Истински пари

Останалите членове на набързо сформираната одитна комисия също се измъкваха един по един с доволни изражения на лицата. Все пак, бяха ги събудили ужасно рано сутринта, а когато такива хора стана в тъмни зори, те очакват да са повалили плячката преди закуска.

— Приключихте ли вече? — попита Влаго.

— Вие, разбира се, сте наясно защо сме тук — отвърна един от банкерите. — Много добре знаете, че снощи стражата е установила липсата на златото от трезора. Ние току-що се уверихме в този злощастен факт.

— Е, ами, знаете как е с парите — каза Влаго. — Мислиш си, че не ти е останал нито петак, пък те през цялото време били в джоба на другите ти панталони.

— Този път, г-н Мустак, ние ще се смеем последни — обади се Козмо и повиши глас. — Вие въртите измами в тази банка! Съветвам всички инвеститори, които сте подвел, да си изтеглят парите, докато още могат!

— А, не! Отряд, при мен! — командир Ваймс си проби път между стреснатите банкери и в същия момент половин дузина стражници тролове изтрополиха нагоре по стълбите и се подредиха рамо до рамо пред двойните врати.

— Да не сте пълен идиот, сър? — Ваймс скастри Козмо, почти залепил нос о неговия. — Стори ми се, че подстрекавате хората към безредици. Затова тази банка ще бъде затворена до второ нареждане!

— Аз съм директор на банката, командир — сопна се Козмо. — Не можете да ме изхвърлите.

— Мога и още как — информира го Ваймс. — Предлагам ви да се обърнете с възраженията си директно към негова светлост. Сержант Детритус!

— Дасър!

— Никой да не влиза в банката без пропуск, подписан от мен. А вие, г-н Мустак, няма да напускате града, ясно?

— Напълно, командире — Влаго се обърна към Козмо. — Знаете ли, не изглеждате добре. Имате много нездрав вид.

— Нито дума повече, Мустак — Козмо се наведе напред.

Отблизо лицето му изглеждаше още по-зле. Щеше да прилича на восъчна кукла, ако восъчните кукли можеха да се потят.

— Ще се видим в съда. Свършено е с вас, г-н Мустак. Или да ви наричам… г-н Блещук?

О, богове, трябваше да се погрижа за Гепи, сети се внезапно Влаго. Бях се залисал с изкарването на пари…

Тъкмо тогава през тълпата си проби път Прелест Дивна, придружавана от двама стражници, които й служеха и като патерици. Ваймс бързо слезе по стълбите да я пресрещне, сякаш я беше очаквал. Влаго осъзна, че обичайните шумове на града са някак по-силни от обичайно. Тълпата също го забеляза. Някъде се случваше нещо голямо, в сравнение с което тази малка крамола беше дребно явление.

— Мислите се за голям умник, г-н Мустак? — продължи Козмо.

— Не, аз си знам, че съм умник. Обаче мисля, че ми липсва късмет — отвърна Влаго, но в същото време го занимаваха други мисли.

Сигурен съм, че новите клиенти не бяха чак толкова много. От някъде се чуват писъци!

Докато Козмо продължаваше да крещи триумфално зад гърба му, Влаго успя да се добере до Прелест Дивна и нейния полицейски ескорт.

— Това заради твоите големи ли е? — попита той.

— Всеки голем в града е престанал да се движи — обясни тя.

За момент погледите им се срещнаха.

— Те идват? — попита той.

— Да, така мисля.

— Кой идва? — поинтересува се Ваймс, обзет от подозрения.

— Ъм, ами, те — каза Влаго и посочи с пръст.

Няколко души дотърчаха откъм Кожодерския пазар и без да забавят ход притичаха с посърнали лица покрай тълпата, събрана пред банката. Те обаче се оказаха само началните пръски на огромна вълна жители на града, изтеглящи се от района около реката, която накрая се разби о речния бряг като прилив попаднал на голяма скала.

Над морето от глави плаваше кръгло платно, три метра в диаметър, от типа, с който се хващат хора, които много мъдро скачат от горящи сгради. Петимата души, понесли платното, бяха доктор Селяк и още четирима магьосници и вече бяха достатъчно близо, та да се различава нарисуваният с тебешир върху платното кръг, изпълнен с магически символи. По средата на този преносим магически кръг седеше професор Угоен и без особен успех налагаше петимата магьосници с безплътния си жезъл. Те се спряха до стълбите, докато множеството продължи напред.

— Извинявам се за това — каза Селяк, като се задъхваше. — Само така можем да го изведем навън, а той настояваше, о, как само настояваше…

— Къде е младата дама? — изврещя Угоен.

На дневна светлина гласът му беше едва доловим. Прелест Дивна разбута полицаите около себе си и излезе напред.

— Тук съм, професоре.

— Намерих отговор на въпроса ви. Говорих с няколко ъмнианци!

— Мислех, че те всички са измрели преди хиляди години.

— Е да де, ама аз пък съм некромант — отбеляза Угоен. — Обаче трябва да призная, че бяха малко мъгливи, дори за мен. Може ли да получа целувка? Една целувка за един отговор.

Прелест Дивна погледна Влаго. Той сви рамене. Денят окончателно му се беше изплъзнал. Вече не летеше, а просто се носеше по вихъра.

— Добре — съгласи се тя. — Но без език.

— Език? — възкликна Угоен тъжно. — Ще ми се.

Двамата си размениха съвсем кратичка целувка, но призрачният некромант засия.

— Великолепно — изчурулика той. — Чувствам се поне сто години по-млад.

— Направихте ли превода? — напомни му Прелест Дивна.