i ea1403da12425be3

- Надявам се, че ще потушиш желанието за военно обучение, - изръмжа Нейтън. –

Абсурдно е – само си представи ние да се бием редом до пазителите.

- Абсурдното е, че между кралските съсловия назрява съревнование. Ето това искам да

прекратя. – Гласът й звучеше точно като на кралица. – Ние сме водачи на мороите.

Трябва да сме за пример. Налага се да се обединим, за да оцелеем.

Изучавах я с любопитство. Какво искаше да каже? Нито се съгласи, нито отхвърли

позицията на Нейтън по повод военното обучение на мороите. Спомена само, че трябва

да се установи мир сред хората й. Но как? Това ли беше метода й да окуражи новото

движение или целеше да го смачка? Всички се притесняваха за безопасността си след

атаките и на нея се падаше тежката задача да се погрижи и да разреши проблема.

- Изглежда ми трудно, - държеше се безразлично, сякаш не съзнаваше сероизността на

положението. – Ако все още искаш да запалим по цигара, ще направя изключение.

- Ще се радвам да ме посетиш утре както подобава, - отвърна сухо тя. – Остави

цигарите вкъщи. – Погледна празната чаша. – И някои други неща. – През погледа й

премина проблясък на непоколебимост, ала се стопи толкова бързо, че изпитах

облекчение. Ето това беше ледената Татяна, която познавах.

Той вдигна наздравица.

- Отбелязвам си.

Татяна ни хвърли по един бърз поглед.

- Приятна вечер, - единствено това ни пожела. Отново се поклонихме и тя се отправи

към предната врата. Зад гърба й се чуха възклицания и шушукане. Тя пътуваше със

свитата си, и сигурно ги беше оставила да чакат във фоайето, когато дойде да поздрави

Ейдриън.

След посещението й вечерята премина в мълчание. Всички бяхме възхитени от

визитата на Татяна. Поне не ми се наложи да слушам как Ейдриън и баша му се

заяждат. Преди това Даниела поддържаше лек разговор.

След посещението й вечерята премина в мълчание. Всички бяхме възхитени от

визитата на Татяна. Поне не ми се наложи да слушам как Ейдриън и баша му се

заяждат. Преди това Даниела поддържаше лек разговор, разпитвайки ме за интересите

ми, но ми направи впечатление, че след визитата на Татяна не обели нито дума. Даниела

беше омъжена за един от фамилията Ивашкови и се зачудих дали намираше кралицата

за страховита.

Когато дойде време да си тръгваме, Даниела се усмихваше широко, докато Нейтън се

оттегли в кабинета си.

- Наминавай по–често, - каза тя на Ейдриън, приглаждайки косата му, без да обръща

внимание на протестите му. – Ти също си добре дошла по всяко време, Роуз.

- Благодаря, - отвърнах глупаво. Продължавах да изучавам лицето й, за да разбера дали

се преструва, но ми се стори, че е искрена. Нямаше логика. Мороите не одобряваха

дълготрайните връзки с дампирите. Особено тези с кралско потекло. И особено онези, които имаха роднинска връзка с кралицата, ако миналия опит можеше да бъде някакъв

индикатор.

Ейдриън въздъхна.

- Може би, ако го няма. По дяволите. Сетих се нещо. Миналия път оставих палтото си

тук – исках да си тръгна възможно най–бързо.

- Сигурно имаш петдесет якета, - отбелязах.

- Попитай Тори, - каза Даниела. – Тя ще знае къде е.

Ейдриън отиде да търси икономката, оставяйки ме сама с майка му. Може би трябваше

да подхвана лек, неангажираш разговор, но любопитството ми надделя.

- Вечерята беше превъзходна, - казах искрено. – И се надявам да не ме разберете

погрешно…, но искам да кажа… струва ми се, че нямате нищо против да излизам с

Ейдриън.

Тя кимна ведро.

- Така е.

- Ами… - трябваше да го изррека. – Тат – Кралица Татяна също няма проблем с

отношенията ни.

- Вярно е.

Уверих се, че ченето ми не падна на пода.

- Но… така де, последният път, когато разговарях с нея, тя беше побесняла.

Продължаваше да ми повтаря как никога няма да позволи да сме заедно за в бъдеще,

или да се оженим, или нещо от сорта. – Потръпнах, припомняйки си шегата на

Ейдриън. – Предположих, че изпитвате същото. Лорд Ивашков очевидно не ме харесва.

Едва ли наистина искате синът ви завинаги да бъде свързан с дампир.

Даниела се усмихна мило, но студено.

- Имаш ли планове да сте заедно завинаги? Мислиш ли да се омъжиш за него и да се

установите?

Въпросите й ме хванаха напълно неподготвена.

- Аз… не… искам да кажа, без да засягам Ейдриън. Аз просто никога…

- Не си планирала да се задомиш изобщо? – Тя кимна мъдро. – Така си и помислих.

Повярвай ми, наясно съм, че Ейдриън не говореше сериозно по–рано. Всички стигнаха

до изводи, които дори не бяха верни. Чувала съм за теб, Роуз – всички са чували.

Възхищавам ти се. И въз основа на това, което научих за теб, предполагам, че не си от

типа жени, които биха се отказали от дълга си на пазители, само за да се превърнат в

домакини.

- Права сте, - съгласих се.

- Тогава не виждам проблем. И двамата сте млади. Сега ви е времето да се забавлявате и

да правите каквото си искате, но аз – и ти съшо – знаем, че дори и цял живот да

излизаш с Ейдриън, пак няма да се ожените и да се установиш. Няма нищо общо с

казаното от Нейтън или някой друг. Заради мирогледа ти, заради личността, която си.

Виждам го в очите ти. Татяна също го осъзна и затова се успокои. Ти имаш нужда да си