Духless

Това вече минаваше всякакви граници. Дори на такъв кофти персонаж като мен не би му хрумнало да сравнява царевицата с наркотици. Като на това отгоре този малоумник Гаридо дори не беше в състояние да произнесе думата „кокаин“ на глас. Макар да бях сигурен, че се друса заедно с приятелите си, с френските главни готвачи и с рекламистите. И Кондратов притеснено извърна лице, когато Гаридо направи печална физиономия, а в кабинета се възцари „тежка атмосфера на съжаление“, както би написал някой сценарист. И на двамата им беше много неудобно, че аз съм „пропуснал такова безобразие“. И на двамата им беше много трудно да говорят в нашия офис за ТОЗИ проблем. И всички ние се грижехме за нашето целомъдрие в очите на потребителя и не искахме да провокираме никого, тъй като се занимавахме с „бизнес, свързан със здравето“ (консерванти, генномодифицирани продукти и т.н.). И двамата — Гаридо и Кондратов, в момента изпълняваха „гражданския си дълг“ за борба с порока, присъщ на „всеки нормален човек без вредни навици“. Макар че Кондратов фактически беше заклет алкохолик и като истински съпруг и баща на две деца днес щеше да отиде при проститутки, а пък Гаридо го очакваха „нормалните му колеги от френския клуб“. С пухкави устни, силни мъжки ръкостискания и карта от салона с ограничен достъп S&M в портфейла.

Заради лицемерието и фалшивото благочестие, които царяха тук, за тези неща не беше прието да се говори на глас. Град Москва приличаше на една голяма фирма, в която достъпът до порносайтовете беше забранен, но въпреки това в обедната почивка всички влизаха в тях, тъй като се бяха разбрали със системния администратор. Светът отдавна вече не се управлява от капитала. Лицемерието и фалшивото благочестие — това са истинските крале на света. Тук всички шмъркаха кокаин и ходеха като олигофрени, тресейки глави, но във всички печатни издания на средствата за масова информация тази тема се заобикаляше, върху нея се налагаше табу и тя се задраскваше с нечий черен маркер. Естествено, никой не искаше да говори за пороците си. Ние бяхме прилични хора, а не някакви си бандити от филмите на Тарантино. Живеехме с хронична хрема, обяснявайки всичко с лошия московски климат, на ден унищожавахме по три-четири пакетчета салфетки, смутено свеждахме очи, когато се срещнехме с познати или колеги в тоалетната на ресторанта (по десет пъти за една вечер), но въпреки това правехме възмутени физиономии при вида на смачканото лице на подчинения си, сумтяхме презрително, ако забележим на бюрото на някой наш познат книгата на Бъроуз и забранявахме новите идеи за външна реклама, ако тя съдържаше думи, които приличаха или бяха идентични с фрази от сленга и лексикона на наркодилърите.

— Какъв е този слоган? „Стълба към небето“? Това да не е реклама на железопътна линия до летището? Поне осъзнавате ли, че това словосъчетание е страшно двусмислено? И че може да предизвика у много граждани — нека се изразим така — не съвсем адекватно възприятие? Да, много хора биха могли да си помислят, че… могат да възникнат проблеми…

Пич, всъщност проблеми имаш ти. Не те, а ти старателно търсиш навсякъде познати символи и думи. И гадничко се кискаш, когато ги откриеш. Ако зависеше от теб, ти би забранил рекламата на прах за пране и употребата на думите „бял“, „бърз“ и прочее в печата. Когато ги чуеш, започваш да нервничиш, да въртиш мобилния в ръцете си и да се потиш в очакване на дисплея му да се изпишат такива прости и близки на сърцето на всеки московски баровец абревиатури като Саша Дил или Вова Първия. Ти си този, който има проблеми, чуваш ли, малоумнико? Искаш ли да си поговорим за това? Разбира се, че не искаш…

Гаридо не искаше да говори за това. С целия си вид той показваше, че след ВСИЧКО ТОВА изобщо нямаме за какво да говорим. И напълно се опиваше, възкачен на облака на собствената си победа в този дуел.

— И откога финансовата служба на нашата компания се интересува от разработките на отдела по маркетинг? Или този отдел вече не е на подчинение на търговския директор, а на заместник-директора по финансите? — попитах аз.

— Тъй като работим в един отбор, смятам, всичко в компания е респонсабилити на всеки служител. Всички ние върши едно дело. Вие кол ит тим спирит, изън ит? Аз прекарал достатъчно време в мултинейшънъл бизнес в Европа и Америка и, белив ми, има принсипълс и рулз, които вече идва в Русия. И имаж наши брендове, и имаж наша компания са бейзис за успех на цяла операция. Аз учуден, че вие още не разбрал това, макар заема такъв пост. Стрейндж, риали стрейндж. Когато аз работил в Америка — и той посочи с глава към Кондратов, — мосю Алексис знае на какво учили нас на бренд-тренинги…

На това място Гаридо включи програмата „Чуждестранен професионалист учи руските безделници да работят“…