i 6bbe1fb40ba7fe1e

бързам, за да не изоставам от нея. В един момент тя погледна назад и каза нещо на Пол, което той преведе като:

- Тя е изненадана, че не можеш да се движиш по-бързо.

- Да, е, аз пък съм изненадана, че никой друг не може да носи някое от нещата.

Той отново преведе:

- Казва, че ако наистина си толкова известна убийца на стригои, тогава това не би трябвало

да ти е проблем.

Заля ме огромно облекчение, когато центърът на града се появи пред погледа ми..., само че

ние продължихме да вървим през него.

- О, хайде стига, - рекох. – Къде, по дяволите, отиваме?

Без да се обръща назад, Йева излая нещо.

- Баба казва, че чичо Димка никога не се е оплаквал толкова много, - рече Пол.

Пол не беше виновен за нищо, той бе просто посредник. И все пак, всеки път, когато

проговаряше, ми се искаше да го сритам. Въпреки това продължих да нося товара си и не

казах нищо през останалата част от ходенето. Йева беше права до известна степен. Бях

ловец на стригои и наистина беше вярно, че Дмитрий никога не би се оплакал от

откачените прищявки на някаква стара жена. Той би свършил работата си търпеливо.

Опитах да го призова в ума си и да си набавя сила от него.

Отново си мислех за времето в хижата, за начина, по който устните му бяха върху моите и

за невероятното усещане на кожата му, когато се допирах близо до него. Отново можех да

чуя гласа му, шепнещ в ухото ми, че ме обича, че съм красива, че бях единствената...

Мисълта за него не направи пътешествието ми с Йева по-приятно, но го направи поне

малко по-поносимо.

Вървяхме почти още час преди да стигнем до една малка къща и бях готова да се срутя в

облекчение и пот. Къщата бе едноетажна, направена от обикновени стари кафяви дъски.

Прозорците обаче бяха обрамчени с изискани и доста стилни сини капаци, покрити с бели

мотиви. Бях виждала подобен метод на боядисване и по сградите в Москва и Санкт

Петербург. Йева почука на вратата. Първоначално всичко бе тихо и се паникьосах от

възможността да се наложи да се обърнем и да си тръгнем веднага.

Най-накрая една жена отвори вратата – беше морой. Вероятно бе към 30-годишна, доста

хубава, с високи скули и червеникаво-руса коса. Тя ахна от изненада, че вижда Йева, която

се усмихваше и я поздравяваше на руски. Жената погледна към Пол и мен и бързо отстъпи

встрани, и ни покани с гостоприемен жест.

Тя започна да говори на английски, веднага щом разбра, че съм американка. Всички тези

хора, които говореха два езика, бяха просто изумителни. Това нещо не се виждаше често в

Щатите. Тя посочи една маса и ми каза да оставя всичко там, което и направих с

удоволствие.

- Казвам се Оксана, - каза тя, разклащайки ръката ми. – Мъжът ми Марк е в градината и би

трябвало да дойде скоро.

- Аз съм Роуз, - отвърнах й.

Оксана ни покани да седнем. Столът ми бе дървен и с права облегалка, но в този момент го

почувствах като най-пухкавото легло. Въздъхнах щастливо и избърсах потта от челото си.

През това време Оксана разопакова нещата, които бях донесла.

Чантите бяха пълни с остатъци от храната от погребението. Най-горната кутия съдържаше

чинии и тенджери, които Пол обясни, че били взети назаем от Оксана преди време. Оксана

най-накрая стигна до долната кутия и за моя изненада, наистина бе пълна с градински

тухли.

- Сигурно се шегувате, - казах. От другия край на дневната Йева изглеждаше доста

самодоволна.

Оксана се зарадва на донесеното.

- О, Марк много ще се зарадва на това.

Тя ми се усмихна.

- Много мило от твоя страна, че си носила тези неща през целия път.

- Радвам се, че помогнах, - рекох сковано.

Задната врата се отвори и един мъж влезе – по всяка вероятност Марк. Беше висок и едър, посивяващата му коса ми говореше, че е по-възрастен от Оксана. Той изми ръцете си на

кухненската мивка и после се присъедини към нас. Почти ахнах, когато видях лицето му и

открих нещо по-странно от разликата в годините. Той беше дампир. За момент се зачудих

дали това не бе някой друг, а не мъжът й Марк. Но Оксана го представи с това име и

истината ме зашлеви: женена двойка от морой и дампир. Разбира се, двете ни раси

непрекъснато имаха по-интимни контакти. Но брак? Това беше доста скандално за света

на мороите.

Опитах да не изразявам изненада и да се държа възможно най-любезно.

Оксана и Марк изглеждаха доста заинтересовани от мен, макар че говореше най-вече тя.

Марк просто наблюдаваше и любопитство се бе разпростряло по цялото му лице. Косата

ми бе пусната, така че татуировките ми не можеха да издадат статуса ми на необещала.

Може би просто се чудеше как американка се бе озовала по средата на нищото. Може би

си мислеше, че бях нова кървава курва. След третата чаша вода започнах да се чувствам

по-добре. Горе-долу по това време Оксана каза, че трябва да хапнем и точно тогава

стомахът ми бе готова за това. Оксана и Марк приготвиха заедно храната, като отказаха

всякакви предложения за помощ.

Бях очарована, докато гледах двойката. Никога не бях виждала толкова способен екип.

Така и не си препречиха пътя нито един път, нито пък им бе нужно да си казват какво ще

направят после. Просто знаеха. Въпреки отдалеченото местоположение, кухнята бе