Допустим риск

— Става и тук — отвърна мъжът. — Откъде ли да започна? — Извърна поглед, сетне се взря в очите на Ким. — Напоследък съм озадачен от Едуард, а и от другите. Отбия ли се в лабораторията, винаги се чувствам натрапник. Допреди половин месец тук беше като в морга. Сега пък са го ударили на веселба. Все едно са във ваканционно селище, с тази разлика, че се скъсват от работа.

Стантън се засмя, сетне продължи:

— Ами Едуард? Станал е толкова нагъл и напорист, че е заприличал на самия мен.

Ким сложи длан върху устата си и също се засмя на самоироничната прозорливост на братовчед си.

— Никак не е смешно! — скастри я Стантън, въпреки че и той се смееше. — Нищо чудно утре Едуард да оповести, че смята да става едър предприемач. Навил си е на пръста на всяка цена да забогатее, за нещастие средствата ни съвсем са изтънели. Сега се караме като дърти цигани откъде да намерим капитал. Нашето благородно докторче е станало толкова ненаситно, че не иска да дели с никого печалбата. За една нощ се преобрази — от отдаден на науката аскет се превърна в капиталист, ламтящ за печалба.

— Защо ми казваш всичко това? — изненада се Ким. — Нямам нищо общо с „Омни“. А и не искам да имам.

— Надявах се да поговориш с него — поясни братовчед и. — Сърце не ми дава да вземам чрез чужди банки мръсни пари от разни перачи, сега си скубя косата, че изобщо съм споменал за тази възможност. Прекалено опасно е, и то не само във финансовия смисъл на думата. Току-виж ни очистили. Просто не си струва. Нека Едуард си гледа научните изследвания и да остави на мен финансите.

— А направи ли ти впечатление, че е започнал да забравя? — попита младата жена.

— Не — отвърна Стантън. — Умът му сече като бръснач. Но не разбира нищичко, опре ли до финансовата страна на нещата.

— А аз съм го хващала, че забравя — поясни Ким. — Е, да, дребни делнични неща. Същото важи и за останалите — и те си признаха, че са разсеяни.

— Не ми е правило впечатление Едуард да е разсеян — възрази братовчед и. — Но май го е хванала параноята. Ето и одеве настоя да сме поговорели извън лабораторията, за да не ни подслушвали.

— Че кой ще седне да ви подслушва? — изненада се тя.

Стантън сви рамене.

— Вероятно другите от групата. Едуард не ми каза, аз не го питах.

— Тази сутрин дойде чак в къщата, за да се обади по телефона, понеже не искал да го подслушват — оплака се и Ким. — Не искал да звъни и от приемната, и там, видите ли, щели да го подслушват през стените.

— Е, това ако не е параноя, здраве му кажи! — отсече мъжът. — Но в негово оправдание ще кажа, че му набих в главата колко важно е на този етап да не разгласяваме нищо.

— Вече се безпокоя, Стантън — сподели братовчедка му.

— Недей да ми говориш така! Дошъл съм да ме успокоиш, а не да раздухваш притесненията ми.

— Страхувам се, че тази мания за преследване и пропадания в паметта са странично действие на лекарството — продължи Ким.

— Не искам да слушам такива неща! — отсече Стантън и демонстративно си запуши ушите.

— Не бива да вземат лекарството на този етап! — настоя пак младата жена. — И ти го знаеш. Спри ги.

— Аз? Да ги спра?! — ахна Стантън. — Нали току-що ти казах, че отговарям само за финансите. Не им се меся в изследванията, още повече след като ми казаха, че ако вземат лекарството, ще ускорят нещата. Пък и леката параноя и пропаданията в паметта вероятно се дължат на това, че бъхтят до припадък. Едуард си знае работата. Божичко, той е най-добрият в своята област!

— Хайде да сключим сделка — неочаквано подкани братовчедка му. — Ако ти убедиш Едуард да спрат да вземат лекарството, аз пък ще се опитам да го убедя да не ти се бърка с парите.

Стантън така сбърчи физиономия, сякаш някой го беше наръгал с нож в гърба.

— Я не ставай за смях! — вкиснато рече той. — Само това оставаше, да се пазаря с братовчедка си.

— Струва ми се съвсем разумно — възрази Ким. — Така взаимно ще си помогнем.

— Не обещавам нищо.

— Аз също — каза и младата жена.

— Кога ще говориш с него? — погледна я Стантън изпод вежди.

— Довечера. А ти?

— Мога още сега да се върна и да разговарям — отвърна той.

— Споразумяхме ли се?

— Ами… хм-м… споразумяхме се — потвърди от немай-къде братовчед и. — Абе вие тука всичките кога станахте такива изпечени бизнесмени! Не може да се преговаря с вас…

Въздъхна с горчива усмивка, потупа я по рамото и се обърна.

Ким го загледа как се връща в лабораторията. За разлика от обикновено не стъпваше напето, а тътрузеше нозе и беше отпуснал ръце, сякаш носеше огромни тежести. На Ким и домъчня за него — личеше си, че е потиснат. Беше закъсал здраво: в разрез с безпрекословните си разбирания за бизнеса бе вложил всичките си пари в „Омни“, до последния цент.

След като се качи на тавана, младата жена отиде при една от капандурите с изглед към лабораторията — точно в този момент Стантън влезе в сградата. Тя не се надяваше особено братовчед и да успее да убеди Едуард да не вземат повече лекарството, но поне съвестта и беше чиста — бе направила всичко по силите си.