Дом на пръст и кръв

Хънт се усмихна бавно, сякаш отлично го съзнаваше. Приведе се и целуна долната страна на челюстта й, после прошепна до пламналата й кожа:

— Готова ли си за това?

— О, богове, да — пророни тя. Хънт я целуна на онова местенце под ухото, карайки я да извие леко гръб, и Брайс добави: — Доколкото си спомням, ми обеща да ме чукаш, докато не си забравя името.

Той размърда бедрата си под нея, притискайки члена си още по-силно към дупето й, прогаряйки плътта й дори през дрехите помежду им.

— Щом това искаш, сладурче, това ще получиш.

О, богове! Не можеше да диша нормално. Да мисли трезво, докато устата му обхождаше шията й, а масивният му, прекрасен член се притискаше така в нея. Искаше го вътре в себе си. Веднага. Имаше нужда да го почувства, да усети топлината и силата му около тялото си. Вътре в него.

Брайс се надигна и го яхна през скута, посрещна го в цял ръст. Неговото дишане бе също толкова насечено, колкото нейното. Той обгърна с ръце кръста й и загали с палци кожата й, сякаш беше двигател, готов да се запали с ръмжене по нейна команда.

Брайс се приведе и докосна устни до неговите. Веднъж. Два пъти.

Хънт вече се тресеше от усилието да се сдържа, докато тя изследваше бавно устата му.

Но Брайс се отдръпна и срещна замъгления му, пламнал поглед. Думите, които копнееше да му каже, заседнаха в гърлото й, затова просто го целуна по изчистеното чело с надеждата сам да ги разчете. И докосна с леки, нежни целувки всеки сантиметър от кожата, белязана доскоро с татуировката.

Хънт плъзна разтреперана ръка от кръста й и я долепи до препускащото й сърце.

Тя преглътна през стегнато гърло, изненадана от паренето в очите си. От сребристата влага в неговите. Бяха успели, бяха тук. Заедно.

Хънт приближи лице към нейното, насочен към устните й. Тя го пресрещна с целувка и обгърна врата му с ръце, зарови пръсти в гъстата му копринена коса.

Пронизителен звън изпълни апартамента.

Можеше просто да го игнорира, и него, и целия свят…

Обаждане от… Вкъщи.

Брайс се откъсна задъхана от устните му.

— Ще вдигнеш ли? — попита гърлено Хънт.

Да. Не. Може би.

Обаждане от… Вкъщи.

— Ще звъни, докато не й вдигна — измърмори Брайс.

Отлепи се със сковани крайници от скута му и пръстите му проследиха гърба й, докато се изправяше. Тя опита да не се замисля върху обещанието в този допир, върху осезаемото му нежелание да я пусне, също както тя не искаше да се отделя от него.

Изтича до всекидневната и вдигна телефона точно преди да се включи гласовата поща.

— Брайс? — проплака майка й и гласът й все едно поля с ледена вода останалата в тялото й възбуда. — Брайс?

Тя въздъхна, върна се в спалнята и предложи на Хънт извинителен поглед, но той просто махна с ръка и легна назад върху леглото с шумолене на криле.

— Здрасти, мамо.

Плачът на майка й заплашваше да разплаче и нея отново, затова, вместо да го позволи, Брайс тръгна към банята. Чувстваше се мръсна — розовите й кецове бяха почти черни, клинът й беше съдран и окървавен, а тениската й приличаше на парцал. Явно първосветът все пак не поправяше всичко.

— Добре ли си? В безопасност ли си?

— Добре съм — успокои я Брайс, пускайки душа. Само студената вода. Съблече дрехите си. — Всичко е наред.

— Каква е тази вода?

— Душът.

— Преди малко спаси града и направи Скока, а дори няма да ми отдадеш цялото си внимание за минутка?

Брайс се засмя, пусна телефона на високоговорител и го остави на мивката.

— Колко знаеш?

Влезе под душа и изсъска от ледената струя. Но поне водата угаси пожара между краката й и зашеметяващото желание, замъглило ума й.

— Биологичният ти баща заръчал на Деклан Емет да ми се обади, за да ми разясни всичко. Явно копелето най-сетне е осъзнало, че ми дължи поне толкова.

Брайс пусна топлата вода и започна да си мие косата.

— Предполагам, че е ядосан?

— Сигурно е направо бесен. — Майка й добави: — По новините съобщиха… кой е истинският ти баща. — Брайс почти чу как майка й стисна зъби. — Вече всички знаят колко сила притежаваш. Колкото него, Брайс. Дори повече. Това не е шега.

Брайс опита да потисне смайването си от този дребен факт и реши да го остави за по-късно. Изплакна шампоана от косата си и взе балсама.

— Знам.

— Какво ще правиш с толкова сила?

— Ще открия верига ресторанти с плажна атмосфера.

— Май избързах с надеждата, че придобиването на такава сила ще ти вдъхне поне малко благоприличие.

Брайс се оплези на телефона, въпреки че майка й не можеше да я види, и сипа балсам в дланта си.

— Виж, може ли да оставим разговора за голямата сила и големите отговорности за утре?

— Да, само дето в твоя речник „утре“ означава „никога“. — Майка й въздъхна. — Ти затвори порталите, Брайс. А това, което Даника направи за теб… — Гласът й пресекна. — Но и за това може да говорим утре.

Брайс изплакна балсама от косата си. И осъзна, че майка й явно не знае за Мика. Какво е направила с него, и какво Мика е направил с Даника.

Ембър продължи да говори, а Брайс продължи да слуша, докато ужасът плъзваше като бръшлян в нея, прорастваше във вените й, увиваше се стегнато около костите й.