i ea1403da12425be3

на кушетката. Пазителите се втурнаха в още примери за това как да избегнеш

атакуващия те. Лиса и Кристиан бяха виждали това толкова много пъти, че знаеха този

урок наизуст и по-ранното им вълнение се превърна в раздразнение.

Лиса беше прекалено мила, за да каже каквото и да било, но след още 15 минути, през

които Серена и Грант показваха как да блокираш с ръцете си и да избегнеш някого,

Кристиан най-накрая проговори:

- Как се пробожда стригой с кол?

Серена замръзна при думите му.

- Пробождане ли каза?

Вместо да се учуди, Грант се подсмихна.

- Не мисля, че това е нещо, за което трябва да се тревожите. Трябва да се съсредоточите

върху бягството от стригоя, а не върху приближаването към него.

Лиса и Кристиан си размениха напрегнати погледи.

- Помагал съм в убиването на стригои преди, - изтъкна Кристиан. – Използвах огъня

при атаката над Академията. Да не би да казвате, че това не е правилно? Че не е

трябвало да го правя?

Сега Серена и Грант си размениха погледи. Ха, помислих си аз. Тези двамата не бяха

така напредничави, както мислех. Възприемаха всичко от защитна гледна точка, не от

офанзивна.

- Разбира се, че е трябвало, - каза Грант накрая. – Това, което си направил, е невероятно.

А в подобна ситуация? Разбира се. Не би искал да си безпомощен. Но там е работата –

имаш огъня си. Ако се стигне до битка със стригой, магията ти ще ти е от полза. Вече

знаеш как да я използваш и тя ще те пази.

- Ами аз? – попита Лиса. – Аз нямам такава магия.

- Никога няма да се озовеш достатъчно близо до стригой, за да е проблем за теб, - рече

Серена разпалено. – Няма да го позволим.

- Освен това, - добави Грант развеселено – не е като само да се разхождаме с колове в

ръка, - точно тогава бих дала всичко да идат и да видят в чантата й.

Лиса прехапа устна и отказа за пореден път да срещне погледа на Кристиан от страх да

не издаде намеренията си. Не се получаваше както го бяха планирали. Кристиан отново

пое нещата в свои ръце.

- Може ли поне да ни покажете? – попита той, опитвайки се – и всъщност успявайки –

да изглежда като някой, който търси сензационното и вълнуващото. – Трудно ли е?

Изглежда сякаш всичко, което трябва да се направи, е да се прицелиш и да удариш.

Грант изсумтя.

- По-скоро не. Има нещо повече в това.

Лиса се наклони напред, като скръсти ръце, докато следваше примера на Кристиан.

- Ами, тогава не се притеснявайте да ни научите. Просто ни покажете.

- Да. Нека видим, - Кристиан се размърда нервно до нея. Като направи това, ръцете им

се опряха и те моментално се отдалечиха един от друг.

- Това не е игра, - каза Грант. Както и да е, той отиде до палтото си и извади кол. Серена

гледаше невярващо.

- Какво правиш? – попита тя. – Ще ме прободеш?

Той се изкикоти тихо и огледа стаята с остър поглед.

- Разбира се, че не. Ах. Ето, - той отиде до малък фотьойл с възглавничка. Повдигна я и

премери ширината й. Беше обемиста и доста добре напълнена с някакъв вид плътен

пълнеж. Той се върна до Лиса и й показа къде да застане. За учудване на всички, той й

подаде кола си.

Като застана неподвижно, той стисна здраво възглавничката между ръцете си и я

протегна малко пред себе си.

- Давай, - каза. – Прицели се и удари.

- Полудял ли си? – попита Серена.

- Не се притеснявай, - рече той. – Принцеса Вода може да си позволи инцидентни

разходи. Доказвам нещо. Удари възглавницата.

Лиса се поколеба само за няколко секунди. Вълнение, което изглеждаше необичайно

силно, я изпълни. Знаех, че се притеснява да научи това, но желанието й изглеждаше

по-силно от всякога. Стиснала зъби, тя пристъпи напред и несръчно се опита да

прободе възглавницата с кола. Беше внимателна – страхуваше се да не нарани Грант, –

ала нямаше нужда да се тревожи. Тя дори не го докосна и успя единствено да разпори

дамаската на възглавничката. Опита се още няколко пъти, но успя да направи съвсем

малко.

Кристиан, съвсем типично за себе си, каза:

- Само това ли можеш?

С блеснали от гняв очи, тя му подаде кола.

- Направи го ти по-добре.

Кристиан се изправи и грейналата му усмивка изчезна, докато изучаваше остро

възглавничката и премерваше удара си. Докато го правеше, Лиса се огледа наоколо и

видя смеха в очите на пазителите. Дори Серена се беше успокоила. Доказваха това,

което мислеха, пробождането никак не беше лесно за научаване. Радвах се и мнението

ми за тях се подобри.

Кристиан най-накрая направи движението си. Той всъщност прободе материята, но

възглавничката и пълнежът й бяха прекалено много, за да се проникне през тях. И

отново, Грант изобщо не беше изумен. След няколко провалени опита, Кристиан отново

седна и върна кола. Беше някак забавно да гледам как напереното поведение на

Кристиан затихва малко. Дори Лиса се позарадва, въпреки собственото й раздразнение

от трудността на това, което правеха.

- Пълнежът е прекалено много, - оплака се Кристиан.

Грант подаде кола си на Серена.

- Какво, мислиш си, че тялото на стригой ще е по-лесно за пробождане? С всичките

мускули и ребра?

Грант отново зае позиция и без колебание, Серена замахна с кола. Върхът му премина

през другата страна на възглавницата, като се спря точно пред гърдите на Грант, а на