Истински пари

Аха, това е то, истински сплот, помисли си Влаго. Съдържаше само билки и естествени съставки. Но беладоната също е билка, а арсеникът е съвсем естествен. Хората твърдяха, че сплот не съдържа алкохол, понеже алкохолът не можеше да оцелее в такава среда. Но чаша сплот беше достатъчна да вдигне мъжете на крака и да им даде сили за работа, когато отвън имаше натрупан два метра сняг и кладенецът беше напълно замръзнал. Сплот прочистваше ума и го караше да препуска. Само дето човешкият език не успяваше да поддържа същото темпо, като препускащия ум.

Влаго примигна един-два пъти и каза:

— Унгх…

Накрая се предаде, сбогува се с нещо като „гнирхс“ и тръгна да излиза от подземието, а светлината на Глупър гонеше сянката му пред него. Троловете го наблюдаваха подозрително, докато се изкачваше по стълбите и влагаше цялото си старание да не позволи на краката си да излетят изпод него.

Мозъкът му беше под пара, но нямаше нищо за вършене. Не откриваше нищо, в което да се вкопчи и да измъкне някакво решение. След около час провинциалното издание на Таймс щеше да е приключено, а с него и кариерата на Влаго фон Мустак. Банката щеше да бъде обсадена от своите клиенти, което е ужасяващо събитие, а останалите банкери няма и да си помислят да му помагат, нали така, понеже той не спада към тяхната весела дружина.

Срам, Позор и Г-н Каприз се взираха в лицето му, но само един от тях го облизваше.

Значи трябва да е успял да се добере до офиса си. Сплот успяваше да освободи ума от всички дребни проблеми, като ги обединяваше в едно общо, голямо предизвикателство да се задържиш целия на една и съща планета. Влаго реши, че е получил достатъчно влажни целувки от малкото куче, вдигна се от коленете си и се добра до стол.

Така… седенето нямаше да го затрудни. Но умът му не спираше да вилнее.

Скоро щяха да почнат да пристигат хора в търсене на множество липсващи отговори. Какво да прави, какво да прави? Влаго не си падаше по молитвите, не защото смяташе, че боговете не съществуват, а защото се опасяваше, че може да съществуват. Да видим, на Ядна й беше провървяло с негова помощ. Тъкмо онзи ден той беше забелязал нейния лъскав нов храм, чийто вход вече беше заринат от оброчни бъркалки за фондан, черпаци, гилотини за яйца, масленици за пащърнак и всякакви други безполезни домакински уреди, дарени от благодарни поклонници, прегърнали своя нов живот без заклещени чекмеджета. Ядна изпълняваше молбите на последователите си, защото беше тясно специализирана. Тя дори не се опитваше да пробутва на хората идеята за рай, вечни истини или някакъв вид спасение. Тя просто осигуряваше гладко плъзгане и бърз достъп до вилиците. Ядна нямаше почти никакви поклонници преди Влаго да я избере наслуки, за да я посочи, като една от боговете, отговорни за сполетялото го чудо. Дали тя ще си спомни този негов жест?

Може би, ако му се намираше злато, заклещено в някое чекмедже. Едва ли щеше да е навита да превръща олово в злато. Но какво пък, човек се обръща към боговете, когато никаква друга надежда не му е останала.

Той влезе в малката кухня и откачи един черпак. После се върна в офиса и натика черпака в чекмеджето на бюрото, където той моментално се заклещи, което е основно предназначение на черпака като такъв. Разтресете чекмеджета си, това се очакваше. Изглежда на нея й допадаше шума.

— О, Ядна — започна Влаго и подръпна дръжката на чекмеджето, — аз съм, Влаго фон Мустак, каещият се грешник. Не знам дали ме помниш? Ние всички сме най-обикновени прибори, попаднали на тясно в чекмеджета, които сами сме си избрали, а никой в момента не е по-натясно от мен. Ако би могла да отделиш от скъпоценното си време да ме измъкнеш в този горък час, ще откриеш, че не ми липсва щедрост, когато поставяме статуите на боговете на покрива на пощата, следващия месец. Урните на старата сграда никога не са ми харесвали. При това статуите ще са покрити със злато. Предварително ти благодаря. Амин.

Той дръпна чекмеджето още веднъж за последно. Черпакът рязко се измъкна, подскочи като риба на сухо и разби една ваза в ъгъла. Влаго реши да приеме това като добър знак. Присъствието на Ядна би трябвало да оставя след себе си миризма на цигарен дим, но Прелест Дивна беше прекарала в тази стая повече от десет минути, така че нямаше полза да души въздуха.

А сега какво? Боговете помагат на онези, които сами се грижат за себе си, а Влаго винаги разполагаше с един последен изход за краен случай. Мисълта бавно изплува в главата му: импровизирай.

Глава 10

Въпрос на стил — Председателят джафка — Хари Краля заделя малко средства — Писъците започват — Една целувка, без език — Военен съвет — Влаго поема инициативата — Малко магия, с марки — Възбуждане интереса на професора — Райско видение