Духless

А пък аз на свой ред озвучих мисълта, че когато тези прекрасни хора-светулки с пламнали очи се връщат обратно в нощта, на сутринта в парка отидат да си играят деца, които се натъкват на захвърлените тук и там почти нови компактдискове с модерна музика. И децата сигурно си мислят, че в този парк се е заселил някакъв специален Оле Лукойл, който всяка сутрин ги дарява с най-новите постижения на актуалната музикална клубна култура. Или че в този район всяка нощ вали вълшебен дъжд от компактдискове. А освен това, продължих аз, ролята на светулките в живота на тези деца е много важна. Първо, защото те оставят след себе си компактдискове, а биха могли да оставят използвани презервативи или някаква друга гадост от сорта на игли, с които децата биха могли да се убодат. И, второ, те приобщават децата към хубавата музика, с което помагат за популяризирането на родната диджей-култура. И всички са щастливи. И децата, и светулките. Макар да подозирах, че зад всички тези чудеса се криеха нашите музикални промоутъри, които просто бяха измислили нов вид разпространение на продукцията на своите клиенти сред масите.

След тирадата ми всички за миг замлъкнаха, а след това завистливо се разсмяха. И така аз станах медийният герой на вечерта. И всички ми се усмихваха и искаха да пият с мен. Но това продължи само десет минути, докато поредният смешник не разказа още по-весела история.

Но в пика на моята популярност Миша се върна с един плик и го подаде на един другар, който се смя много дълго на шегата ми и който на свой ред ме повика с очи в тоалетната. Изхождайки от това, че другарят беше приятел на Миша и тъй като бях яхнал вълната на всеобщото позитивно настроение и братство, тръгнах след него.

В тоалетната той изсипа известна част от съдържанието на плика върху стъклената поличка над мивката (тази вулгарна поличка, която беше задължителен фетиш на всеки уважаващ себе си клуб) и аз започнах да разстилам съдържанието с клубната си карта. Засмуках едната писта самостоятелно. По навик поех на няколко пъти въздух през ноздрите си, та остатъците от веществото да се просмучат в носоглътката ми и произнесох само една дума:

— АД!

Кокаинът наистина беше с много високо качество.

След това подадох навитата на тръбичка банкнота на приятеля си по магистралка (след като има приятел по чашка, значи трябва да има и приятел по магистралка) и в този момент вратата на тоалетната се отвори със страшен трясък. Вътре нахлуха двама младежи, облечени като манекени от постоянното присъствие на дискотеките в Голяново, а единият от тях — дебел и нисък на ръст, тутакси ми заби един в носа. Първата мисъл, която споходи замъгления ми мозък, бе: как е възможно охраната да пусне тези тиквеници в клуба и на това отгоре да им позволява да се бият с VIP-посетителите? И изобщо кои са тези хора? Да не си мислят, че това е селска дискотека? Да не би да са ме сбъркали с младежа, който е поканил на танц жената на някой от тях? Откога в тоалетните на клубовете нахлуват селяндури, които пречат на ударниците на капиталистическия труд да релаксират? Да не би светът да е полудял? И, изобщо WHAT THE HELL IS GOING’ON4?

Танцьорите селяндури моментално се представиха. Вторият младеж с доста интелигентно лице и леко кавказка физиономия започва да размахва пред втрещения ми поглед някакъв документ, съпровождайки това действие с крясъците:

— Федерална служба за борба с наркотиците! Никой да не мърда! Кротко, мамка ти! Кротко ти казах.

А в същото време първият продължаваше да ме налага с юмрук под ребрата. И да боботи в ухото ми нещо заплашително от сорта на: „А си мръднал, а съм ти го начукал“. Почти веднага извиха ръцете ми зад гърба, в тоалетната връхлетя трети (още по-нисък от първия) и започна да тъпче плика с дрогата от поличката в джоба ми. В този момент аз най-после осъзнах, че това не е някакъв клубен маскарад и че тези момчета щяха да направят всичко възможно, за да превърнат дяволското ми удоволствие в райска почивка за около пет години.

И наистина, след като това беше ад, в него, естествено, трябваше да има и демони. Едни такива съвсем модерни демони. Без рога и копита, но за сметка на това с документи и белезници.

В крайна сметка гореспоменатите демони ме изведоха от тоалетната и ме прекараха през цялата зала, стискайки ме за раменете от двете страни. Отстрани по-скоро приличахме на трима много пияни педали. Като двама от тях толкова силно стискаха в обятията си третия, който вървеше по средата (т.е. мен), сякаш в порива си на страст всеки момент се канеха да го удушат в прегръдките си. И за да е пълна картината, нямаше да е зле единият от тях да направи нещо, което да подчертае още повече близостта на нашите отношения. Например, да ми оближе ухото! Или да ме хване за задника! От което ми стана много смешно. Някъде дълбоко в мозъка си осъзнавах, че съм попаднал в много неприятна ситуация, но на този етап съзнанието ми отказваше да я възприеме сериозно.