Дом на пръст и кръв

Брайс се обърна към Рун и Флин. Лордът просто я зяпаше смаяно. Тя погледна брат си, който я наблюдаваше сковано, безмълвно. Дрехите му бяха достатъчно съдрани, за да й подскажат, че преди първосветът да възроди всичко, е бил в лошо състояние. Че се е борил със зъби и нокти.

Тогава Рун заговори:

— Тарион отиде да помага с извеждането на евакуираните от Синия двор, а Амели хукна към Бърлогата да провери дали вълчетата са добре, но бяхме почти, бяхме само на километър от портата в Лунната гора, когато те чухме да говориш през нея. Наоколо гъмжеше от демони и не можах да стигна дотам, но тогава чух Даника и избухна онази светлина, й.

Той се спря и преглътна тежко. Сините му очи искряха под уличните лампи. Зората още беше далеч. Ветрецът откъм Истрос разроши черната му коса. Сълзите в очите му, удивлението в тях накараха Брайс да скочи към него. Да прегърне брат си и да го притисне към себе си.

Рун отвърна на прегръдката й, без да се поколебае. Тресеше се силно, несъмнено плачеше.

Чу се стържене на обувки по калдъръма — Флин ги оставяше насаме. Полъхът с аромат на кедър й подсказа, че Хънт е излетял, за да я изчака във въздуха.

— Мислех, че си мъртва — каза Рун с глас, също толкова разтреперан, колкото тялото му. — Поне десет пъти си помислих, че си мъртва.

Тя се засмя.

— Радвам се, че те разочаровах.

— Млъквай, Брайс. — Той се откъсна от нея да я погледне в лицето. Бузите му лъщяха от сълзи. — Добре ли… добре ли се чувстваш?

— Не знам — призна тя.

Изражението му се пропи с тревога, но Брайс не смееше да му даде подробности след предупреждението на Ригелус. Наоколо беше пълно с камери. Рун я изгледа разбиращо. Да, по-късно щяха да говорят за странната древна светлина във вените й. И какво означаваше тя за всеки от двама им.

— Благодаря ти, че ми дойде на помощ — каза му Брайс.

— Ти си ми сестра. — Рун дори не понижи глас. Не, заяви го с гордост, от която сърцето й се сви. — Естествено, че ще дойда да ти отърва кожата.

Тя го блъсна в ръката, но усмивката на Рун стана някак плаха.

— Истина ли е онова, което каза на Аталар да ми предаде?

Кажи на Рун, че му прощавам.

— Да — потвърди без нито миг колебание Брайс. — Пълната истина.

— Брайс. — Лицето му придоби сериозно изражение. — Сериозно ли си мислила, че повече ме е грижа за връзката със Звезделф, отколкото за теб? Че ме интересува кой от нас я е наследил?

— И двамата сме я наследили — каза тя. — Книгите, които ти четеше, свидетелстват за такива случаи в миналото.

— Не ми пука — поусмихна се той. — Пет пари не давам дали ще ме наричат принц или наследник на Звезделф, или Избраника. — Хвана я за ръката. — Искам единствено да ме наричат твой брат. — После добави тихо: — Стига ти да си съгласна.

Брайс му намигна, въпреки че сърцето й се стегна болезнено.

— Ще си помисля.

Рун се ухили, но след малко си върна сериозното изражение.

— Сама се сещаш, че Есенния крал ще иска да се срещнете. Бъди готова.

— Цялата тая тарикатска сила не означава ли, че вече не трябва да се подчинявам на никого? Пък и аз простих на теб, не на него.

На него никога нямаше да прости.

— Знам. — Очите на Рун просветнаха. — Но все пак бъди нащрек.

Тя вирна вежда, макар че прие на сериозно предупреждението му.

— Хънт ми каза за четенето на мисли — подхвърли.

Беше й го споменал по пътя към покрива, докато й разказваше накратко за Върховната среща и всичко случило се на нея.

Рун изгледа кръвнишки Хънт, кацнал на съседния покрив.

— Аталар има голяма уста.

Която й се щеше Хънт да използва върху различни части от тялото й, не добави тя. Не искаше Рун да повърне върху чистите й дрехи.

Брат й продължи:

— И не е четене на мисли. Просто… говорене между умове. Телепатия.

— Скъпият ни татко знае ли?

— Не.

Рун довърши в главата й: И предпочитам да си остане така.

Тя подскочи. Това е зловещо. Ако обичаш, повече не ми влизай в главата, братко.

Дадено.

Телефонът му иззвъня. Той погледна екрана и изтръпна видимо.

— Трябва да вдигна.

Да, защото всички трябваше да се потрудят, за да върнат някогашния облик на града си — като започнеха със загиналите. Дори не й се мислеше колко Отплавания щеше да има.

Рун остави телефона си да иззвъни отново.

— Може ли да намина утре?

— Да — подсмихна му се тя. — Ще добавя името ти към списъка с гости.

— Добре де, добре, голяма работа си вече. — Той врътна очи и вдигна телефона. — Здрасти, Дек.

Усмихна се за довиждане и тръгна по улицата към Флин.

Брайс погледна към отсрещния покрив. Където ангелът я чакаше като сянка в нощта.

Но вече не Сянката на Смъртта.

97