Довършителката

Уъговете наскачаха на крака. Младоците взеха да реват и пищят, а Женските притискаха най-малките до гърдите си. Помещението се изпълни с викове, ръкомахания и тропот на нозе. Никога не бях виждала в Камбанарията да цари такъв хаос. Мярнах край олтара бедния Езекил, чиято брадичка се тресеше от възмущение пред подобно светотатство в неговата света обител.

– Достатъчно! – прокънтя гласът на Тансий толкова силно, че многоцветните прозорци потрепериха от усилието да го удържат.

Всички Уъгове, включително Младоците, притихнаха.

Той огледа присъстващите, преди да продължи. Взорът му сега бе неумолимо суров. Никога не го бях виждала такъв. Куентин Хърмс напълно се изпари от главата ми. Единствената ми грижа бе да не бъда нападната от Кръвниците, които и да бяха тези пъклени изчадия.

– Както знаете – бяха следващите му думи, – преди много, много Сесии тук се е водила Битката на зверовете. – Всички закимаха усърдно. – Тогава нашите предци, с цената на огромни загуби, победили чудовищата, които се оттеглили в Мочурището. Много Уъгморти загубили живота си, отбранявайки храбро своите домове. Оттогава зверовете останали, до голяма степен, в пределите на Мочурището.

До голяма степен, помислих си, освен когато излизат да ядат беззащитни кучета или да ме гонят нагоре по моето Дърво.

– Равновесието, макар и крехко, до момента съществуваше – каза Тансий. – Но боя се, че с появата на Кръвниците то бе нарушено. Ето защо трябва да предприемем стъпки, за да се предпазим от тях.

– Но откъде са се взели тези проклети Кръвници, Тансий? – извика един Уъг.

– Имаме всички основания да считаме, че са били породени от похотлива близост между долни зверове и други отвратителни създания в Мочурището, по неописуеми начини, довели до появата на небивало ужасни и свирепи екземпляри.

Ако смяташе, че това ще ни успокои, Тансий сериозно бе надценил здравината на нервите ни. Моментално се надигнаха нови викове. Крака затропаха по пода, вреснаха Младоци. Майките им ги притискаха така сякаш искаха да ги смачкат и пищяха заедно с тях. Моето сърце тупкаше толкова силно, че го виждах как подскача под ризата ми.

– Достатъчно! – ревна отново Тансий, но този път бе нужна близо цяла минута, за да настъпи тишина. – Имаме план как да се защитим. И той включва участието на всеки един от вас. – Пръстът му посочи напосоки към тълпата, подчертавайки думите. – Ще построим стена между себе си и Мочурището, покриваща всяка стъпка от периметъра. Това и само това ще ни осигури безопасност. Стената вече се проектира. Всички работници без изключение, от Фермите, Мелниците и особено от Комините – тук той ме погледна отново, – ще бъдат наети за изграждането й. Не знаем с колко време разполагаме. Ще започнем с онази част на Мочурището, откъдето вярваме, че ще дойде първоначалната заплаха. Докато Стената се строи, ще вземем предпазни мерки, които ще включват и въоръжени патрули. – Той направи пауза и след това хвърли най-голямата си бомба. – Но съществува вероятност Хърмс да не е единственият Уъгморт, принуден да мине на страната на Кръвниците.

За пореден път всеки се вторачи в съседа си. Подозрението в очите им говореше достатъчно красноречиво. Дали вече не бяхме обкръжени от ненавистните Кръвници?

– А откъде да знаем, че те вече не са сред нас? – промълви един стар Уъг на име Тигрис Телус. После тихо простена, вероятно при мисълта, че дори в момента до него може да седи предрешен Кръвник. И все пак той само изразяваше всеобщата тревога.

– Не са сред нас – рече твърдо Тансий. – Поне засега.

– Но откъде да знаем? – излая пребледнелият Телус, като се държеше за гърдите, които свиреха при всяко поемане на дъх. После изведнъж си даде сметка на кого е повишил тон и добави хрипливо: – С извинение, разбира се.

Но въпроси, подобни на неговия, долитаха от всички страни. Тълпата от Уъгове заплашваше да стане неуправляема. Трябваше само една искра – обидна дума или размахан юмрук, за да пламне бунт.

– Моля ви, братя Уъгморти – вдигна ръце Тансий. – Оставете ме да обясня. Успокойте се. Моля ви. – Но никой не се успокояваше, докато нечий глас, твърд и повелителен, не прозвуча над останалите:

– Аз знам.

Всички глави се обърнаха натам.

Моригон се бе изправила, взирайки се не към Тансий, а към нас.

– Аз знам – повтори тя. – Всеизвестно е, че съм надарена със способността да виждам неща, скрити за останалите. Това е дарба, която ползвам за благото на всички вас. Именно тя ми позволи да разкрия участта на Куентин Хърмс, както и потенциалните опасности, на които сме изложени от злодейската група, наречена Кръвниците. Отново благодарение на нея получих видение какво трябва да сторим, за да се защитим от тях. Никога не бива да им позволим да ни отнемат Горчилище. То е всичко, което имаме.

Затаих дъх, както и всеки друг Уъг наоколо.

После, като по команда, всички гърла изригнаха в аплодисменти.

Моригон вдигна ръка към прекрасния свод на Камбанарията.

– Да живее Горчилище!

– Да живее! – скандирахме ние.

И аз въпреки всичките си съмнения бях сред най-гръмогласните.

QUATTUORDECIM