Дом на пръст и кръв

Тя свали ръце с пребледняло от ужас лице.

— Току-що си навлече толкова неприятности, Хънт. Гарантирам ти.

Страх я беше за него. Страх я беше за него.

Хънт прекоси разстоянието помежду им. Хвана ръцете й.

— Ти си моето огледало. Сама го каза.

Целият трепереше. Незнайно защо трепереше в очакване на отговора й.

Брайс погледна ръцете си, стиснати в неговите, и отвърна:

— Да.

Сутринта Брайс писа на брат си:

Дай ми телефонния номер на твоята медвещица.

Рун и го изпрати веднага, без да задава въпроси.

Брайс й се обади незабавно, набирайки номера с разтреперани ръце. Медвещицата с медения глас можеше да я приеме на мига. Без да се замисля, Брайс нахлузи шортите си за бягане и една тениска и писа на Джесиба:

Имам час за медицински преглед. Ще пристигна в галерията до обяд.

Завари Хънт да прави закуска. Впери поглед в него и той вирна вежди.

— Знам откъде можем да се сдобием с отрова от кристалос за опитите на медвещицата — обяви тя.

61

Искрящо чистата бяла клиника на медвещицата беше доста по-малка от тези, които Брайс беше посещавала досега. И над входа й нямаше стандартната синя неонова табела, каквито светеха през пресечка в града, а дървена и позлатена, върху която старателно бе изрисуван символ с метла и звънец. Всъщност това беше единственото старовремско нещо в цялата клиника.

Една от вратите по коридора зад рецепцията се отвори и медвещицата тръгна към нея. Къдравата й коса беше прибрана в кок, разкриващ изящното й тъмно лице.

— Ти трябва да си Брайс — каза жената и широката й усмивка веднага отпусна обтегнатите нерви на Брайс.

После погледна Хънт и му кимна леко за поздрав. Без да спомене срещата им в нощната градина, пак се обърна към Брайс:

— Партньорът ти може да те придружи, ако искаш. Крилете му ще се съберат в манипулационната.

Хънт погледна Брайс и тя прочете въпроса в изражението му: Искаш ли да дойда с теб?

Брайс се усмихна на вещицата.

— Партньорът ми много би се радвал да дойде.

Бялата манипулационна, въпреки скромните размери на клиниката, беше оборудвана с най-съвременни технологии. До едната стена имаше няколко компютъра, а до другата беше прибрано дългото механично рамо на операционна лампа. На третата стена имаше лавица с всевъзможни отвари, еликсири и прахове в лъскави стъкленици, а до четвъртата — хромиран шкаф, където вероятно държаха хирургическите инструменти.

Всичко беше на светлинни години от магазините с дървена ламперия, които Хънт посещаваше в Пангера, където вещиците още бъркаха отварите си в железни котли, предавани от поколение на поколение.

Медвещицата стигна до средата на стаята и потупа спокойно масата за прегледи, тапицирана с бяла кожа. От двете й пластмасови страни бяха прибрани сгъваеми панели — удължения за ванири с всякакви форми и размери.

Хънт седна на самотния дървен стол до шкафа, а Брайс скочи върху масата с леко пребледняло лице.

— По телефона каза, че си получила тази рана от демон кристалос и до ден днешен не се е възстановила. Тоест отровата е още вътре.

— Да — потвърди тихо Брайс.

Хънт изтръпна от болката, с която беше пропита тази дума.

— И ми даваш разрешение да използвам отровата, която ще извлека, в експериментите ми, насочени към създаването на противосредство срещу синта?

Брайс погледна към него и той кимна окуражително.

— Струва ми се доста важно, така че — да, имате разрешението ми — отвърна тя.

— Добре. Благодаря. — Медвещицата прегледа таблицата, която Брайс беше попълнила на сайта й, и медицинската информация в гражданското й досие. — Доколкото виждам, си получила травмата в крака преди почти две години?

Брайс зачопли нервно ръба на блузата си.

— Да. Раната се затвори, но… продължава да ме боли. Когато прекаля с бягането или ходенето, ме прорязва чак до костта.

Хънт се сдържа да не изпръхти ядосано.

Вещицата сбърчи чело и погледът й прескочи от монитора към крака на Брайс.

— Откога я има болката?

— От самото начало — отговори Брайс, без да поглежда към Хънт.

Медвещицата обаче го погледна.

— И на това нападение ли сте присъствали?

Брайс отвори уста да отговори, но Хънт я изпревари:

— Да. — Тя завъртя глава към него. Хънт обаче задържа погледа си върху вещицата. — Пристигнах три минути след нападението. Кристалосът вече беше разкъсал бедрото й със зъби. — Думите се заизливаха неудържимо от устата му. — Затворих раната й с медицински телбод, доколкото можах. — Незнайно защо сърцето му препускаше бясно. — Аз написах доклада за инцидента. Тя не се подложи на никакво лечение след това. Затова белегът. — Той опита да преглътне чувството на вина, пълзящо нагоре по гърлото му. — Затова е такъв. — Погледна я в очите с искрено извинение. — Аз съм виновен.

Брайс се взираше в него. Без нито капка укор — само с искрено разбиране.

Вещицата ги погледна, сякаш се чудеше дали да не им даде малко време, но все пак попита Брайс:

— Значи не си ходила на медвещер след онази нощ?

Без да откъсва очи от Хънт, Брайс отговори:

— Не.

— Защо?

Все така впила поглед в него, Брайс каза дрезгаво: