумения — той не се водеше арестуван, стига да не се опита да се държи като човек, който не е арестуван.

А, припомни си Влаго, докато си навличаше панталона, ето още една малка благословия: беше присъствал лично, когато Г-н Каприз беше предложил брак на върколака…

… който в онзи момент едва се крепеше върху една от огромните, украсени урни, които никнеха като отровни гъби в коридорите на банката. Урната се клатушкаше. Същото правеше и ефрейтор Нобс, който освен това се заливаше от смях, докато…

… гледаше как Г-н Каприз пружинира нагоре-надолу с неугасим ентусиазъм. В устата си той все още държеше новата си играчка, която към онзи момент мистериозно се беше оказала навита. Така благосклонната съдба беше решила, всеки път когато Г-н Каприз подскочи нагоре, инерцията от движението на играчка да превърта малкото куче във въздуха.

А Влаго си помисли: значи върколакът е женски и носи значка на стражата на каишката си. А аз пък вече съм виждал точно този цвят коса. Ха!

Веднага след това погледът му се беше върнал на Г-н Каприз, който правеше салто след салто с изражение на абсолютно блаженство…

… докато накрая капитан Керът го подхвана във въздуха, върколакът избяга и шоуто приключи. Но на Влаго завинаги щеше да му остане споменът. Следващият път, когато се случеше да се размине със сержант Ангуа, щеше да изръмжи тихо, макар че това вероятно можеше да бъде изтълкувано като нападение.

Вече напълно облечен, Влаго отиде да се поразходи из дългите коридори.

Стражата беше оставила допълнителни пазачи за през нощта. Капитан Керът съобразяваше бързо. Всички допълнителни стражници бяха тролове. Не беше никак лесно да убедиш един трол да погледне нещата от твоята гледна точка.