i ea1403da12425be3

лицето на Даниела отрази шока на всеки родител при научаването за сексуалния живот

на детето му. Ейдриън забеляза реакцията й.

- Запази го за себе си, - предупреди я той. - Моралът ти, мнението ти... Нямат никакво

значение сега. - Той направи жест към група паникьосани хора, тичащи наоколо и

крещящи, че Виктор Дашков със сигурност идва към Двореца, за да ги убие всичките.

Ейдриън разтърси глава и се обърна отново към майка си. - Аз бях с Роуз. Това

потвърждава факта, че тя не го е извършила. Ще се справим с майчинското ти

неодобрение към любовния ми живот по-късно.

- Не това ме тревожи! Ако имат солидни доказателства и се замесиш в това, също ще се

озовеш под подозрение. - хладнокръвието, с което Даниела бе влязла, започваше да се

пропуква.

- Тя ми беше леля!, - възкликна Ейдриън недоумяващо. - Защо, по дяволите, с Роуз

бихме я убили?

- Защото не одобри това да се срещате. И защото Роуз беше разстроена от закона за

възрастта. - това беше Кристиан. Лиса го погледна свирепо, но той просто сви рамене. -

Какво? Просто изтъквам очевидното. Ако не аз, то някой друг би го направил. А всички

сме чували историите – хората си измислят неща, които са крайни дори за Роуз. - силно

изказване наистина.

- Кога?, - попита Даниела, сграбчвайки ръкава на Ейдриън. - Кога беше с Роуз? Кога

отиде при нея?

- Не знам. Не помня, - каза той.

Тя затегна хватката си.

- Ейдриън! Погледни на това сериозно – ще има голяма разлика в начина, по който ще

се развият нещата. Ако си стигнал там преди Татяна да бъде убита, няма да ти го

припишат. Ако си бил с Роуз след това...

- ... значи тя има алиби, - прекъсна я той. - И няма никакъв проблем.

- Надявам се това да е истина, - промърмори Даниела. Очите й вече не бяха фокусирани

върху приятелите ми. Колелцата в главата й се въртяха, мислите й препускаха, докато се

чудеше как най-добре да предпази сина си. Аз бях истинско нещастие за нея. Той,

разбираемо, предизвикваше мигновени алармени действия и мисли. - Въпреки всичко

ще трябва да ти наемем адвокат. Ще говоря с Деймън. Трябва да го намеря преди

изслушването довечера. Руфъс също трябва да разбере за това. По дяволите. - Ейдриън

вдигна вежда, когато чу това. Бях останала с впечатлението, че госпожа Ивашков не

ругае много често. - Трябва да открием по кое време си отишъл там.

Ейдриън все още носеше страданието си като плащ и изглеждаше сякаш щеше да

падне, ако скоро не получеше никотин или алкохол. Мразех да го гледам така, особено

пък заради мен. Без съмнение в него имаше сила, но природата му и страничните

ефекти на Духа правеха справянето с всичко това трудно. И въпреки тревогата си успя

да си спомни нещо, за да помогне на обезумялата си майка.

- Имаше някого в преддверието на сградата, когато влязох... Портиер или някой

подобен, мисля. Но никого на главното бюро. - повечето сгради обикновено държаха

или член на персонала наоколо за спешни случаи, или портиер за услуги.

Лицето на Даниела светна.

- Това е. Това е нещото, от което имахме нужда. Деймън ще открие по кое време си

отишъл, за да те измъкнем свободен и чист от това.

- И за да може да ме защитава, ако нещата се влошат?

- Разбира се, - отговори тя бързо.

- А Роуз?

- Какво за нея?

Ейдриън все още изглеждаше готов да се разпадне, но съсредоточеност се беше появила

в зелените му очи и сега те гледаха сериозно.

- Ако откриеш, че леля Татяна е била убита преди аз да отида там и Роуз се озове

захвърлена на вълците сама, Деймън ще й бъде ли адвокат?

Майка му се поколеба.

- О, ами, скъпи... Деймън всъщност не се занимава с такива работи...

- Ще се заеме, ако го помолиш, - каза Ейдриън твърдо.

- Ейдриън, - отговори тя изморено. - Не знаеш за какво говориш. Те казаха, че

доказателствата срещу нея за солидни. Ако семейството ни се покаже съпричастно...

- Не е като да подкрепяме убийство! Ти се срещна с Роуз. Хареса я. Можеш ли да ме

погледнеш в очите и да кажеш, че си съгласна да отиде с каквато глупава защита й

изкопаят? Можеш ли?

Даниела пребледня и мога да се закълна, че направо се сви. Не мисля, че беше свикнала

с такава свирепа решителност от страна на нехайния си син. И макар че думите му бяха

напълно разумни, имаше някакво лудо отчаяние в гласа и държанието му, което беше

малко плашещо. Не мога да кажа дали беше причинено от Духа или собствените му

чувства.

- Аз... ще говоря с Деймън, - каза Даниела най-накрая. Трябваше да преглътне няколко

пъти, преди да каже думите.

Ейдриън въздъхна дълбоко и част от гнева му се изпари.

- Благодаря ти.

Тя си тръгна, смесвайки се с тълпата и оставяйки Ейдриън сам с Кристиан и Лиса. Те

двамата изглеждаха по-малко слисани от Даниела.

- Деймън Тарус? - попита Лиса и Ейдриън кимна.

- Кой е той? - попита Кристиан.

- Братовчед на майка, - отговори Ейдриън. - Адвокатът на семейството. Истинска акула.

Също така крал на мръсотиите, но до голяма степен може да измъкне всекиго от всичко.

- И това е нещо, предполагам, - каза замислено Кристиан. - Но достатъчно добър ли е, за да пребори така нареченото солидно доказателство?

- Не знам, наистина не знам, - Ейдриън разсеяно се пресегна към джоба си, обичайното