i ea1403da12425be3

- Не се спирам, - възрази тя, като го удари в гърдите, което въобще не го и накара да се

помръдне.

Той прокара раздразнено ръка през косата си.

- Напротив! Виждал съм те да чукаш по врата по-силно отколкото в момента ме удряш.

- Това е абсурдна метафора.

- И – добави той, – не се целиш в лицето ми.

- Не искам да оставя някакви следи!

- Е, ако продължаваме така, няма такава опасност – промърмори той. – Освен това

можеш да ме излекуваш така или иначе.

Забавлявах се от караниците им, но не ми харесваше съвсем небрежното му

окуражаване относно ползването на Духа. Все още не се бях отърсила от вината си за

дълготрайните щети, които се бяха проявили след бягството от затвора.

Като се протегна напред, Кристиан я хвана за китката и я завъртя към себе си. Той сви

пръстите й в юмрук с другата си ръка и бавно демонстрира как да фраснеш някого, като

издърпа свитата й ръка към лицето си. Повече се стараеше да покаже техниката и

движението, затова ударът беше съвсем лек.

- Виждаш ли? Нагоре. Удари точно тук. Не се тревожи, че ще ме нараниш.

- Не е толкова лесно...

Възражението й замря и изведнъж двамата изглежда забелязаха ситуацията, в която се

намираха. Между тях едва се намираше някакво разстояние и пръстите му все още бяха

обхванали китката й. Бяха топли, впити в кожата на Лиса и сякаш изпращаха

електрически заряд през останалата част от тялото й. Въздухът помежду им беше тежък

и плътен, сякаш щеше да се обвие около тях и да ги сблъска един в друг. От

разширените очи на Кристиан и внезапното му поемане на въздух, можех дори да се

обзаложа, че и той чувстваше същото от близостта на тялото й.

Като дойде на себе си, той рязко пусна ръката й и се отдръпна.

- Е, - каза той грубо, макар че очевидно още беше изнервен от близостта – предполагам

не си сериозна относно помощта за Роуз.

Това беше. Въпреки сексуалното напрежение, гняв изпълни Лиса след думите му. Тя сви

юмрук и абсолютно хвана Кристиан неподгодвен, като го фрасна в лицето. Нямаше

блясъкът като удара, насочен към Рийд, но добре подреди Кристиан. За нещастие, тя

загуби равновесие при движението и залитна към него. Двамата паднаха заедно, като се

удариха в пода и се преобърнаха върху малката маса и близката лампа. Лампата се

залюля от ъгъла на масата и се счупи.

Междувременно Лиса падна върху Кристиан. Ръцете му инстинктивно се обвиха около

нея и разстоянието между тях, което преди малко беше съвсем минимално, сега съвсем

го нямаше. Двамата се гледаха в очите, сърцето на Лиса туптеше лудо в гърдите й. Това

възбуждащо, електрично чувство отново се беше зародило в тях и целият свят изглежда

се фокусираше върху устните му. И аз, и тя се зачудихме дали биха се целунали, но

точно тогава Серена нахлу от спалнята.

Тя беше напрегната като всеки пазител, тялото й бе изопнато и готово да се изправи

срещу армия стригои само с кол в ръка. Спря се, когато видя двамата пред нея: нещо, което изглеждаше по-скоро като романтична пауза. Честно казано, беше доста странна, тъй като в сцената имаше счупена лампа и червенееща се следа върху лицето на

Кристиан. Беше доста неудобно за всички и атаката на Серена се превърна в объркване.

- О, - каза тя несигурно. – Съжалявам.

Срам изпълни Лиса, както и възмущение към самата себе си задето така се е повлияла

от Кристиан. Сега обаче му беше бясна. Тя гневно се отдръпна и се изправи, застана

отново в смутена поза, изпитваше нуждата да изясни, че между тях не се беше случило

нищо романтично.

- Не... не е каквото си мислиш, - запелтечи тя, като гледаше навсякъде, но не и в

Кристиан, който се изправяше и изглеждаше съвсем смутен като Лиса. – Биехме се.

Имам предвид, упражнявахме бойните си умения. Искам да се науча да се защитавам от

стригоите. Да ги нападам. Да ги пробождам. И Кристиан един вид ми помагаше, това е

всичко.

Серена видимо се успокои и беше съвсем очевидно, че й бе забавно, въпреки че

владееше и онази празна физиономия, типична за всички пазители.

- Е, - рече тя – изглежда не се справяте много добре.

Кристиан се възмути, докато разтриваше наранената си буза.

- Ей! Не е вярно. Аз я научих на това.

Серена все още мислеше всичко за смешно, но в очите й започваше да се оформя

сериозна и обмисляща искра.

- Това ми прилича по-скоро на късметлийски удар на начинаещия отколкото на нещо

друго – тя се поколеба сякаш бе напът да вземе голямо решение. Накрая рече, - Вижте, ако сте сериозни относно това, тогава трябва да го научите правилно. Ще ви покажа как.

Не. Невъзможно.

Бях съвсем на ръба да избягам от Двореца и да тръгна на стоп до Лихай, за да им

покажа наистина как се удря – и Серена щеше да помага при демонстрацията ми –

когато нещо ме извади от главата на Лиса и ме върна към собствената ми реалност.

Ханс.

Бях готова със саркастичен поздрав, но той не ми даде възможността да го кажа.

- Зарежи картотекирането и ме последвай. Викат те.

- Аз... какво? – изключително неочаквано. – Викат ме къде?

Лицето му бе разтеглено в злобна усмивка.

- Да видиш кралицата.

Глава 14

Последния път, когато Татяна искаше да ми се разкрещи, тя просто ме заведе в една от