Допустим риск

Изумена от бързата промяна, стана от леглото. Заметна се с халата и отиде по коридора между двете спални при Едуард. Той беше нахвърлял дрехите си както падне из стаята и се беше проснал върху леглото. Както и в неделя вечерта, бе забравил лампата да свети.

Ким се приближи и я угаси. Беше учудена от силното хъркане на Едуард — недоумяваше как не се е будила от него, докато са спали заедно.

Върна се в леглото си. Угаси нощната лампа и се опита да заспи. Но сън не я ловеше. Мъчеха я какви ли не мисли, тя чуваше хъркането на Едуард, сякаш той беше в същата стая.

След половин час младата жена стана и отиде в банята. Намери старото флаконче ксанакс, което пазеше от години, и извади едно от розовите хапчета с форма на лодка. Никак не и се искаше да го взема, но инак нямаше да мигне до сутринта.

Излезе от банята и затвори вратите и на стаята на Едуард, и на своята спалня. Пак си легна — още чуваше хъркането му, но сега много по-приглушено. След петнайсетина минути се унесе блажено, сетне потъна в непробуден сън.

ПЕТЪК, 30 СЕПТЕМВРИ 1994 ГОДИНА

Наближаваше три часът след полунощ, по тъмните улици на Салем почти нямаше движение и Дейв Холпърн се чувстваше едва ли не господар на света. Някъде от полунощ кръстосваше безцелно с червения си шевролет камаро, марка 1989 година. Беше ходил два пъти до Марбълхед, бе отскочил дори до Данвърс и бе обиколил Бевърли.

Дейв беше седемнайсетгодишен и учеше в гимназията в Салем. Беше си купил колата благодарение на това, че след часовете беше работил в местния „Макдоналдс“ и бе взел доста голям заем от родителите си. Сега автомобилът беше голямата любов на неговия живот. Не можеше да се нарадва на чувството за свобода и за несломима мощ, което му вдъхваше колата. Приятно му беше и че благодарение на нея привлича вниманието на своите приятели и най-вече на Кристина Макелрой. Кристина му беше съученичка от гимназията и имаше страхотно тяло.

Дейв погледна в мъждивата светлина часовника върху арматурното табло. Оставаше съвсем малко до срещата. Младежът зави по Диърборн Стрийт, където живееше Кристина, и угаси фаровете, а после и двигателя. Плъзна се бавно по инерция и спря нечуто под балдахина на кичестия клен.

Не се наложи да чака дълго. Кристина се показа иззад живия плет, притича покрай обкованата с дъски къща и се метна в колата. Бялото на очите и зъбите и проблясваха в сумрака. Трепереше като листо от вълнение и притеснение.

Приплъзна се по облечената с изкуствена тапицерия седалка и прилепи бедро във впити дънки до крака на Дейв.

Той се престори на пълен непукист, сякаш тези среднощни срещи си бяха нещо обичайно за него, и не каза нищо. Само се пресегна и завъртя ключа. Но и неговата ръка трепереше. От страх да не се е издал пред момичето го стрелна с поглед. Забеляза, че Кристина се усмихва, и се притесни още повече, че се е изложил. Щом стигнаха ъгъла, младежът отново включи фаровете. Всичко наоколо се освети, видяха се надвисналият листак и непрогледният мрак.

— Всичко наред ли е? — попита Дейв, като не откъсваше очи от пътя.

— Мина като по ноти — отвърна Кристина. — А се страхувах до смърт! Беше фасулско да се измъкна от къщата. Майка ми и баща ми спят като заклани. Преспокойно можех да изляза през входната врата, вместо да скачам от прозореца. Подкараха по улица, от двете страни на която тъмнееха заспалите къщи.

— Къде отиваме? — попита нехайно момичето.

— Ще видиш — отговори Дейв. — След малко ще сме там. Сега вече караха покрай тъмното ширнало се гробище „Грийнлон“. Кристина се притисна до Дейв и погледна през рамото му към гробището с щръкналите надгробни камъни. Дейв намали скоростта и момичето застана нащрек.

— Няма да ходим там — отсече то предизвикателно.

Дейв се усмихна в тъмното, при което се видяха белите му зъби.

— Защо? — попита той.

Още изрекъл, не изрекъл въпроса, и свърна наляво — колата мина през входа на гробището. Момчето веднага превключи на къси светлини и намали скоростта. От избуялата растителност почти не виждаше пътя.

— Майко мила! — възкликна Кристина и проточила вратле, започна да оглежда местността покрай автомобила.

Надгробните плочи се възправяха зловещо в нощта. Тук-там гладкият камък проблясваше внезапно на фаровете.

Кристина се дръпна инстинктивно още по-близо до Дейв и го стисна откъм вътрешната страна на бедрото. Той се ухили самодоволно. Спряха край притихнало спокойно езеро, заобиколено от плачещи върби. Дейв изключи двигателя и заключи вратите.

— За всеки случай — поясни той.

— Дали да не смъкнем прозорците? — предложи Кристина. — Ще стане горещо като в пещ.

Дейв нямаше нищо против, макар да изказа опасението си, че тук сигурно гъмжи от комари. Двамата се погледнаха притеснено и колебливо. Сетне Дейв се наведе плахо към момичето и го целуна лекичко. От допира младата им кръв на мига се възпламени и те започнаха да се прегръщат необуздано.