Дом на пръст и кръв

— Даника го е употребявала. Била е пристрастена към синта.

Брайс щеше да повърне.

— Даника не е такава. Не би направила никое от тези неща.

Хънт поклати глава.

— Но ги е направила, Брайс.

— Не.

Мика не ги прекъсна, затова Хънт продължи:

— Виж доказателствата. — Гласът му режеше като нож. — Виж последните съобщения помежду ви. Ако съдим по наркотиците, които открихме в кръвта ти онази нощ, редовно сте посягали към подобни гадости. Колко му е да опита нов вид дрога? И то такава, която дори в малки дози действа по-силно от другите. Която може да успокои нервите й след дълъг ден, след като Сабин за пореден път й е трила сол на главата. Която й е помагала да си се представи като прим на вълците, даже й е давала такава сила, докато е чакала да направи Скока заедно с теб.

— Не!

Гласът му пресекна.

— Използвала го е, Брайс. Всички улики сочат, че тя е убила двамата студенти в нощта, когато е откраднат Рогът. Видели са я да го взима, а тя ги е догонила и ги е разкъсала.

Брайс си спомни колко бледа беше Даника, когато й каза за убитите студенти. Спомни си измъчения поглед в очите й.

— Не е вярно.

Хънт отново поклати глава. Сякаш му се искаше да прогони фактите, знанието.

— Наркобароните, които убих, казаха, че хората им забелязвали Даника из Месарския пазар. Говорила за синта. Затова е познавала и Максимус Терциан; той е бил пристрастен като нея. Приятелката му не е знаела.

— Не!

Хънт погледна към Мика.

— Няма да те карам да чакаш повече.

Той протегна китки. За да му сложат белезници. И в ръцете на Исая наистина проблеснаха масивни окови от неутрализиращия магията горсиански камък.

Архангелът подкани:

— Няма ли да й кажеш останалото?

Хънт застина.

— Не е необходимо. Да вървим.

— Какво да ми кажеш — прошепна Брайс.

Тарион стисна предупредително раменете й.

— Че вече знае истината за убийството на Даника — отвърна равнодушно архангелът.

Звучеше почти отегчено, сякаш беше обсъждал темата хиляда пъти, в хиляда варианта. Сякаш отдавна се беше досетил.

Брайс погледна Хънт и прочете всичко в очите му. И заклати глава.

— Не — проплака.

Хънт обясни:

— Даника е взела от синта в нощта, когато е умряла. Предозирала е. И дрогата я е побъркала. Изтребила е собствената си глутница. А накрая е убила и себе си.

Само хватката на Тарион я държеше на крака.

— Не, не, не…

Хънт продължи:

— Затова на аудиозаписа от камерата не се чуваше убиецът, Брайс.

— Тя се молеше за живота си.

— Молела е себе си да спре — каза Хънт. — Ръмженето на записа е било от нея.

Даника. Даника беше убила глутницата. Торн. Конър.

А накрая беше разкъсала и себе си.

— Но Рогът.

— Явно го е откраднала просто за да дразни Сабин. И го е продала на черния пазар. Не е имал нищо общо. Всичко е било заради синта.

Мика се намеси:

— От сигурен източник знам, че Даника е откраднала записи на опитите със синт от лабораторията на „Реднър".

— Но кристалосът…

— Страничен ефект от употребата на синт в прекалено големи дози — обясни Мика. — Внезапният прилив на мощна магия, който носи, е придружен от способност за отваряне на портали благодарение на обсидиановата сол в състава му. Даника е призовала кристалоса, без да иска. Черната сол в синта има нещо като свое съзнание. Дозата й във формулата на синта съвпада с адското число на кристалоса. При употреба на големи количества от дрогата силата на солта поема контрола и самостоятелно призовава кристалоси. Затова напоследък се срещат толкова често; защото наркотикът вече се пласира на улицата и се предозира. Както сама се досети, тези демони се хранят с жизненоважни органи и изхвърлят телата в канализацията, откъдето попадат в реката. Двете последни жертви, прислужницата и стражът от храма, са нещастно следствие от нечия злоупотреба със синт.

На борда на корабчето пак се спусна мълчание. И Брайс пак се обърна към Хънт.

— Знаел си.

Той задържа погледа й.

— Съжалявам.

Гласът й се надигна до писък:

— Знаел си!

Хънт скочи към нея — но успя да направи само крачка.

В мрака проблесна пистолет. Някой опря дулото в главата му, спирайки го на място.

Брайс познаваше това оръжие. Гравираните върху черния метал сребърни криле.

— Мръднеш ли, ангелче, умираш.

Хънт вдигна ръце. Но очите му не напуснаха тези на Брайс дори когато Фурия Акстър излезе от сенките зад сандъците със синт.

Брайс не я попита как е дошла, без дори Мика да я усети, нито откъде е разбрала за сделката. Фурия Акстър беше като течна нощ — прочула се беше с фантастичното си умение да узнава всички тайни по света.

Фурия заобиколи Хънт, пристъпвайки назад към Брайс. Прибра пистолета в кобура на бедрото си — прилепналият й черен костюм лъщеше под дъжда, а от дългата до брадичката й черна коса се стичаше вода — и каза на Змийската кралица:

— Изчезни от погледа ми.

Змийската кралица се усмихна лукаво.

— На моя борд си.

— Тогава се скрий някъде, където да не ти виждам лицето.

Брайс нямаше сили дори да се смае от факта, че Змийската кралица се подчини на заповедта й.

Можеше единствено да се взира в Хънт.

— Знаел си — повтори.

Хънт се взираше в очите й.

— Не исках да страдаш. Не исках да знаеш, че…