i 6bbe1fb40ba7fe1e

обзаведена модерно и Оксана постави чиния с картофено пюре в микровълновата. Марк бе

обърнат с гръб към нея, докато ровеше из хладилника, но веднага щом тя натисна бутона

за загряване, той рече:

- Не, няма нужда от толкова много време.

Примигах изненадана и запрехвърлях погледа си ту към единия, ту към другия. Той дори

не бе видял на какво време беше настроила микровълновата. После схванах.

- Вие имате връзка, - ахнах аз.

И двамата ме погледнаха изненадани.

- Да. Йева не ти ли каза? – попита Оксана.

Хвърлих бърз поглед на Йева, която отново изглеждаше раздразнена и недоволна.

- Не. Йева не беше никак разговорлива тази сутрин.

- Почти всеки тук знае, - каза Оксана, връщайки се към работата си.

- Тогава... значи ти владееш Духа.

Това я накара да се спре отново. Двамата с Марк си размениха потресени погледи.

- Това, - каза тя, - не е много разпространено.

- Много хора смятат, че не си специализирала, нали?

- Откъде знаеш?

Знаех, защото същото беше при Лиса и мен. Историите за връзките винаги бяха

съществували в преданията на мороите, но самото им създаване винаги е било мистерия.

Най-вече се казваше, че те просто са се “образували”. Като Оксана, Лиса често бе

нарочвана за морой, който не се е специализирал, като такъв, който нямаше никакви

способности с някой от елементите. Сега знаехме, разбира се, че тези връзки се образуват

само при владеещите Духа, когато е спасен живот.

Нещо в гласа на Оксана ми каза, че тя не бе изненадана, че знаех. Не можех да разбера как

беше разбрала, а и бях прекалено зашеметена от откритието си, за да кажа каквото и да

било. С Лиса никога досега не бяхме срещали други, които да са свързани. Единствените

двама, за които знаехме, бяха легендарните Владимир и Анна. А тези истории бяха

забулени от вековете на непълната история, което правеше различаването на факт и

измислица трудно.

Единствените други владеещи Духа, които познавахме, бяха госпожа Карп – бивша

учителка, която откачи – и Ейдриън. Досега той бе най-голямото ни откритие, владетел на

Духа, който бе малко или много здрав – зависеше откъде го погледнеш.

Когато храната стана готова, за Духа вече не се отвори дума. Оксана заговори,

придържайки се към весели теми и прескачаше от един език на друг. Изучавах нея и Марк, докато се хранех, в търсене на някакви признаци на нестабилност. Не видях такива. Те

изглеждаха невероятно приятни, идеалните обикновени хора. Ако не знаех някои неща,

нямаше да имам причина да заподозра нищо. Оксана не изглеждаше депресирана или

неуравновесена. Марк не бе получил онази гадна мрачност, която се просмукваше в мен.

Стомахът ми с радост приветства храната и последните етапи на главоболието ми

отминаха. В един момент обаче някакво странно чувство се разпиля в мен. Бях

дезориентирана, сякаш си клатех главата и гореща вълна, а след това ледена, ме заля.

Усещането изчезна толкова бързо, колкото се бе появило и се надявах, че това ще е

последният ефект от онази демонична водка.

Приключихме с храненето и веднага скокнах да помагам. Оксана поклати глава.

- Не, няма нужда. По-добре отиди с Марк.

- Какво? – попитах.

Той избърса лицето си с салфетка и се изправи.

- Да. Да отидем в градината.

Последвах го, но за миг се спрях и погледнах към Йева. Очаквах да ме скастри, задето

оставих чиниите. Тя обаче не изглеждаше самодоволна или сърдита. Изражението й бе...

знаещо. Почти очакващо.

Нещо от изражението й ме накара да потреперя и си спомних думите на Виктория: Йева бе

сънувала пристигането ми.

Градината, към която ме поведе Марк, бе много по-голяма отколкото очаквах, оградена с

голяма ограда и обрамчена с дървета. Нови листа се бяха появили по клоните им, като

спираха най-голямата жега. Имаше много храсти и цветя, които бяха цъфнали, а тук-там

млади стръкчета си пропряваха път нагоре. Беше красиво и се запитах дали Оксана имаше

пръст в това. Лиса можеше да накара растенията да растат. Марк ми посочи една каменна

пейка. Седнахме един до друг и потънахме в мълчание.

- Е, - каза той. – Какво искаш да знаеш?

- Брей. Не хабиш време.

- Не виждам смисъл. Вероятно имаш много въпроси. Ще се постарая да ти отговоря.

- Откъде разбра? – попитах. – Че и аз съм целуната от сянката? Разбра, нали?

Той кимна.

- Йева ни каза.

Добре, това беше изненада.

- Йева?

- Тя усеща неща... неща, които ние, останалите, не можем. Обаче не винаги знае какво

усеща. Знаеше само, че усеща нещо странно у теб и същото това е усетила само около

един друг човек. Затова те доведе при мен.

- Изглежда можеше да го направи и без да ме кара да нося всички онези домашни неща.

Това го накара да се засмее.

- Не го приемай лично. Тя те е тествала. Искала е да види дали си правилното решение за

внука й.

- Какъв е смисълът? Той е мъртъв, - почти се задавих от думите.

- Така е, но за нея е важно. И между другото, тя смята, че си подходяща.

- Показва го по доста странен начин. Имам предвид, като оставя на страна довеждането ми

при вас. – той отново се засмя.

- Дори и без нея Оксана щеше да разбере каква си веднага щом те видеше. Да си целунат

от сянката придава някаква аура.