Духless

Но, естествено, най-издръжливите от социума, който описах, продължаваха все още да стоят в Русия. И по всичко личеше, че вече нямаше начин да ги изселят оттук. Те наполовина бяха станали руснаци, бяха преминали през огън и вода, през фалити и сливания и се бяха вкопчили в мястото си със зъби и нокти. У тях вече го нямаше онова високомерие и онова безумно пръскане на корпоративни блага, но току се мяркаше поучителна нотка или снизходителен тон а-ла „аз съм чужденец и разбирам от бизнес повече от вас“.

И ето, че сега Ален седеше със съсредоточена физиономия на „чуждестранен професионалист“ и дрънкаше най-откровени глупости, на които ги учеха на специалните бренд-тренинги (които самият той едва ли бе посещавал, а по-скоро бе чел за тях в бизнес списанията). Той дълго говори по въпросите на морала, семейните ценности и обществото без пороци като за единствено верен подход в рекламата на продуктите на нашата групировка и в рекламата изобщо. И, според него, само хора с изключително ниска професионална култура можеха да провокират потребителите. Особено с отвратителни провокации, свързани с наркотиците.

Сигурно смяташе, че това е страхотен номер — да постави на дневен ред въпроса за състоятелността на нашия отдел по маркетинг и покровителството на всичко това от моя страна. Но ние не бяхме в Америка, където Гаридо беше работил десет години, според собствените му твърдения. Ние бяхме в Русия. И тук ръководителите не бяха готови веднага да започнат да си скубят косите заради това, че са допуснали такава ужасна провокация. Най-важното в противоборството с такива псевдоспециалисти беше да ги биеш със собственото им оръжие. Като в същото време действаш колкото се може по-нагло.

— Алексей Андреевич, вие ли открихте двусмислеността в този рекламен плакат? Имам предвид асоциацията с кокаин.

— Аз ли? Не, Ален дойде и ми го показа, иначе щеше да мине без проблеми — отвърна Кондратов.

— Аха, значи Ален. Хъм… — Направих продължителна пауза. — Ален, а вие знаете ли какво мислят фокус-групите за този плакат? Нашият маркетинг разпита около двеста респонденти в регионите и знаете ли какви асоциации предизвиква този образ у тях?

— Не, ама има фокус-група? Аз не знае това. И какво казал те?

— Ами, следното, господа. Регионалните потребители асоциират този мъж с човек, който е спечелил в казино или на конни състезания (банкнотите и парите на плаката) и който изведнъж е осъзнал, че има и по-важни ценности от парите. Разбирате ли, Ален? По-важни ценности. И нито един от запитаните не е направил асоциация с кокаина. Освен вас, разбира се. Но вашето мнение е много важно за мен и тъй като допускам, че няколко стотици потребители все пак могат да видят тази негативна асоциация, каквато направихте вие, ще поискам този имаж да бъде доработен.

— Това много интересен, което казал потребители, а може види рипортс? — попита Гаридо и презеленя.

— Утре сутринта. Пархоменко днес има почивен ден, всички материали са при него, но онова, което видях, опровергава вашата версия.

Кондратов въздъхна с облекчение, че разговорът е на привършване и каза следното:

— Ето, виждате ли, Ален. Нали ви казах, че при нас няма безконтролни ситуации. Бях сигурен, че маркетингът е работил в тесен контакт с търговския директор и останалите отдели. И че там са били направени необходимите анализи на потребителския пазар. Само че, знаете ли какво си помислих? А не може ли да сложим там и една жена? Една такава по-секси, та да придаде на плаката ефект на… — Той търсеше нужната фраза с пръсти във въздуха.

— … по-голяма привлекателност, така ли? Алексей Андреевич, ние тъкмо подготвяме паралелна версия на плаката. А как гледате на възможността да сложим море, или плаж, или дива природа като фон на жената?

— Точно така. Точно това исках да кажа. Мисля, че плажът е много подходящ.

— Ален — попитах, — а според вас сексуалното внушение няма ли да навреди на имиджа на нашата стока? Изобщо как се отнасяте към привлекателните жени? Имам предвид, в рекламата?

— Много добре. Да. Аз напълно съгласен. Само исках попита още нещо за фокус-група.

— Колеги, можете ли да продължите диалога си във вашите кабинети? Трябва да проведа един много важен разговор по телефона. — Кондратов ни подканяше да си идем. Станах, погледнах го бързешком и забелязах, че той ми кимна.

— Алексей Андреевич, значи да продължим да развиваме вашата идея с жените, правилно ли съм разбрал? — попитах накрая.

— Да. Развийте я. Другата седмица ми донесете проекта да го погледна.

Гаридо се прибра в кабинета си, без да ми зададе никакъв друг въпрос. Дори гърбът му излъчваше омраза към мен. Какво пък, султанът винаги има по няколко жени, а на почит е онази, която успее да му достави най-голямо удоволствие.