Духless

Градът, построен от други хора. За да могат в него да живеят други хора. Хора, които да поддържат в нужното състояние тази красота и това великолепие. Всичките му дворци и изумителни сгради. Всичките му канали и крайбрежни улици. Паркове и градини. Които да излизат сред природата, а вечер да изпълват театрите, оперите и ресторантите. И с достойнство да влизат през парадните входове и през разкошните дървени портали, високи по пет метра, и които днес са сменени с тези уродливи железни врати с ръждясали бутони на кодовото устройство за бравите. И тогава градът щеше да блести, изпълнен с чувство за собствено достойнство.

А след това онези хора бяха измрели, а градът бил заселен с тези свине и хлебарки от всички възможни Горно и Долно Уйново, на които цялото това великолепие им беше през хуя. Те искаха да имат ниски тавани, за да бъде тъмно и влажно. Та никой да не вижда как нощем изяждат остатъците от чуждия за тях град, как се оригват, как пият бира и бавно превръщат околното пространство в село с атмосферата на Средна Русия. Което не стъписваше погледа с мрамора на сградите си и в които те се чувстваха толкова автентично. Естествено, такива хора нямаха нужда от тавани, високи пет метра, с гипсови орнаменти по тях. Защото свинете не гледат нагоре — там, където е небето. Те просто нямат вратове…

И ето, че аз отново бях в Питер. Лежах на леглото в стаята на хотел „Невски палас“ и се опитвах да стана, да си взема един душ и да се преоблека. Минах през всички канали на телевизора по четири пъти, прегледах минигида за ресторантите на хотела, „този рай за чревоугодници“, в който, между другото, беше невъзможно да се яде, станах и тръгнах към банята с походка на натирено към мелницата магаре. Преди да се съблека, набрах номера на мобилния телефон на директора на представителството Володя (който беше станал толкова нагъл, докопвайки питерската си „хранилка“, че дори не си бе направил труда да ме посрещне и просто бе изпратил своя служител) и го помолих след четири-пет часа да събере всички наши питерски дистрибутори, за да обсъдим положението ни на пазара и съвместната ни работа. Прекъснах връзката и му пожелах наум да прекара остатъка от времето до моето пристигане там в адски мъки.

След това отворих двата крана и ваната бавно започна да се пълни с вода, чиито цвят беше като на повечето фасади в Питер. Т.е., казано по-просто, ръждива. Паметта ми моментално и великодушно ми подсказва редове от хотелската брошура: „“Невски палас" — хотел висша категория, място, което, без съмнение, се препоръчва на гостите на Северната столица". Взех от поличката над мивката всички тубички с шампоан, гел и течен сапун и излях съдържанието им във ваната. Появилият се покров от пяна постепенно покри ръждивата вода. Свалих дрехите си и влязох вътре. Хрумна ми да направя паралел между пяната и тържествата по случай тристагодишнината на Питер. И, наистина, погледнато издълбоко, се получаваше едно и също. Ремонтираните фасади на сградите по булевард „Невски“ скриваха олющената мизерия на вътрешността им, срутващите се входове и апартаменти с тръби, които непрекъснато се пукаха. Точно като тази пяна. След като можеш да ремонтираш две сгради и да боядисаш няколко дворци, като продадеш всичко това на федералния бюджет за 700 милиона долара, какво ти пречи да сложиш нова санитарна техника на ръждясалите тръби и после да продаваш на „гостите на Северната столица“ една стая за 15 хиляди и 35 рубли за една нощ?

Въпреки това топлата вода ми помогна да релаксирам и да пречистя мозъка си от последствията от сутрешното „ускорение“. Прекарах във ваната около един час, избръснах се старателно, след това отидох в стаята, извадих багажа си от чантата и започнах да си обличам костюм. Общо взето настроението ми се пооправи. След още половин час допих кафето си във фоайето на хотела, обадих се на любителя на силната денс музика Льоша и излязох от хотела.

Нашият питерски офис се намираше в една симпатична къща, построена в средата на деветнадесети век. Макар щатът му да беше повече от скромен — само осем души, той заемаше пространство от сто квадратни метра, което се обясняваше със съображения за икономии или нещо такова. Винаги съм бил много далеч от тарикатлъците по стойността на заплащането на арендите.