Духless

Чужди експерти… В началото на деветдесетте години на отговорните постове във всяка уважаваща себе си фирма, която се занимаваше с едър бизнес, задължително заставаха чужди експерти. И ако по онова време това отчасти се обясняваше с недостига на собствени професионални кадри, то сега този рудимент беше почти необясним. Естествено, няма нужда да споменаваме онази част от чуждестранните мениджъри, които се купуваха срещу бесни пари от всевъзможните „BONY“ или „British Petroleum“, за да подготвят издигането на родния бизнес до международно равнище. По принцип присъствието на такъв специалист се оправдаваше.

За мен словосъчетанието „чужд експерт“ означава определен чуждестранен социум, който се състои от всевъзможни мениджъри в хотелиерския бизнес, директори на ресторанти, най-различни консултанти по асортимента, маркетингови специалисти, креативни специалисти и пласьори или оперейшън директори. В повечето случаи това бяха международни далавераджии или обикновени неудачници, пристигнали тук в началото и средата на деветдесетте години, с цел да подхванат в тази тогава все още дива страна собствен бизнес за продажба на стъклени дрънкулки на туземците срещу злато. Повече от ясно е, че онези от тях, които през този период не успяха да адаптират западните бизнес модели със стогодишна история към девствения терен на руското предприемачество, всъщност бяха абсолютно губещи. Но на всеки въпрос от този сорт те винаги бяха готови да отговорят с история за това как крадливите чиновници или pechenite banditi from Taganka Area са им отнели блестящия и доходоносен бизнес.

Ясно е, че човек, от когото собствената му родина има нужда, никога няма да я напусне, за да се занимава с бизнес извън пределите й. Освен ако не става дума за разгръщането на въпросния бизнес на интернационално ниво или за разширяването му в рамките на мултинационален холдинг. Всички останали обяснения от серията „аз просто обича пътешества“ или „имате толкова красиви жени“ са пълна измама. По този начин за кратък период хората, които бяха изместени от конкуренцията в собствените си страни, станаха наши бизнес вождове. Даваха им безумни (особено в сравнение с родните им страни) заплати, купуваха им служебни апартаменти и коли, плащаха сметките им в ресторантите и гуляите им с проститутките и с целия този антураж те демонстрираха собствената си преуспялост на околните руснаци, които още не бяха успели да станат техни работодатели. Така се създаде митът, че чужденецът винаги е по-скъп и по-добър от родния служител.

И въпреки това голяма част от биографиите на всички тези управляващи и консултиращи оставаха неизвестни. Собствениците на руските компании казваха за своите чуждестранни топмениджъри:

— Как така, не познаваш ли моя Джим? Преди три години той имаше толкова успешен бизнес в Русия, а после дойде да работи при мен.

Или:

— Е, Марк има огромен опит от работата си във водещи френски рекламни агенции.

Но какъв беше този успешен бизнес и кои бяха тези водещи агенции не се уточняваше. Както е известно, нашата руска традиция да държим на служба чужденци води началото си от цар Петър. А традицията да държим на служба чуждестранни далавераджии вероятно е започнала още от времето на войната през 1812 година. Когато пленените французи са оставали на служба у руските дворяни като учители по музика, по чужд език, по танци и по добри маниери. Наистина, щом е французин, значи със сигурност танцува добре и познава етикета и музиката. Нали в Париж всички са такива? А пък пленниците моментално започвали да търсят в себе си тези достойнства, за да получат службица. И си живеели така. Срещу добри заплати и авторитет (особено в средите на провинциалното дворянство) те учели своите подопечни. И често всичко свършвало както в безсмъртното произведение на Александър Сергеевич Пушкин:

След него първо ходила Madame,

след това Monsieur сменил я.

(…)

Когато във младеж метежен

Евгений вече се превръщал,

обзет от нежност и надежди,

изгонили Monsieur от къщи.

Точно така стана и в съвременна Русия. Отначало гръмнаха първите шумни скандали за кражби и злоупотреби, а след това започнаха обвинения в професионална непригодност и в докарване на бизнеса до границите на банкрута. А в това време се изградиха и родните кадри (които в много отношения вече бяха развалени от западните „учители“). И ето, че руснаците започнаха да стават топмениджъри дори във филиалите на западните гиганти, където преди под заплаха с пистолет не допускаха в управлението „чужди хора“.