Читаем Гаснеща жарава полностью

— Ясинда! Трябва да тръгваме! Веднага!

В този миг той ме намира и ме задърпва от колата. С другата си ръка държи Тамра. Бута я към мама. Новопоявилите се отблясъци по тялото й озаряват пустата нощ и ни проправят пътека през гъстата виеща се мъгла.

Облакът ще се разпръсне скоро след като Тамра си тръгне и всички ние избягаме. Мъглата ще изчезне, а заедно с нея и спомените на ловците.

Веднъж бях казала на Тамра, че дарбата й просто още не се е проявила и тя просто е къснозрейка. Казах й го, макар да не го вярвах, за да й вдъхна надежда. Но дълбоко в себе си също като останалите в прайда смятах, че тя е закърняла драки. А се оказва, че тя притежава един от най-редките таланти и е сред най-надарените от нас. Точно като мен.

Касиан сяда зад волана, пали двигателя с грохот и политаме отново по шосето. Гледам назад през задното стъкло към огромния бял облак. В него е Уил. Забивам пръсти в седалката и усещам как износената дамаска се къса под тях. Не, не мога сега да мисля за него — прекалено много боли.

Погледът ми се отмества върху бледата ми сестра и трябва да го извърна. Гледката, която представлява близначката ми, ме стряска. Тя ми се струва чужда като тази пустиня.

Поемам дълбоко дъх. Отиваме си у дома, при планината и мъглата, при всичко познато. В единственото място, където е безопасно за нас. Връщаме се в прайда.

2

Закътаното градче на нашия прайд се появява като видение в мъгливия вечерен въздух. Тесният черен път става по-широк сред високите обвити с пара дървета и селището изниква пред погледа ни. Касиан въздъхва до мен и възелът в гърдите ми малко се отпуска. У дома сме.

Отначало пред очите ти се появява нещо, което прилича на плетеница от храсти и лози, но когато се взреш по-добре, виждаш, че всъщност е стена. А зад нея на безопасно място е скрит моят свят. Мястото, на което си мислех, че ще живея цял живот. Поне преди Уил.

Пред входната арка стои на пост страж. Мъглата на Нидия го обвива от всички страни. Веднага разпознавам Людо. Един от лакеите на Северин, ониксов драки, който обича да се перчи с мускулите си. Очите му се уголемяват, когато ни вижда. Без да каже и дума, той ни пуска в градчето.

Стражът е странна гледка. Нидия живее до входа на селището и върши цялата работа — тя усеща всеки, който влиза или излиза. Освен нея имаме и наблюдателници. Стражът е нова допълнителна мярка за сигурност, но се чудя каква ли е причината да го добавят. Дали не е заради нас? Нима непозволеното ни заминаване е предизвикало тази извънредна бдителност?

Касиан паркира пред къщата на Нидия. Тя вече е излязла на вратата и ни чака, сякаш е усетила, че идваме. И според мен точно така е станало.

Стои толкова спокойна с ръце на кръста. Дебелата й сребриста плитка виси през едното й рамо. Косата й е почти същата като на Тамра. Погледът ми несъзнателно се извръща към сестра ми на задната седалка. Тя вече също е шейдър. Мама докосва кичур от косата й, сякаш да се увери, че е истина. Виждаме я да го прави вече няколко пъти.

— Върнахте се у дома, при нас, значи — мърмори Нидия, когато слизам от колата. Устните й се усмихват, но очите й са сериозни. Спомням си нощта, в която се измъкнахме, спомням си сянката й на прозореца и увереността ми, че тя просто ни е пуснала, позволила ни е да избягаме. — Знаех си, че така ще стане. Че за да останете, ще трябва да си тръгнете, за да разберете къде ви е мястото.

Попивам с очи всичко наоколо, кожата ми се наслаждава на влажния въздух. Като че Нидия е права. Цялото ми тяло се зарежда с енергия от земята под краката ми. У дома сме. Несъзнателно търся по улиците. Нямам търпение да видя най-добрата си приятелка, но навън няма никого.

Мама е прегърнала закрилнически Тамра, докато двете слизат от колата. Нидия се втурва да им помогне. Сестра ми едвам върви. Краката й се влачат по земята, докато мама и Нидия я подкрепят от двете й страни.

— Значи най-накрая се случи, а? — Нидия отмята кичур сребриста коса от бледата буза на Тамра. — Знаех си, че е въпрос на време. Близначките са такава рядкост между нас. Знаех си, че не може Ясинда да има дарба, а ти — не.

Касиан оглежда изпитателно сестра ми — момичето, което той заедно с цялата ни общност смяташе за безполезно. Мога само да гадая какво си мисли. Сега, когато стана ясно, че притежава една от най-силните и желани дарби, присъщи на нашия вид, тя олицетворява бъдещата сигурност на прайда.

Касиан сякаш усеща втренчения ми поглед и се обръща към мен. Насочвам вниманието си към другите и ги следвам вътре в къщата. Когато влизаме, ме лъхва познатата миризма. Силният аромат на пържена риба се смесва с мириса на билките, които се сушат до кухненския прозорец. През мен преминава приятна топлина, но се отърсвам от това чувство, като си напомням, че завръщането ни няма да е никак лесно. Предстои ни да се изправим лице в лице със Северин и старейшините. Когато си тръгнах, те бяха готови да заповядат да ми подрежат крилата. Това няма как да го забравя.

Перейти на страницу:

Похожие книги