Довършителката

Чудесно, помислих си, щом искат равенство, защо тогава не назначат в Комините повече от една Женска? Защо не накарат Мъжките да готвят, чистят и да повиват Младоци? Това, че им предоставяха възможност да пребият с юмруци своите нежни половинки на Арената, някак не ми звучеше като най-яркото доказателство за напредничаво мислене в обществото.

– А сега – продължи Тансий – ще дам думата на Моригон, която ще ви обясни по-пълно мотивите, стоящи зад това решение.

Всъщност причината вероятно бе, че според тях една Женска по-лесно щеше да обясни на своите посестрими защо е необходимо да се млатят като хамали. Всички погледи се устремиха в нея, когато стана от мястото си и се плъзна грациозно към предния край на подиума. Беше хладна и спокойна, съзнаваща въздействието си над тълпата. Аз също щях да съм спокойна на нейно място – тя отдавна бе прехвърлила двайсет и четири, тъй че нямаше да й се наложи да се изправя срещу Мъжките бойци. Макар че тъкмо тя можеше и да успее да ги победи.

– Несъмнено – започна тя – това решение ще се стори необичайно на мнозина от присъстващите. Преди всичко нека поясня, че всички Женски от споменатата възрастова група, които са съпруги, бременни или майки на Младоци под една Сесия, са освободени от задължението да се състезават.

Разнесе се всеобща въздишка на облекчение, тъй като много от Женските влизаха в тези изключения.

– Същото важи – продължи Моригон – за Уъговете и от двата пола, които страдат от физически увреждания, заболявания или други недъзи.

Озърнах се и видях край себе си поне две дузини Мъжки и Женски, попадащи в категорията. Те също значително се разведриха от чутото.

– Но всички останали ще трябва да се бият помежду си. Някой ще каже, че това е несправедливо, защото силите са неравни. Но времената в Горчилище се промениха. Знаете, че сме заобиколени от Кръвници, а те са готови да нападнат всекиго, без оглед на пол и възраст. Ето защо младите и силни Женски трябва да умеят да се защитават. Да са обучени за ръкопашен бой. Разполагате с цели две седмици за подготовка. Ще предоставим на разположение на всички, които искат да се усъвършенстват, опитни професионални Наставници. Силно препоръчвам на Женските, които ще участват в Дуелума, да се възползват от тази възможност.

Не можех да повярвам, че говори сериозно. Две седмици за подготовка? Когато Женските и без това изнемогваха покрай строежа на Стената? Нима за толкова време можеха да натрупат четирийсет килограма мускули или да се превърнат в Мъжки? Не че някоя от тях го желаеше.

Тансий кимна към един от членовете на Съвета, наредени край подиума. Той се изправи и вдигна високо тежка платнена торба.

– Наградата от петстотин монети – викна високо Тансий. После добави сред възклицанията, надигнали се при вида на това богатство: – За да направим съревнованието още по-привлекателно, ако Дуелумът бъде спечелен от Женска, наградата ще бъде увеличена на хиляда монети.

От страна на Женските не последваха никакви приветствени възгласи. Те очевидно добре разбираха, че няма начин да се докопат до тези пари, затова и не се вълнуваха особено.

После Тансий добави, че датите за отделните кръгове ще бъдат оповестени скоро, както и разпределението на противниците за първия кръг. Имайки предвид броя на участниците, щяха да са необходими пет кръга, за да се излъчи крайният шампион. Накрая пожела успех на всички и обяви край на събранието.

Уъговете започнаха бавно да се разотиват, а аз се устремих право към подиума. Исках да видя Джон, докато не си е тръгнал. Преди да стигна дотам обаче, някой препречи пътя ми.

– Имаш късмет, че си твърде малка да се биеш – рече Клетъс Луун, като ме измери с поглед. – Инак току-виж ми се беше паднала за противник на първия кръг.

– Късмет имаш ти, плужек такъв – отвърнах. – А сега ми се махай от очите.

Опитах да мина покрай него, но той сложи ръка върху рамото ми. Преди да успея да реагирам или ръмжащият Хари Две да го захапе, Клетъс изведнъж полетя във въздуха и се приземи по гръб, като мортата и сабята му изчаткаха по паважа.

Понечи да стане, но Делф стъпи върху гърдите му с огромния си ботуш и го притисна обратно.

– Махни си гнусния крак от мен – запищя той. Един от приятелите му приближи и взе да припява:

– Пе-пе-пелтека Де-де-де-Делф.

Делф го сграбчи за яката, вдигна го от земята и го приближи до лицето си.

– Името ми е Даниъл Делфия, задник такъв. И следващия път няма да съм толкова любезен да ти го напомня. А сега дим да те няма.

После пусна Уъга и той чевръсто отпраши зад ъгъла. Клетъс най-сетне успя да се повдигне на лакът и го зяпна изумено.

– Ама ти н-не з-заекваш – промълви с разтреперан глас.

– За разлика от теб – коленичи до него Делф, така че носовете им почти се допряха. – Виж, Луун, моли се само да не ми се паднеш за противник на Дуелума. А ако още веднъж пипнеш Вега Джейн, така ще те подредя, че ще предпочиташ да те е дъвкал Гарм. – После го ритна за последно и го заряза в прахта.

– Благодаря, Делф – изрекох с лице, пламнало от дълбоката признателност, която изпитвах.