Дом на пръст и кръв

Даника дори беше татуирала ключа към загадката на гърба й, дявол да го вземе. Лехаба надникна иззад рамото й, а Брайс разряза кожата.

Тънко метално правоъгълниче издрънча върху масата. Флашка.

— Защо я е скрила в якето си? — учуди се Лехаба, но Брайс вече я пъхваше с разтреперани пръсти във входа на лаптопа си.

Вътре имаше три безименни видеофайла.

Тя отвори първия и двете с Лехаба загледаха мълчаливо.

Шепотът на огнената феичка изпълни библиотеката, чувайки се дори над стърженето на нока.

— Боговете да са ни на помощ.

64

Хънт успя да стане от леглото и да докаже, че е достатъчно жив, та Рун Данаан да си тръгне. Сигурен беше, че елфическият принц се е обадил на братовчедка си, за да я уведоми, но важното беше, че Брайс се прибра след петнайсет минути.

Лицето й беше толкова пребледняло, че луничките й изпъкваха като пръски кръв. Всичко друго по нея изглеждаше наред.

— Какво?

Той мигновено скочи от дивана, където гледаше вечерните новини и захаросаната реч на Ригелус, Светла ръка на астерите, за бунтовническия конфликт в Пангера. И стисна зъби от болка. Щеше да изчезне поне след ден-два. Крилете му щяха да пораснат до няколко седмици. И чак няколко дни след това можеше да се опита да лети. Вероятно още утре щеше да започне непоносимият сърбеж.

Спомняше си всяка мъчителна секунда от първия път, когато му отрязаха крилете. Всички Разгромени бяха понесли това наказание. И унижението да изложат крилете им в кристалния дворец на астерите като назидателни трофеи.

Преди да му отговори обаче, Брайс попита:

— Как си?

— Добре — излъга той. Сиринкс заподскача в краката му, обсипвайки едната му ръка с целувки. — Какво има?

Брайс затвори безмълвно вратата. Затвори и завесите. Извади телефона от джоба на якето си, отвори имейл, изпратен от нея до нея, и отвори прикрепения файл.

— Даника беше скрила флашка в подплатата на якето — обясни с треперлив глас и го поведе обратно към дивана, докато видеофайлът се зареждаше.

Сиринкс скочи върху възглавниците и се сви на кълбо до него. Брайс седна от другата му страна, толкова близо, че притисна бедро в неговото. Дори не й направи впечатление. След секунда Хънт също забрави.

Гледаше зърнести кадри без звук от килия с меки стени.

В долния край пишеше:

Изкуствено завишаване на сила при дисфункционален индивид, Тестов обект 7.

В стаята седеше болезнено слаба човешка жена в медицинска престилка.

— Какво е това, по дяволите? — попита Хънт, макар да знаеше отговора.

Синт. Правеха опити със синт.

Брайс само изсумтя: Просто гледай.

В стаята влезе млад драк с лабораторна престилка и поднос в ръце. Видеото се ускори, вероятно за да се стигне по-бързо до съществената му част. Дракът провери жизнените й показатели и инжектира нещо в ръката й.

После напусна стаята. И заключи вратата.

— Това… — Хънт преглътна. — Синт ли й инжектираха?

От гърлото на Брайс се чу тих потвърдителен звук.

Камерата продължи да снима. Изтече минута. Пет. Десет.

Два ванира влязоха в стаята. Два масивни змийски метаморфа, които претеглиха с погледи човешката жена, заключена сама с тях. Коремът на Хънт се преобърна. И се сви на топка, като видя робските татуировки на китките им и осъзна, че са затворници. Кръвожадните им усмивки веднага му дадоха да разбере защо са ги изпратили при жената.

Те скочиха към нея.

Жената скочи към тях.

Всичко се случи толкова светкавично, че Хънт едва проследи действията им. Монтиралият видеото върна назад и пусна този отрязък на забавен каданс.

Хънт изгледа кадър по кадър как жената се нахвърля на ванирите.

И ги разкъсва на парчета.

Невъзможно. Напълно невъзможно. Освен ако…

Тарион им беше казал, че синтът можел временно да дава на човеците сили, по-големи от тези на повечето ванири. Смъртоносни сили.

— Представяш ли си колко ще искат човешките бунтовници да се докопат до това? — пророни Хънт.

Брайс просто кимна с брадичка към екрана. Където видеото продължаваше.

Изпратиха в стаята още двама ванири. По-едри от предишните. Те също свършиха на парчета.

На купчини парчета.

О, богове!

Още двама. После още трима. Още петима.

Докато цялата стая не се окъпа в червено. Докато оцелелите ванири не започнаха да дращят по вратата, умолявайки да ги пуснат. Но всички до един бяха разкъсани.

Жената закрещя, отметнала глава към тавана. Крещеше от ярост или от болка — Хънт не можеше да прецени без звук.

Знаеше какво предстои. Знаеше, но не можеше да извърне поглед от екрана.

Тя обърна гнева си към себе си. И се разкъса. Превърна собственото си тяло в купчина кървави парчета на пода.

И видеото свърши.

Брайс каза тихо:

— Даника явно е разбрала върху какво работят в лабораториите. И може би някой, свързан с експериментите… Дали е възможно някой да е продал формулата на наркобарон? Убиецът на Даника, глутницата „Дяволи“ и другите жертви трябва да е бил надрусан със същия синт. Или пък е инжектирал някого с него и го е изпратил срещу тях.

Хънт поклати глава.

— Възможно е, но каква е връзката с демоните и Рога?