— Може да е призовал кристалоса единствено заради противодействието на отровата му. Искал е да създаде противосредство, за да се подсигури, в случай че нещо се обърка. И може всичко това да няма никаква връзка с Рога — каза Брайс. — Може би точно това е трябвало да намерим още от самото начало. Има още два такива видеофайла, с кадри от още два експеримента. Даника ги е оставила на
Хънт премисли внимателно следващите си думи, борейки се срещу препускащото си съзнание.
— Може и да си права, Брайс. Но Рогът още е в неизвестност, и то при наличието на лекарство, способно да го поправи, независимо дали това е съвпадение, или не. А ние нямаме никаква представа как да го намерим. — Не, само се доближаваха до нови неприятности. Той добави: — Мика вече ни демонстрира какво става, когато прекрачим някои граници. Трябва да внимаваме с разследването на синта. Да сме сигурни във всяка стъпка, която предприемаме.
—
След кратка пауза отвори уста да продължи, но той я прекъсна с единственото нещо, способно да я спре.
— Брайс, ако тръгнем в тази посока и се окаже, че сме грешили, ако Мика разбере, че пак сме се издънили, краят на сделката ми с него ще е най-малкото зло. Следващото му наказание може да ми е последното.
Брайс изтръпна.
Хънт се пресегна да докосне коляното й въпреки протестите на цялото си тяло.
— Тази история със синта е ужасяваща. Никога… Никога не съм виждал такова нещо. — Това променяше всичко.
Брайс огледа лицето му. Откритото й изражение едва не го накара да коленичи пред нея. Хънт зачака да му се опълчи, да се възпротиви. Да го нарече идиот.
Но тя каза само:
— Добре.
Въздъхна тежко и се отпусна назад върху възглавниците на дивана.
Беше толкова красива в този момент, че той едва се сдържа да не я докосне. И още повече, когато го попита тихо:
— Какво бъдеще си представяш за нас, Аталар?
Не трепна от изпитателния й поглед.
— Хубаво — отвърна й също толкова тихо.
Тя не го попита как биха го постигнали. Как би го постигнал той. Какво трябваше да направи.
Вместо това устните й се извиха в усмивка.
— Звучи добре.
Погледите им се сключиха за един дълъг момент, за цяла вечност.
И въпреки ужаса, който току-що бяха изгледали, и онези, които дебнеха в света извън апартамента й, Хънт пророни:
— Така ли?
— Да. — Пръстите й се заиграха с един кичур от косата й. — Ти ме целуна в кабинета на медвещицата.
Още тогава знаеше, че не бива, че е повече от глупаво, но я попита:
— Е, и?
— От сърце ли го направи?
— Да. — Никога не беше казвал по-голяма истина. — Това притеснява ли те?
Пулсът му така запрепуска, че почти го накара да забрави за болката в гърба.
— Знаеш отговора, Аталар.
— Искаш ли да го направя пак?
Проклятие, гласът му беше спаднал поне с една октава.
Тя го гледаше с бистри, блестящи очи. Изпълнени със смелост, надежда и всичко останало, което винаги го караше да забрави околния свят в нейно присъствие.
— Искам аз да го направя. — И добави: — Стига да си съгласен.
Да, да й пак да. Усмихна й се лекичко.
— Покажи какво можеш, Куинлан.
Тя се засмя тихо и вдигна лице към неговото. Хънт не посмя дори да вдиша твърде дълбоко, за да не я уплаши. Сиринкс, очевидно схванал намека, тръгна към клетката си.
Брайс вдигна разтреперани ръце към косата му, отметна един кичур и прокара пръсти по ореола му.
Той ги хвана.
— Какво става тук? — пророни и неспособен да се стърпи, долепи устни до ноктите й с цвят на здрач.
Колко ли пъти си беше представял тези ръце върху себе си? Как галят лицето му, плъзват се надолу по гърдите му, обгръщат члена му.
Тя преглътна шумно и Хънт отново целуна пръстите й.
— Това не биваше да се случва… между нас — прошепна Брайс.
— Знам — отвърна той и пак притисна устни към пръстите й, после нежно ги отвори, разкривайки сърцето на дланта й. Целуна и нея. — Но благодаря на Урд, че се случи.
Ръцете й спряха да треперят. Преплетоха пръстите си.
— По дяволите, Куинлан, просто ме целуни.