i ea1403da12425be3

навън и да водиш битки и точно това ще направиш. Поне ако наистина настояваш да си

пазител.

- Искам. – Гледах я възхитено. Отношението й ме удиви. Тя беше първата кралска

особа, която не откачи на секундата при мисълта морой да излиза с дампир. Ако и други

хора споделяха мнението й, щяха да улеснят живота на всички. И беше права. Нямаше

значение какво мисли Нейтън. Нямаше да има значение дори Дмитрий да беше наоколо.

Единственото съществено бе, че аз и Ейдриън нямаше да сме заедно цял живот, защото

винаги щях да изпълнявам задълженияа си на пазител и нямаше да се размотавам

наоколо като него. Осъзнах положението и някак си улесних всичко…, ала се

почувствах натъжена.

Видях Ейдриън да приближава по коридора зад нея. Даниела се наведе напред и

понижи гласа си, за да я чувам само аз. Но сега в гласа й се усещаше тревогата, която

можеше да изпитва само една майка.

- Обаче, Роуз, запомни, че дори и да нямам нищо против да се срещате, моля те, опитай

се да не разбиваш сърцето му, когато настъпи момента.

Глава 4

Реших, че ще е най-добре, ако не споменавам пред Ейдриън за разговора ми с майка му.

Не се нуждаех от свръхспособности, за да усетя смесените му чувства, докато вървяхме

обратно към квартирите за гости. Баща му го беше раздразнил, но одобрението на майка

му му бе подействало окуражаващо. Не исках да съсипвам краткотрайното му щастие,

затова не му казах, че майка му одобрява връзката ни, само защото смята, че е

временна, за забавление.

- Е, значи ще излизаш с Лиса? – попита, когато се озовахме пред стаята ми.

- Мхм, съжалявам. Нали се сещаш – момичешки неща. – И под момичешки имах

предвид влизане с взлом.

Ейдриън ми се стори малко разочарован, ала вече знаех, че няма нищо против

приятелството ми с Лиса. Усмихна ми се мило и обви ръце около кръста ми,

навеждайки се, за да ме целуне. Устните ни се срещнаха и топлината, която винаги ме

изненадваше, се разля по цялото ми тяло. Миг по-късно се разделихме и по погледа му

си личеше, че никак не му е лесно.

- Ще се видим по-късно, - казах му. Той ме целуна бързо още веднъж и се отправи към

собствената си стая.

Моментално потърсих Лиса – мотаеше се в собствената си стая. Стоеше втренчена в

една сребърна лъжица и заради връзката ни почувствах колко е напрегната. Канеше се

да я омагьоса, като използва за целта Духа, така че всеки, който я държи, да се

почувства добре. Зачудих се дали я е предвидила за себе си или е просто експеримент.

Реших да не тършувам из съзнанието й – не исках а знам.

- Лъжица? – попитах учудено.

Тя сви рамене и я остави.

- Ей, не е лесно да повлияя на среброто. Трябва да се задоволя с каквото мога.

- Е, поне може да се използва за щастливи семейни вечери.

Тя се усмихна и качи крака си на абаносовата масичка за кафе, разположена в средата

на малката й импровизирана всекидневна. Всеки път, когато я зърнех, си спомнях за

лъскавите черни мебели, с които беше обзаведена „затворническата ми килия” в Русия.

Бях пробола Дмитрий с кол, направен от крака на стол в същия стил като масичката.

- Като стана дума… как мина вечерята?

- Не беше толкова зле, колкото очаквах, - признах. – Не бях осъзнала какъв задник е

бащата на Ейдриън. Майка му всъшност е готина. Няма проблем с това, че се срещаме.

- Да, срещала съм я. Симпатична е…, въпреки че не съм предполагала, че е толкова

добра, че да няма нищо против скандалната ви връзка. Предполагам, че Нейно Кралско

Височество не се появи? – тя се шегуваше, но отговора ми я смая.

- Напротив, дойде… и не беше уажсно.

- Какво? Да не би да каза „не беше”?

- Знам, знам. Откачена работа. Отби се съзсем за малко, за да види Ейдриън и се

държеше така, сякаш присъствието ми в къщата не е кой знае какъв проблем. – Реших

да не се задълбочавам и да не разказвам каква политика смята да предприеме Татяна

във връзка с бойното обучение на мороите. – Естествено кой знае какво можеше да се

случи, ако беше останала? Може би щеше да се държи както винаги. Нямаше да откажа

пълен комплект омагьосани сребърни прибори, които да ме спрат да не я наръгам с нож.

Лиса изстена.

- Роуз, не си прави подобни шеги.

Изкисках се.

- Само казвам това, което ти се страхуваш да изречеш гласно.

Усмихна ми се в отговор.

- Отдавна не бях го чувала, - каза меко. Пътуването ми до Русия остави пукнатини в

приятелството ни – и в крайна сметка й доказах колко много означава за мен.

Прекарахме останалото време като поклюкарствахме за Ейдриън и останалите.

Почувствах облекчение като видях, че се е отърсила от лошото си настроение,

предизвикно от Кристиан, но с напредването на деня нетърпението й нарастваше в

очакване на срещата ни с Мия.

- Всичко ще е наред, - опитах се да я успокоя, когато дойде момента. Отправихме се пак

по настланите пътеки на довреца, облечени удобно с джинси и тениски. Приятно беше

да не спазваме вечерния час, наложен в училище, и въпреки това сякаш ярката слънчева

светлина ме излагаше на показ. – Фасулска работа.

Лиса ме изгледа, но не каза нищо. Пазителите се грижеха за безопасността на нашия

свят, а ние отивахме в щаб-квартирата им. И проникването едва ли щеше да е фасулска

работа.