Дом на пръст и кръв

И тя го целуна. В името на черния Ад, целуна го. Думите едва бяха напуснали устата му, когато Брайс плъзна ръка по челюстта му, уви я около тила му и придърпа устните му към своите.

В мига, в който устните на Хънт срещнаха нейните, Брайс избухна.

Не знаеше дали е от седмиците без секс, или заради самия него, но нещо в нея се отприщи. Само така можеше да се опише. Тя зарови ръце в косите му и впи уста в неговата.

Нямаше плахи, леки целувки. Не и за тях. Никога за тях.

Устата й се отвори още при първия допир и езикът му нахлу вътре, вкусвайки я със свиреп, безмилостен порив. Хънт простена — и звукът я разпали още повече.

Тя се надигна на колене и вплете пръсти в меката му коса. Не можеше да му се насити, да вкуси достатъчно от него — дъжд и кедър, и сол, и първични светкавици. Ръцете му обхождаха бедрата, бавно и стабилно, въпреки че устата му плячкосваше нейната със свирепи дълбоки целувки.

Езиците им танцуваха един с друг. Брайс простена и той се засмя мрачно, спускайки мазолеста ръка под изрязания гръб на роклята й, надолу по гръбнака й. Тя се изви към допира му и Хънт изтръгна уста от нейната.

Преди да успее да придърпа лицето му обратно към своето, устните му намериха шията й. Той зацелува кожата й с отворена уста, гризна закачливо чувствителното местенце под едното й ухо.

— Кажи ми какво искаш, Куинлан.

— Всичко.

Не изпитваше никакво съмнение. Нито капка.

Хънт прокара зъби по едната страна на врата й и тя се задъха. Цялото й съзнание се съсредоточи върху това чувство.

— Всичко ли?

Тя плъзна ръка към предницата на панталона му. Към внушителната твърдина, обтегнала плата. Урд да й е на помощ. Хвана члена му и той изсъска през зъби.

— Всичко, Аталар.

— Слава на шибаните богове — пророни до врата й той и Брайс се засмя.

Но смехът й заглъхна, когато Хънт отново впи уста в нейната, сякаш искаше да вкуси звука.

В новия им танц на езици, зъби и дъх ръцете му ловко разкопчаха сутиена под роклята й. Тя го яхна през скута, търкайки се в прелестната съвършена изпъкналост под панталона му. Роклята й бързо се свлече до кръста й, сутиенът й изчезна, и след миг вече устата и зъбите на Хънт се озоваха върху едната й гърда, смучеха, хапеха, целуваха и нищо, нищо, нищо никога не й бе доставяло такова удоволствие.

Не я интересуваше, че стене достатъчно силно да я чуят демоните в Ямата. Хънт се прехвърли на другата й гърда и засмука зърното надълбоко в устата си. Тя притисна силно таза си към неговия, докато в тялото й вече се надигаше онази жадувана вълна на кулминацията.

— Мамка му, Брайс — прошепна Хънт до гърдата й.

Тя просто пъхна ръка под колана на панталона му. Неговата обаче я хвана за китката. Спря я на милиметри от онова, което от седмици копнееше да усети в ръцете си, в устата си, в тялото си.

— Още не — изръмжа той, прокарвайки език по долната страна на гърдата й. Сякаш възнамеряваше тепърва да пирува с нея. — Сега е мой ред.

Думите му предизвикаха късо съединение в разума й. И възраженията й умряха, когато той плъзна ръка под роклята й, нагоре по бедрото й. Все по-нагоре. Впи устни в шията й точно когато единият от пръстите му достигна дантелената предница на бельото й.

И изсъска, като го намери подгизнало, защото дантелата далеч не прикриваше доказателството за това колко го желаеше. Той спусна пръста си назад, после го върна обратно.

Спря го точно на онова местенце, където бедрата й се събираха. Притисна го леко през ефирната материя и от гърлото на Брайс се изтръгна стон.

Усети го как се усмихва до шията й. Палецът му зарисува бавни кръгове, всеки следващ все по-мъчително сластен.

— Хънт…

Самата тя не знаеше дали изрича името му като молба, или като въпрос.

Той просто отмести бельото й и я докосна директно с пръсти.

Брайс простена отново, а Хънт я загали с два пръста, толкова леко, че я накара да стисне зъби. Облиза едната страна на шията й, играейки си безпощадно с нея, и прошепна до кожата й:

— Дали си толкова неустоима на вкус, колкото на пипане, Брайс?

— Моля те, разбери веднага — промълви задъхано тя.

Смехът му отекна в тялото й, но пръстите му не спряха лежерното си изучаване.

— Още не, Куинлан.

Един от пръстите му намери входа й и се задържа там, обикаляйки го бавно.

— Направи го — заповяда тя.

Ако веднага не го почувстваше в себе си — пръстите му, онази му работа, без значение, — сигурно щеше да го моли.

— Все да командваш — измърка до врата й Хънт и пак превзе устата й.

А когато устните му обгърнаха нейните, отдръпвайки се бързо, за да я подразнят, той пъхна пръста си надълбоко в нея.

И двамата простенаха.

— Мамка му, Брайс — повтори Хънт. — Мамка му.

Тя заклати бедра, отчаяна да го усети още по-надълбоко в себе си, а той се подчини. Извади почти целия си пръст, добави втори и ги вкара заедно в нея.

Брайс се огъна и впи нокти в гърдите му. Разбушуваното му сърце заблъска по дланите й. Тя зарови лице във врата му, хапейки, лижейки, освирепяла за плътта му, а Хънт отново тласна ръка в нея.

После прошепна в ухото й:

— Ще те чукам, докато не забравиш проклетото си име.

Богове, да.

— Теб те чака същото — програчи му тя.