Истински пари

Той усещаше, че го гледат, накъдето и да мръдне. Не бяха оставили пазач пред вратата към подземието, но Влаго бързо посърна, когато приближи ярката светлина, обгръщаща Глупър и видя пазача, застанал пред спасителната задна вратичка.

Бухльо се беше проснал на матрака си и хъркаше, но без да изпуска четката от ръката си. Влаго му завиждаше.

Хюбърт и Игор се суетяха около стъклената плетеница, която според Влаго изглеждаше все по-голяма всеки път щом я видеше.

— Проблем ли има?

— Проблем? Не. Никакъв проблем! — бързо отвърна Хюбърт. — Всичко е наред! Според вас има ли проблем? Защо смятате, че може да има проблем? Какво ви кара да мислите, че нещо може да не е наред?

Влаго се прозина.

— Да имате кафе? Или чай? — попита той.

— За ваш, г-н Муштак, ще приготвя шплот.

— Сплот? Истински сплот?

— Шъвшем, шър — увери го Игор самодоволно.

— Но тук няма откъде да се купи.

— Жнам, шър. Вече е обявен ижвън жакона и в родината — информира го Игор, докато ровеше в някаква торба.

— Извън закона? Обявили са го извън закона? Но той е най-обикновен билков чай! Баба ми ни правеше редовно!

— Така е, шър, шъвшем традиционно питие — съгласи се Игор. — От него кошмите по гърдите ижбуяват.

— Да, и баба от това се оплакваше.

— Това алкохол ли е? — попита Хюбърт нервно.

— Съвсем не — отвърна Влаго. — Баба ми никога не пипваше алкохол — той се замисли за момент. — Освен може би афтършейв. Не, сплот се вари от дървесна кора.

— О, звучи приятно — коментира Хюбърт.

Игор се оттегли сред своята гора от странно на вид оборудване, откъдето се разнесе подрънкване на стъкло. Влаго седна на клатещата се пейка.

— Как вървят нещата при теб, Хюбърт? — попита той. — Водата все така ли гъргори наоколо според очакванията?

— Всичко е наред! Всичко! Съвсем наред! Няма абсолютно нищо нередно! — лицето на Хюбърт за момент стана безизразно. Той бързо измъкна малък бележник и се консултира с него. — Как сте вие?

— Аз? О, чудесно. Само дето в трезора трябва да има десет тона злато, пък никакви не се мяркат.

Откъм посоката, където беше изчезнал Игор се дочу трясък от счупено стъкло, а Хюбърт впери във Влаго ужасен поглед.

— Ха? Хахахаха? — каза той. — Ха ха ха ха а ХАХАХА!! ХА ХА ХА!!! ХА ХА…

Игор дотърча толкова бързо, че очертанията му за момент изглеждаха размити, и сграбчи Хюбърт.

— Проштете, г-н Муштак — вметна Игор през рамо. — Ако някой не го шпре, може да откара така ш чашове.

Той шамароса Хюбърт два пъти и измъкна някакво бурканче от джоба си.

— Г-н Хюбърт, колко пръшта виждате?

Хюбърт бавно фокусира поглед.

— Тринадесет? — изхъхри той.

Игор се отпусна и прибра буркана обратно в джоба си.

— Тъкмо навреме. Много добре, шър.

— Съжалявам… — подхвана Хюбърт.

— Не се притеснявай, в момента и аз горе-долу така се чувствам — увери го Влаго.

— Та… за златото… знае ли се кой го е взел?

— Не, но трябва да е бил някой вътрешен — отвърна Влаго. — Обаче накрая ще го лепнат на мен, предполагам.

— Това означава ли, че вече няма да сте ни шеф?

— Съмнявам се, че ще ми позволят да ръководя банката от Мрънкалника.

— Разбирам — каза Хюбърт и двамата с Игор се спогледаха. — Ъм… а какво ще стане, ако златото се появи?

Игор се прокашля шумно.

— Е, да, но няма как да стане, нали? — отвърна Влаго.

— Да, ама Игор каза, че когато миналата година пощата изгоря, лично боговете са ви дали парите, за да я построите отново!

— Хъхъмпф — дочу се откъм Игор.

— Не вярвам такова нещо да се случи втори път — каза Влаго. — Пък и не мисля, че има бог на банките.

— Да, но не пречи да се опита, дори и колкото за пред хората — настоя Хюбърт, явно отчаян. — Една молитва няма да навреди.

— Хъхъмпф! — повтори Игор, този път по-шумно.

Влаго ги огледа и двамата. Добре, реши накрая той, тук става нещо, но никой няма да ми обясни какво. Да измолиш една камара злато от боговете? Това пък кога се е случвало? Вярно, получи се миналата година, но само защото аз вече знаех къде има заровена камара злато. Боговете помагат на тези, които се грижат за себе си, а, богове, как само се бях погрижил за себе си аз.

— Смяташ ли че наистина си струва да се опита? — попита Влаго.

В този момент пред него беше поставено малко, вдигащо пара канче.

— Вашият шплот — каза Игор. Той не добави: „А сега го изпийте и си вървете“, но беше очевидно, че това има предвид.

— И ти ли смяташ, че трябва да опитам с молитва, Игор — попита Влаго като следеше лицето му.

— Не мога да кажа. Мнението на Игорите за молитвите е, че те са просто надежда, изразена ритмично.

Влаго се наведе към него и прошепна.

— Игор, като един земляк от Юбервалд на друг, нека ти обърна внимание, че току-що забрави да фъфлиш.

Физиономията на Игор помръкна още повече.

— Проштете, шър, жа твърде много неща имам да мишля — оправда се Игор и завъртя очи, сякаш да посочи към нервния Хюбърт.

— Вината е моя. Аз ви досаждам — каза Влаго и изпи чашата си наведнъж. — Съвсем скоро дхдлдлкп;квйв вбдф;жвжвф;лллжвммк;убвлм бнхгсхбнме…