Допустим риск

Ким въздъхна: губеше се в догадки. Едно обаче беше сигурно. Сега вече въздействието на гъбичката се свързваше и с насилие и младата жена си каза, че трябва незабавно да предупреди Едуард и другите.

Стиснала писмото, тя излезе припряно от замъка и забърза към лабораторията. Когато влезе, беше останала без дъх. И още от прага я чакаше изненада: вътре се вихреше празненство. Посрещнаха я весели възгласи и наздравици с шампанско. Ким се опита да откаже чашата, която и подадоха, но никой не искаше и да чуе. Тя отново изпита чувството, че се е озовала на студентски купон. Проправи си път и отиде до Едуард:

— Боже, каква лудница. Ще ми обясниш ли какво става?

— Току-що Елинор, Глория и Франсоа извършиха същински подвиг в аналитичната химия — обясни и възбудено той. — Вече установиха строежа на един от свързващите белтъци на лекарството. Това е огромен скок напред! Ще ни позволи при нужда да променяме „Ултра“ и да създаваме нови лекарства, производни на изходното.

— Радвам се, но… Искам да ти покажа нещо, което на всяка цена трябва да видиш — отвърна тя и му подаде писмото.

Той го прегледа набързо. Вдигна поглед и намигна на Ким.

— Браво на теб! — поздрави я. — Това е най-интересното. Засега. — Сетне се извърна към другите и се провикна:

— Ей, вие, чуйте ме! Ким е открила най-убедителното доказателство, че Елизабет се е отровила с гъбичната плесен. Писмото ще пасне на статията ми за „Сайънс“ дори повече от записките в дневника на Елизабет.

Учените тутакси го наобиколиха. Едуард им даде писмото и ги подкани да го прочетат.

— Това се казва работа! — възкликна Елинор и го предаде на Дейвид. — Сега имаме автентично, неоспоримо и образно описание колко бързо е действието на алкалоидите. Жената явно току-що е хапнала само залък от хляба, пише си го черно на бяло!

— Добре, че отделихте и премахнахте веригата, предизвикваща халюцинации — намеси се и Дейвид. — Не изгарям от желание да се събудя и да видя, че съм при кравите.

Всички се засмяха, с изключение на Ким. Тя погледна Едуард и след като изчака да се поуспокои, го попита:

— Не те ли притеснява, че в писмото явно се намеква за насилие?

Той взе пожълтелия лист и го прочете още веднъж.

— Знаеш ли, имаш право — рече и. — Като теглим чертата, май е за предпочитане да не цитирам писмото в статията си. Току-виж ни размътило водата. Преди няколко години се вдигна пушилка, понеже в едно телевизионно предаване подметнаха, че лекарството прозак е свързано с насилие. Настана голяма суматоха, но после опасенията бяха опровергани със статистически данни. Само това оставаше — същото да се случи и с нашето лекарство.

— Ако насилието е било предизвиквано от непроменения алкалоид, би трябвало и халюцинациите да се дължат на него — поясни Глория. — Можеш да го изтъкнеш в статията си.

— Защо да рискувам? — не се съгласи ученият. — Нямам намерение да давам и най-малкия повод за съмнение — веднага ще се намери някой пощурял журналист, който да събуди призрака на насилието.

— Но сигурно не е зле да отбележите в клиничните протоколи вероятността от насилие — престраши се да предложи Ким. — Така, ако въпросът възникне някога, вие вече ще разполагате с данни.

— Страхотна идея! — възкликна Глория.

Няколко минути всички обсъждаха възхитени предложението на Ким. Насърчена, че са я чули, тя им подсказа да включат и пропаданията в паметта. И за да им докаже, че е права, посочи няколкото случая, които е наблюдавала наскоро при Едуард. Той се засмя весело заедно с всички.

— Е, чудо голямо! Миел съм си по два пъти зъбите! — подметна ученият, с което за кой ли път ги разсмя.

— Смятам, че не е зле да отбележим в клиничните протоколи не само насилието, но и загубата на памет — намеси се Курт. — Дейвид също забравя напоследък. Направи ми впечатление, понеже живеем един до друг в замъка.

— Присмял се хърбел на щърбел — ухили се Дейвид. После разказа на всички как предната вечер Курт се е обаждал два пъти на гаджето си, понеже бил забравил, че вече и е звънял.

— Обзалагам се, че момичето е било на върха на щастието — отбеляза Глория. Курт потупа закачливо колегата си по рамото.

— Натриваш ми носа само защото предната вечер и ти направи абсолютно същото с жена си.

Докато гледаше как Курт и Дейвид се занасят един с друг, Ким забеляза, че дланите и пръстите на Курт са целите в рани като от порязано и в драскотини. Предложи да ги погледне.

— Благодаря ти, но не е болка за умиране — увери я германецът. — Изобщо не ми пречи.

— Да не си паднал от мотоциклета?

Курт прихна.

— Надявам се, че не. Не помня как е станало.

— Производствена злополука — намеси се пак Дейвид и си показа ръцете — и те бяха издрани, но не толкова много. — Доказват, че направо припадаме от бъхтене.

— Работим по деветнайсет часа в денонощие — обади се Франсоа. — Странно е, че още се държим на крака.

— Според мен обаче това, че забравяте, е странично действие на лекарството „Ултра“ — настоя Ким. — Имам чувството, че се случва на всички ви.

— На мен не — опроверга я Глория.