Духless

Приготвихме се и тръгнахме към изхода. Хората от първата зала изпратиха групата ни с очи. Някои сочеха към Миша и шушукаха нещо на съседите си. Дявол да го вземе, въпреки цялата идиотщина на цялата тази ситуация, беше толкова приятно да се намираш в центъра на вниманието. Щом видя КОЛКО отблизо си общувам с Миша, девойката Лена вече не мърдаше на крачка от мен, а на входа ме хвана за бицепса и попита с еротичен шепот:

— Къде отиваме?

— На среща с мечтата си — отвърнах й. — И да не забравиш да си закопчееш колана. След малко излитаме.

Докато пътувахме с колата към другото място, аз се отдадох на сладки мечти за това, че от мен би могло да излезе прекрасен партньор в този клуб. И че този шанс беше не само път към паричните потоци и вниманието на околните, но и към възможността за пръв път да се занимавам с работа, която няма да ме напряга. Която щеше да ми доставя удоволствие и, най-важното, щеше да ми позволи да управлявам мислите и портфейлите на тези московски празноглавци. Чувствах се толкова добре и толкова умиротворен, че без малко не изгорих панталона си. Тлеещата цигара опари пръстите ми и ме върна в реалността. Изругах и захвърлих фаса през прозореца.

— Проблем ли има, брато? — усмихна ми се Миша на предната седалка.

— Всичко е о’кей. — Показах му двата си вирнати пръста също като Ясер Арафат.

— Скоро ще стигнем. Там е страхотно. Нали не бързаш много?

— Изобщо не бързам…

И ето, че нашата компания нахлу в този клуб-кафене-ресторант, който се намираше на някаква пресечка на „Тверской“. Влязохме като истински кинозвезди. Единият държеше в ръката си начената бутилка шампанско, другият пушеше пура, третият прегръщаше момиче. И всички разговаряхме високо по мобилните си, смеейки се с цяло гърло и демонстрирайки по всевъзможни начини изключителната съсредоточеност в самите себе си. Макар че целият този спектакъл се разиграваше с едничката цел час по-скоро да ни забележат. И, ако може — всички едновременно. А момичето Лена ме попита със звънтящ от радост глас:

— Къде сме?

— Не зная. Всъщност к’во ти пука?

Миша отведе всички ни в сепарето с диваните, където се настанихме на две маси и веднага започнахме да поздравяваме хората наоколо. Тук контингентът беше малко по-различен, отколкото в „Галерия“. По-млад и по-свеж. Всички младежи бяха с мускулести ръце, а всички момичета — с мускулести кореми. Всички имаха спортни телосложения, бяха леко позагорели, крещящо модерни и хиперсексапилни. Казано накратко, бяха млади богове с изумителни тела на спортисти, които пращяха от здраве, и с абсолютно порочни лица с нездрав блясък в очите. Всички говореха шепнешком, усмихваха се съблазнително един на друг само с устни и от време на време докосваха лицата си с ръце, сякаш за да проверят дали всичко им е на мястото.

Тук всички разговори се въртяха около две диаметрално противоположни теми — наркотиците и здравословния начин на живот. И от всички страни се чуваше едно и също:

— Тридесет дози, както винаги, взехме ги от Ваня, тя е на диетата на Волков — пълно разделно хранене, кокаин, смесен с хероин, нов корт с хубав бар, тоя пич винаги има нещо за шмъркане, треньорката е много секси, тая кучка, симпатичната дилърка от Литва, плувахме два километра, държа ме два часа, страхотен пич, не забравя за тренажорите, аха, той вече втора година се друса, свали два килограма за една седмица, нормата му е два грама на ден, днес ще умра, ако не ида на фитнес, ей-сега ще пукна, ако не се надрусам, пресата му е страхотна, скоро междинната преграда в носа му ще изчезне, стопява мазнините, MDMA, тя някакъв специален втори номер ли има? Той има ли първи номер? Опитай в моя СПА-център, по-добре не опитвай ЛСД, идвам от спортната зала, в пауза съм, хайде утре да идем на солариум? Хайде да идем в кенефа?

Ей-така си живееха. Сутрин при треньора, а вечер при дилъра. Сутрин се моряха с тренажорите, вечер — с наркотиците. Имах чувството, че сутрин се занимаваха толкова усърдно със собственото си здраве, за да имат какво да унищожават вечер.

От сектора с диваните към тоалетните непрекъснато се отправяха двойки. И се връщаха. В тоалетната отиваха други и така нататък.

Съседът ми разказваше колко е хубаво вечер да се ходи на лятната площадка в района на Експоцентър на „Пресня“. Колко прекрасен парк и хубав въздух имало там и единственото, което не било много удобно, били тоалетните, затова всички вземали компактдисковете с музика от клуба и отивали в тъмните места на парка. И вечер паркът сякаш бил пълен със светулки от светлината на запалките, които проблясвали тук и там.