i 6bbe1fb40ba7fe1e

Гледах Марк няколко дълги секунди. Най-накрая попитах глупаво:

- Да не би да каза... излекува? – Марк ме погледна със същата изненада.

- Да, разбира се. Тя може да лекува и други неща, нали? Защо не това?

- Защото.... – смръщих се. – В това няма смисъл. Мракът... всички лоши странични

ефекти... те идват от Лиса. Ако може просто да излекува, защо не го направи със себе си?

- Защото когато е в нея, е прекалено пропито. Свързано е с това, което е тя. Не може да го

излекува, както прави с другите неща. Но щом като връзката ви го е внедрила в теб, значи

е като всяка друга болест.

Сърцето ми бумтеше в гърдите ми. Това, което той предлагаше, беше прекалено глупаво и

несериозно. Не, беше просто глупаво, крайно. Нямаше начин след всичко, което бяхме

преживяли, Лиса да излекува гнева и депресията, както можеше да излекува настинка или

счупен крак. Виктор Дашков, въпреки забранените си игрички, беше узнал удивително

много за Духа и ни бe обяснил. Другите четири елемента бяха по-скоро физически

свързани с природата, но Духът идваше от ума и душата. За да използваш такава

психическа енергия – да можеш да правиш толкова мощни неща – не би могло да се стори

без опустошителни странични ефекти. Борехме се с тях от самото начало, първо в Лиса, а

после и в мен. Не можеха просто да изчезнат.

- Ако това беше възможно, - казах тихо, - тогава всички щяха да го сторят. Госпожа Карп

нямаше да полудее. Анна нямаше да се самоубие. Това, което казваш, е прекалено

несериозно.

Марк не знаеше за кого говорех, но очевидно нямаше значение относно това, което искаше

да каже.

- Права си. Никак не е лесно. Изискват се много баланс, кръг на доверие и сила между

двама души. На мен и Оксана ни отне много време да се научим... много трудни години...

Лицето му помръкна и можех само да си представям какви са били тези години. Краткото

ми време с Лиса бе достатъчно трудно. А те бяха живели с това много повече време от нас.

Вероятно е било непоносимо на моменти. Бавно и с колебание успях да повярвам на

думите му.

- Но сега сте добре?

- Хмм, - на устните му се появи крива усмивка. – Трудно бих могъл да кажа, че сме

идеално добре. Тя може да прави още толкова много, но животът става лесно управляем.

Тя лекува на интервали, за да може да издържи, защото това много я изтощава. Направо я

изстисква и ограничава другите й сили.

- Какво имаш предвид?

Той сви рамене.

- Все още може да прави и други неща... лекува, внушава..., но не и в степен, в каквото

можеше, когато не ме лекуваше.

Надеждата ми сякаш се препъна.

- О. Тогава... не бих могла. Не бих могла да причиня това на Лиса.

- А това, което тя ти причинява? Роуз. Мисля, че тя ще разбере, че това би било един вид

честна размяна.

Замислих се за последната ни среща. За това как я бях оставила там, въпреки молбите й. За

тъгата, която изпитваше в мое отсъствие. Замислих се как беше отказала да излекува

Дмитрий, когато мислех, че още има надежда за него. И двете бяхме лоши приятелки.

Поклатих глава.

- Не знам, - казах тихо. – Не знам дали тя би могла.

Марк ме погледна дълго и преценяващо, но не ме пришпори. После погледна слънцето,

сякаш щеше да определи времето по него. Вероятно можеше. Усещах, че е човек, който

може да оцелява в дивата природа.

- Другите ще се чудят какво е станало с нас. Преди да тръгнем обаче... - той бръкна в

джоба си и извади малък, обикновен сребърен пръстен. – Процесът на учене на лекуване

изисква време. Сега най-много ме тревожи отмъстителното ти състояние. Мракът само ще

го влоши. Вземи това.

Той ми подаде пръстена. Поколебах се и го взех.

- Какво е това?

- Оксана му е вляла от Духа. Това е като лекуващо заклинание, - отново ме разтресе шок.

Мороите можеха да омагьосват предмети през цялото време. Колове бяха омагьосани с

четирите физически елемента, което ги правеше смъртоносни за стригоите. Виктор беше

омагьосал огърлицата с магията на земята, като беше използвал силата, за да я превърне в

прелъстително оръжие. Дори татуировката на Сидни имаше някаква магическа сила.

Предположих, че нямаше причина Духът също да не прави заклинания на предмети, но

досега не ми беше хрумвало, вероятно защото силите на Лиса все още бяха нови и

непознати.

- Какво прави това? Имам предвид, как точно лекува?

- Ще ти помогне с настроението. Не може да те отърве от него, но ще го направи по-леко, ще ти помогне да мислиш по-трезво. Може и да те задържи далеч от беди. Оксана ми

прави такива, за да ми помагат между лекуванията, - всичко ставаше много оплетено, но

той поклати глава. – Запази го за момент, в който наистина се чувстваш извън контрол.

Магията няма да трае вечно. Изчезва с времето, както всяко друго заклинание.

Зяпнах пръстена и умът ми изведнъж видя нови възможности. Няколко секунди по-късно

го пуснах в джоба на палтото си.

Пол подаде глава от вратата.

- Баба иска да тръгваме сега, - рече ми той. – Иска да знае защо се бавиш толкова и каза да

попитам защо караш някой толкова стар като нея да чака и да страда от болки в гърба.

Спомних си колко бързо вървеше Йева, докато се борех да вървя заедно с нея. Гърбът й