Довършителката

Седнах, като тайно подръпвах надолу ръкавите на ризата и се мъчех да спра сърцето си да не изскокне през гърлото ми. С крайчеца на окото си видях Лейдън-Тош, застанал в ъгъла на залата. Той не гледаше към нищо и никого. Зачудих се защо изобщо е тук, докато не сведох очи към колана му.

Там, в специално изработен калъф, висеше широка секира.

Обърнах се обратно към Съвета, докато страхът бавно ме обхващаше с ледените си пипала.

Джурик Кроун се изправи и разгъна руло пергамент. Обходи останалите членове с тържествуващ взор, който, поне според мен, се задържа най-дълго върху Моригон.

– Тази Женска, Вега Джейн, вече отдавна погазва законите на Горчилище – започна. – Разполагам със сведения от Какус Луун и неговия син, Клетъс, както и от Нон и Роман Пикус, доказващи, че досега го е правила, без да понесе съответните последствия.

– Днес сме се събрали по друга тема, Джурик – прекъсна го Тансий. – Нека се съсредоточим върху нея.

Кроун кимна и хвърли поглед към пергамента.

– У обвиняемата Вега Джейн бе открита една книга. – Той се пресегна и я вдигна високо, та всички да я видят добре. – Тази книга дава детайлни описания на съществата, обитаващи Мочурището, както и в някои случаи на начините за справяне с тях. Посочват се също конкретни твари, които биха могли да са от полза на онези, целящи да пресекат въпросната територия. Като например... – Той направи пауза, но аз знаех точно какво ще последва и промълвих тихо думата още преди да я е произнесъл.

– Кръвниците – довърши Кроун.

Сред присъстващите се разнесоха сподавени възгласи. Забелязах, че единствено Тансий и Моригон не се присъединяват към тях.

Тансий се взираше в една точка някъде над главата ми и само от време на време свеждаше очи към мен.

Моригон сякаш изобщо не ме забелязваше. Това също не ми се стори добър знак.

– Няма друга мислима причина тази Женска да укрива подобна книга – продължи Кроун, – освен за да съдейства на враговете на Горчилище. А единственото подобаващо наказание за такъв предателски акт... – тук той се обърна многозначително по посока на Лейдън-Тош – е екзекуцията.

Преди да седне на мястото си, огледа всички членове на Съвета подред, като запази най-унищожителния поглед за мен.

Тансий се изправи и каза:

– Благодаря ти, Джурик, за твоя обичаен, хм... енергичен разбор на фактите. – После взе книгата и се обърна към мен.

– Откъде се сдоби с нея, Вега?

Озърнах се, неуверена какво трябва да правя. Накрая станах на крака.

– Намерих я в къщата на Куентин Хърмс.

– Та ти никога не си влизала там – провикна се Кроун.

– Напротив. Дори видях и теб вътре.

– Глупости. Лъжи и още лъжи.

– „Как е възможно досега да не открием нищо полезно. Нима този Уъг е бил чак толкова хитър?“ Това бяха точните ти думи, Кроун. Чух ги, защото се криех зад един шкаф. При това не беше сам. – Поколебах се, но инстинктът ми подсказа да рискувам. – Искаш ли да кажа кой още беше с теб? – Всъщност не бях съвсем сигурна относно самоличността на придружителя му, но той нямаше откъде да го знае.

– Достатъчно – ядоса се той. – Добре, била си в къщата, и какво? Това само доказва, че си била в течение за съществуването на книгата и си я задигнала.

– Аз не...

– Ти ли помогна на предателя Хърмс да я напише?

– Опитвам се да...

– И очакваш да повярваме на жалките ти лъжи?

– Джурик! – прогърмя гласът на Тансий и всички присъстващи сякаш се снишиха. – Тя се опитва да изложи своята страна на фактите. Това, че я прекъсваш далеч не допринася за най-доброто оползотворяване на времето на Съвета.

Разнесе се одобрителен шепот, а Кроун млъкна и вирна нос така, сякаш изобщо не възнамеряваше да слуша какво имам да кажа. Забелязах, че и верният му Дюк Доджсън, който седеше до него, стори същото.

– Продължавай, Вега – каза ми Тансий.

– Не съм знаела за книгата. Направих го заради обявената награда. – Една лъжа плюс една истина бе по-добре от две чисти лъжи, поне по моя преценка. – Домитар ни съобщи за нея в Комините. Всички работници взеха да кроят планове как да я спечелят, та си рекох защо не и аз. Две хиляди монети са голямо богатство, поне за бедна Женска като мен. Затова и влязох в къщата, да проверя дали нещо няма да ми подскаже къде е отишъл Хърмс.

– Никъде не е ходил – парира ме Кроун. – Кръвниците са го отвлекли.

– Но по онова време още не го знаехме, нали? Това бе обяснено на всички Уъгове едва по-късно, на събранието в Камбанарията.

– Тогава защо задържа книгата? – попита той с триумфираща нотка в гласа. – Защо не я предаде на Съвета?

– Бях уплашена – отвърнах.

– И от какво? – изръмжа Кроун.

– Че ще се случи именно това, което се случва сега. Знаех, че дори ако я предам ти, Кроун, ще намериш някакъв начин да ме изкараш виновна. Снощи, когато дойде да ме арестуваш, направо ми заяви, че ще бъда екзекутирана. Значи си го решил предварително. Къде е тук справедливостта?

Репликата ми постигна желания ефект. Сред присъстващите се надигна ропот, видях как неколцина от тях хвърлят на Кроун остри погледи.

Моригон и Тансий мълчаха, но личеше, че слушат внимателно.

– Нищо такова не съм правил – изфуча Кроун.