Дом на пръст и кръв

Екстазът затрептя в нея като първите акорди на дива, необуздана песен и тя заязди ръката на Хънт. Свободната му ръка обгърна едната страна на задника й.

— Не мисли, че съм забравил тази прелест — промълви, стисвайки за акцент. — Имам планове за това чудно дупе, Брайс. Мръсни, мръсни планове.

Тя простена отново, докато пръстите му продължаваха да се движат в нея, нагоре-надолу, нагоре-надолу.

— Свърши за мен, сладурче — измърка до гърдата й, погалвайки с език зърното й в същия момент, когато единият му пръст се изви в нея и уцели точно онази шибана точка.

И Брайс изпълни желанието му. Отметна глава назад с неговото име на уста, остави всички задръжки и заязди още по-поривисто ръката му, притиснала гърба му в облегалката на дивана.

От гърлото му се надигна стон и тя го погълна с дълбока целувка, докато всеки нерв в тялото й избухваше в божествена звездна светлина.

Накрая остана само дишането им, и той — тялото му, мирисът му, силата му.

Когато светлината започна да избледнява, тя отвори очи и го завари с отметната назад глава и оголени зъби.

Не от удоволствие. От болка.

Беше притиснала ранения му гръб твърде силно към възглавниците на дивана.

Ужасът я обля като ледена вода и охлади горещината във вените й.

— О, богове. Много съжалявам…

Той открехна очи. Стонът, който бе издал, докато тя свършваше, беше от болка, но в самозабравата си тя дори не беше забелязала.

— Много ли те заболя? — попита, надигайки се от скута му, и посегна да извади пръстите му, все още загнездени надълбоко в нея.

Той хвана китката й със свободната си ръка.

— Ще оцелея. — Очите му притъмняха, загледани в голите й гърди, едва на сантиметри от устата му. Роклята й, смъкната до средата на тялото й. — Имам какво да ме разсейва — пророни и се наведе към щръкналото й зърно.

Или поне опита. По лицето му пробяга измъчена гримаса.

— В името на черния Ад, Хънт — излая тя и се изтръгна от хватката му, изниза се от пръстите му и едва не се прекатури от скута му.

Той дори не й се съпротивява, когато го сграбчи за рамото и погледна гърба му.

Превръзките му бяха просмукани с прясна кръв.

— Къде ти е умът? — изкрещя му тя, оглеждайки се наоколо за нещо, с което да притисне раните му, за да спре кървенето. — Защо не ми каза?

— Както ти обичаш да казваш — отвърна й задъхано, леко разтреперан, — тялото си е мое, аз определям какво е способно да понесе.

Тя овладя внезапното си желание да го удуши с голи ръце и грабна телефона си.

— Ще извикам медвещица.

Той пак я хвана за китката.

— С теб не сме приключили.

— О, приключихме, и още как — кипна тя. — Няма да правим секс, докато от гърба ти шурти кръв като от фонтан.

Леко пресилено, но все пак.

Очите му още тъмнееха — горяха. Затова Брайс го сръчка в гърба, на петнайсетина сантиметра под раните. Той се преви от болка — достатъчно доказателство в полза на нейния аргумент.

Брайс нагласи бельото си, нахлузи роклята обратно върху гърдите си и набра номера на обществената медвещерска служба.

Медвещицата дойде и си тръгна след час. Раните на Хънт били в добро състояние, обяви за главозамайващо облекчение на Брайс.

Тогава Хънт прояви дързостта да попита дали можел да прави секс.

Вещицата беше така любезна да не се разсмее.

— Бих казала, че когато се почувствате готов да летите отново, тогава ще е безопасно и да практикувате секс. — Тя кимна към облегалката на дивана и кървавите петна върху възглавницата, които можеха да се изчистят само със заклинание. — Съветвам ви да отложите… начинанието, довело до тазвечерната травма, за момента, когато крилете ви заздравеят.

Хънт като че ли се канеше да оспори препоръката й, но Брайс побърза да я изпрати от апартамента. А после го заведе в леглото му. Колкото и да се перчеше, той залиташе на всяка крачка. И почти се срути върху матрака. Отговори на няколко съобщения на телефона си и заспа, преди Брайс да изгаси лампата.

Брайс спа дълбоко в собственото си легло въпреки всичко, което беше научила и видяла за синта.

Но се събуди в три. С ясното съзнание какво трябва да направи.

Изпрати имейл с искането си и въпреки късния час получи отговор до двайсетина минути: първо трябвало да одобрят молбата й от 33-ти. Тя се намръщи. Нямаше време за това.

Излезе на пръсти от стаята си. Вратата на Хънт беше затворена и вътре не светеше. Дори не я усети, когато се измъкна тихо от апартамента.

И тръгна към предишния.

Не беше стъпвала в този квартал от две години.

Но като свърна зад ъгъла и зърна проблясващите светлини и тълпите от ужасени хора, веднага разбра.

Разбра коя сграда гори.

Явно някой беше забелязал, че е влязла в профила на Даника.

Или пък наблюдаваше нейната електронна поща — и беше прочел съобщението, което изпрати до домоуправителя на сградата. И беше решил да действа бързо, преди тя да успее да се разтърси из апартамента за пропуснати улики, оставени от Даника.

А сигурно имаше такива. Приятелката й беше достатъчно умна да не събере всичките си открития на едно място.

Уплашени, плачещи хора — някогашните й съседи — се бяха струпали на улицата, прегръщаха се и гледаха с недоумение пожара. Пламъци обгръщаха всички прозорци.