i ea1403da12425be3

- Тогава защо направиха това пред публика? – не ми изглеждаше честно, че кралицата и

Съвета можеха да си избират и да решават какво да споделят с другите. Всичко

трябваше да се случва пред свидетели.

Той се смръщи.

- Вероятно защото скоро ще гласуват и това ще е пред свидетели. Ако показанията ти

изиграят някаква роля, тогава Съветът може и да поиска да се подсигури, че и други

морои са станали свидетели на това, така че всички да разбират решението, когато то

бъде обявено, - той направи пауза. – Но какво ли разбирам аз? Не съм политик.

- Звучи сякаш вече е решено, - примърморих аз. – Защо изобщо да се гласува? И защо

ще имам нещо общо с правителството?

Той отвори вратата на малко кафене, в което се сервираше и бърза храна – бургери и

сандвичи. Ейдриън беше отгледан в лъскави ресторанти и изискана храна. Мислех, че

предпочита това, но също така знаеше, че не обичах винаги да бъда под прожекторите и

да ми се напомня, че бях с някой от кралски произход. Оценявах факта, че знаеше, че

днес искам нещо съвсем обикновено.

Както и да е, това, че бяхме заедно ни спечели няколко любопитни погледа и шепот от

страна на клиентите в заведението. В училище бяхме обект на клюки, но тук, в

Двореца? Бяхме най-голямата атракция. Имиджът беше важен в Двореца и повечето

връзки между морои и дампири се пазеха в тайна. Фактът, че бяхме така открити –

особено като се вземат предвид връзките на Ейдриън – беше скандален и шокиращ, и

хората невинаги бяха дискретни в реакциите си. Бях чувала всякакви неща откакто се

бяхме върнали в Двореца. Една жена ме нарече безсрамница. Други бяха обсъдили на

висок глас защо Татяна просто не се беше “разправила с мен”.

За щастие повечето от публиката ни днес се задоволяваше само със зяпането, което

беше по-лесно за игнориране. По челото на Ейдриън се прорязваше бръчица, която

означаваше, че мисли за нещо, докато сядахме на една от масите.

- Може би гласуват, за да те направят пазител на Лиса въпреки всичко.

Бях толкова изумена, че не можех да кажа нищо в продължение на няколко секунди,

когато изведнъж сервитьорката се появи. Най-накрая изрекох поръчката си и после

зяпнах Ейдриън с широко отворени очи.

- Сериозно? – заседанието в крайна сметка беше проучило уменията ми. Имаше смисъл.

Освен... – Не. Съветът не би си навлякъл за задача да свиква заседание за едно

назначаване на пазител, - надеждите ми пропаднаха.

Ейдриън сви рамене в знак на потвърждение.

- Така е. Но това не е обикновено назначаване на пазител. Лиса е последната в нейния

род. Всички – включително и леля ми – имат особен интерес към нея. Да й назначат

някой като теб, който е... – погледнах го заплашително, докато търсеше точната дума –

по-бунтарски, може да не се хареса на някои хора.

- И затова всъщност искаха да опиша какво съм направила. Да убедя хората, че съм

достатъчно способна. – дори и докато го казвах, все още не го вярвах. Беше прекалено

хубаво, за да е истина. – Просто не мога да си го представя, тъй като съм в такава каша

с пазителите.

- Не зная, - рече той. – Просто предположение. Кой знае? Може би наистина мислят, че

това в Лас Вегас е било нещо безвредно, - в гласа му се усети горчива нотка, когато

спомена това. – И ти казах, че леля Татяна ще си промени мнението за теб. Може би

сега те иска за пазител на Лиса, но трябва да види одобрение от останалите, за да го

потвърди.

Това беше потресаващо.

- Но ако наистина бъда с Лиса, ти какво ще правиш? Ще станеш порядъчен и също ще

дойдеш в колежа?

- Не зная, - каза той, зелените му очи бяха замислени, докато отпиваше от питието си. –

Може би ще го направя.

И това беше неочаквано и разговорът ми с майка му се възстанови в главата ми. Ами

ако станех пазител на Лиса в колежа и той дойде с нас през слеващите четири години?

Бях доста сигурна, че Даниела е мислела, че ще се разделим още това лято. И аз така

мислех... и бях изненадана, когато почувствах някакво облекчение от това, че може и да

остана с него. Дмитрий винаги оставяше сърцето ми изпълнено с болка и желание, но

все пак исках Ейдриън в живота си.

Усмихнах му се и плъзнах ръка върху неговата.

- Не съм сигурна какво ще те правя, ако станеш порядъчен.

Той повдигна ръката ми към устните си и я целуна.

- Имам някои предложения, - каза ми. Не знаех дали беше заради думите му или заради

допира на устните му, ала ме побиха тръпки. Тъкмо щях да попитам какви са

предложенията му, когато интимният ни момент беше прекъснат... от Ханс.

- Хатауей, - каза той с една повдигната вежда, застанал над нас. – С теб имаме различни

представи за значението на думата “наказание”.

Имаше право. Според мен наказанието включваше лесни неща като бичуване и

подлагане на глад. Не попълване на документация.

Вместо това отвърнах:

- Не ми каза да се върна след като се видя с кралицата.

Той ме погледна вбесено.

- Не ти и казах да избягаш за среща. Хайде. Обратно към подземията.

- Но... чакам си сандвича с бекон!

- Ще си вземеш обедната почивка след няколко часа, както останалите.

Опитах да потисна гнева си. Не ми даваха хляб и вода по време на работа, но храната не