Дом на пръст и кръв

Тя го пусна и се изправи. Чувстваше силата си като чудноват дълбок кладенец под себе си. Който принадлежеше не само на нея, но на всички тях.

Вдигна лице към Хънт, загледан в нея, сякаш не вярваше на очите си. Хвана ръката му. Преплете пръсти с неговите.

И заедно пристъпиха напред да поздравят света.

95

Сиринкс седеше пред отворената входна врата на апартамента й и скимтеше от тревога, когато Брайс и Хънт слязоха от асансьора.

Тя обходи с поглед празния коридор и го спря върху химерата.

— Оставих вратата затворена… — подхвана, но Сиринкс вече галопираше към нея.

— По-късно ще ти разясня какви дарби притежават химерите — засмя се Хънт.

Брайс натика подивелия си любимец в апартамента, коленичи пред него и го прегърна.

С Хънт си бяха тръгнали от площада, когато хората наизлизаха от бомбоубежищата и започнаха да оплакват близките си, нестигнали навреме до тях.

Рогът, внедрен в гърба й с мастилото, си беше свършил работата. Беше затворил всички портали към Ада. А първосветът й бе успял да изцери всичко през портите: хора, сгради, целия свят.

Но не бе могъл да направи невъзможното. Да съживи мъртвите.

А улиците бяха осеяни с трупове. Повечето — на парчета.

Брайс притисна Сиринкс в силна прегръдка.

— Всичко е наред — успокои го, позволявайки му да оближе лицето й.

Ала нищо не беше наред. Ни най-малко. Катастрофата, разкритието й, Рогът в тялото й, всички тези трупове, смъртта на Лехаба и срещата с Даника, Даника, Даника…

Задъханите й думи се превърнаха в конвулсивно дишане, което прерасна в плач. Хънт, който стоеше зад нея, сякаш го очакваше, просто вдигна двама им със Сиринкс на ръце.

Занесе я в спалнята й и седна на ръба на леглото, без да ги пусне от обятията си. Сиринкс се измъкна от хватката на Брайс, за да оближе и неговото лице.

Хънт вплете ръка в косите й и тя се притисна към допира му, попивайки силата му, познатия му аромат. Още не можеше да повярва, че са стигнали дотук, че са оцелели.

Погледът й се спря върху китката му. Ореолът беше изчезнал от челото му, но робската му татуировка си оставаше.

Хънт забеляза какво гледа, и каза тихо:

— Убих Сандриел.

Очите му бяха спокойни, бистри. Напълно съсредоточени в нейните.

— Аз убих Мика — прошепна тя.

— Знам. — Едното ъгълче на устата му се изви нагоре. — Напомни ми никога да не те ядосвам.

— Не е смешно.

— О, знам, че не е. — Пръстите му се плъзнаха небрежно през косата й. — Едва издържах гледката.

Тя едва издържа спомена.

— Как успя да я убиеш? И да се отървеш от татуировката?

— Дълга история — отвърна Хънт. — Предпочитам да чуя твоята.

— Първо твоята.

— Забрави. Живо ме интересува как си крила толкова време, че носиш звезда в себе си.

Той погледна към гърдите й, сякаш очакваше да види как блести под кожата й. Когато веждите му подскочиха озадачено, Брайс проследи погледа му.

— Хм — въздъхна тя. — Това е ново.

Между гърдите й, точно на върха на острото деколте на тениската й, имаше бяла осемлъчна звезда.

Хънт се засмя.

— Харесва ми.

Една малка част от нея също я харесваше. Въпреки това каза:

— Нали знаеш, че това е просто звезделфска светлина, не истинска сила?

— Да, само дето вече имаш и сила. — Той я пощипна леко по кръста. — И усещам, че е доста. А шибаният Рог…

Той плъзна ръка надолу по гръбнака  й  за акцент.

Брайс врътна очи.

— Чак пък толкова.

Но лицето му внезапно стана сериозно.

— Ще трябва да се научиш как да го контролираш.

— Току-що спасихме града, а вече ми възлагаш работа?

Той се засмя.

— Стари навици, Брайс.

Очите им се срещнаха отново, тя впи поглед в устните му, толкова близо до нейните, толкова съвършени. Като върна поглед към очите му, той се взираше неотлъчно в нейните.

Искрено вярваше, че всичко се е случило с причина. Заради това — заради него.

И въпреки че съдбата я бе тласнала по крайно гнусен път, криволичещ през най-мрачните гори на скръбта и отчаянието. Сега пред нея проблясваше светлина. Истинската светлина, към която се бе устремила в Изкачването си.

И копнееше тази светлина да я целуне. Сега.

Да отвърне на целувката й и да изпрати Сиринкс в клетката му за малко.

Тъмните очи на Хънт придобиха почти зверски блясък. Отново беше прочел мислите й по лицето й, по мириса й.

— С теб имаме недовършена работа, Куинлан — заяви с по-дълбок глас.

Хвърли един поглед на Сиринкс и химерата скочи от леглото и излезе в коридора, размахвайки лъвска опашка, сякаш казваше „Крайно време беше“.

Като върна вниманието си към Хънт, Брайс го завари втренчен в устните й. И внезапно осъзна, че седи в скута му. Върху леглото й. Твърдината, която започваше да подпира задните й части, й подсказа, че и той го е осъзнал.

Но двамата продължиха да се взират безмълвно един в друг.

Брайс се размърда леко върху ерекцията му и Хънт изсъска. Тя се засмя.

— Само те погледнах разгорещено и вече се вълнуваш, както ти се изрази преди няколко седмици.

Той пак плъзна чувствено ръка надолу по гръбнака й.

— От доста време ме вълнуваш.

Ръката му спря на кръста й и палецът му загали нежно, мъчително ребрата й. С всяко негово движение болката между краката й се усилваше.