i ea1403da12425be3

беше много по-вкусна. Точно тогава сервитьорката се върна с храната ни. Грабнах

сандвича си преди още да сервира чиниите на масата и го увих в една салфетка.

- Може ли да си го взема?

- Ако можеш да го изядеш по пътя, - гласът му беше скептичен, след като подземията

бяха наблизо. Очевидно подценяваше способността ми да се храня бързо.

Въпреки неодобрителното изражение на Ханс, целунах набързо Ейдриън за довиждане

и с поглед му казах, че ще си довършим разговора. Той ми се усмихна знаещо, което

успях да видя само за секунда, защото Ханс ми нареди да тръгваме. Съвсем според

очакванията ми успях да изям сандвича преди да се върнем към сградата на пазителите, макар че през следващият половин час ми беше доста тежко.

Обедната ми почивка беше почти вечерна за Лиса, навън в човешкия свят. Като се

върнах към наказанието си, поне се развеселих малко от радостта, която преминаваше

към мен чрез връзката ни. Тя беше прекарала целия ден в обиколки на кампуса на

Лихай и университетът беше всичко, на което се беше надявала. Обожаваше го.

Харесваше красивите сгради, дворовете, общежитията... и особено класовете. Бегъл

поглед към каталога на курса й отвори изцяло нов свят от предмети, които дори по-

горните класове на “Св. Владимир” не предлагаха. Тя искаше да види и направи всичко, което университетът можеше да предложи.

И въпреки че й се щеше и аз да бях там, тя още си беше развълнувана от факта, че

имаше рожден ден. Присила й беше дала сложно изработени бижута и й беше обещала

доста изискана вечеря. Не беше съвсем типът празнуване, на който Лиса се надяваше, но тръпката от 18-тия й рожден ден беше заразна – особено като се оглеждаше наоколо

в училището-мечта, в което щеше скоро да учи.

Трябва да призная, почувствах малко ревност. Въпреки теорията на Ейдриън за

извикването от кралицата днес, знаех – както и Лиса, - че да ида в колеж с нея все още

беше почти невъзможно. Една част от мен не разбираше как така Лиса успяваше да се

вълнува след като нямаше да бъда с нея. Детско от моя страна, зная.

Нямах време за цупене обаче, защото веднага щом обиколката приключи, антуражът на

Лиса се върна в хотела. Присила им каза, че имат около час да се приготвят и после да

се отправят към вечерята. За Лиса това означаваше още време за упражняване.

Мрачното ми настроение веднага се превърна в гневно.

Нещата се влошиха, когато осъзнах, че по-рано през деня Серена бе казала на Грант за

желанието на Лиса и Кристиан да се защитават сами. Той очевидно също реши, че

идеята беше добра. Щеше да стане ясно. Лиса имаше двама напредничави пазители.

Защо да не може да си вземе някой тромав, поостарял човек, който би се ужасил от

мисълта за морой, изправен в битка пред стригой?

Та, докато седях отчаяна и неспособна да разбера нищо, което ми казваха, Лиса и

Кристиан сега си имаха двама инструктори. Това не само означаваше, че ще могат да

получат повече възможности, но и че Серена си имаше компетентен партньор, с когото

да демонстрира определени движения. Тя и Грант правеха демонстрации, като

обясняваха движенията си, докато Лиса и Кристиан ги наблюдаваха с ококорени очи.

За щастие (е, не за Лиса), аз и тя скоро забелязахме нещо. Пазителите не знаеха

истинската причина, поради която Лиса се интересуваше от боя. Нямаха представа – как

ли можеха да имат?, - че тя искаше да преследва и да прободе стригой с надеждата, че

ще го върне обратно към живите. Мислеха си, че Лиса просто иска да научи най-

важните неща за самозащитата, нещо, което им се струваше доста разумно. Така че те

си мислеха именно това.

Грант и Серена караха Лиса и Кристиан да се упражняват един с друг. Подозирах, че

имаше няколко причини за това. Едната беше, че Лиса и Кристиан не бяха достатъчно

опитни, че да си причинят нещо сериозно. Втората беше, че това явно развеселяваше

пазителите.

Това обаче не забавляваше Лиса и Кристиан. Имаше толкова напрежение между тях, и

сексуално, и гневно, че те негодуваха срещу така близкия контакт. Грант и Серена не

позволяваха на двамата морои да опитват да се удрят в лицата, но простите избягвания

на ударите все пак предизвикваха докосвания, плъзване на пръсти по кожата в жегата на

действията. От време на време пазителите се правеха на стригои – нападаха Лиса или

Кристиан. Двамата морои приемаха това доста добре; все пак директните бяха онова, което имаха нужда да упражняват.

Но когато Кристиан (правейки се на стригой) притисна Лиса в гръдния кош и я опря в

стената, атакуването не й се стори като добра идея. Движението ги притисна един в

друг, ръцете му стискаха нейните. Тя можеше да го подуши и да го усети, фантазиите за

прегръдки и целувки я изпълниха.

- Мисля, че вие двамата трябва да се върнете към началните защитни действия, - рече

Грант, като прекъсна изменническите й чувства. Той звучеше сякаш повече се

притесняваше да не се наранят взаимно, отколкото от възможността да се сдобрят.

На Лиса и Кристиан им отне време дори, за да осмислят думите му и чак тогава да се

пуснат. Когато го направиха, и двамата избягваха да се погледнат в очите и се върнаха