Документът на Матлок

— Чух, че влезе — каза Кресъл. — Какво ще правим сега? Какво, по дяволите, ще правим?… Ейдриън не вярва на нито една дума от тази нелепа история! Аз също! Лукас Херън! Това е немислимо!

— Може би. Но е вярно.

— Защото ти го твърдиш! Откъде знаеш! Не си професионалист в тази област. Доколкото разбрах, Лукас е признал, че е помагал на някакъв студент наркоман.

— Той… те не са студенти.

— Ясно. — Кресъл млъкна за миг и погледна Матлок, после Грийнбърг. — В такъв случай настоявам да ми съобщите техните имена.

— Ще ги научите — спокойно му отвърна Грийнбърг. Продължавайте. Бих искал да чуя защо Матлок е сбъркал и защо историята е толкова нелепа и немислима.

— Защото Лукас Херън не е… не беше единственият преподавател, който се занимаваше с този проблем. Много от нас помагат с каквото могат!

— Не ви разбирам. — Грийнбърг се втренчи в Кресъл. — Е, добре, помагате. Но не се самоубивате, когато ваш колега научи за това.

Сам Кресъл свали очилата си и придоби замислен, тревожен вид.

— Има още нещо, за което дори не подозирате. От известно време го знам, но Сийлфонт е най-много в течение… Лукас Херън беше много болен. Миналото лято му отстраниха единия бъбрек. Но и другият беше поразен от рак и той го знаеше. Болките са били непоносими. Оставаше му малко да живее.

Грийнбърг наблюдаваше внимателно Кресъл, докато той си слагаше очилата. Матлок се наведе и угаси цигарата в пепелника на ниската масичка. Накрая Грийнбърг попита:

— Значи предполагате, че няма връзка между самоубийството на Херън и срещата му с Матлок днес следобед?

— Нищо не предполагам. Сигурен съм, че връзка съществува. Но вие не познавахте Лукас Херън. Целият му живот бе посветен на университета. Обичаше го повече, отколкото може да се обича жена или дете. Сигурен съм, че Джим ви го е казал. Ако внезапно е осъзнал, че този негов свят ще бъде разрушен, ще се разпадне на части, това би му причинило по-голяма болка от физическите страдания. Има ли по-подходящ момент да се самоубие?

— Дявол да те вземе! — избухна Матлок. — Твърдиш, че аз съм го убил!

— Може би — тихо отвърна Кресъл. — Не съм се замислял по въпроса. Нито пък Ейдриън.

— Но ти го каза! Каза, че съм отишъл там пиян и съм го убил! Все едно, че аз съм му прерязал вените!…

Кресъл заговори кротко:

— Не съм казал, че си бил пиян. Казах само, че си любител, а не професионалист. Любител, изпълнен с добри намерения. Смятам, че Грийнбърг ме разбра.

Джейсън Грийнбърг погледна Матлок.

— Има стара словашка поговорка „Когато старците се самоубиват, градовете умират“.

Внезапен телефонен звън прониза въздуха. И тримата мъже трепнаха. Обади се Матлок, после се обърна към Грийнбърг: — За теб е.

— Благодаря. — Федералният служител взе слушалката от Матлок. — Грийнбърг… Ясно. Разбирам. Кога ще знаете? Дотогава вероятно ще съм тръгнал. Аз ще ви се обадя. После ще говорим.

Затвори телефона и остана до бюрото с гръб към Матлок и Кресъл. Деканът не издържа:

— Какво има? Какво се е случило?

Грийнбърг се обърна и ги погледна. На Матлок му се стори, че очите му са по-тъжни от друг път, което бе лош признак. — Ще искаме аутопсия.

— Защо?! — изкрещя Кресъл. — Защо, за Бога? Та той се е самоубил! Болките са били ужасни… Господи, не бива да го правите! Ако се разчуе…

— Ще стане тихомълком.

— Ще се разчуе и вие го знаете! Тук ще настъпи истински ад! Няма да разреша!

— Не можете да ни попречите. Дори аз не мога. Разполагаме с факти, според които Херън не се е самоубил, а е бил убит. — Грийнбърг погледна Матлок и му се усмихна криво. — И то не с думи.

Кресъл спори, заплашва, проведе втори разговор със Сийлфонт и накрая, като видя, че е безполезно, си тръгна побеснял.

Щом Кресъл тръшна вратата, телефонът звънна отново. Грийнбърг забеляза, че това разтревожи Матлок — не го сепна, а го разтревожи, може би дори го изплаши.

— Моля да ме извиниш… Опасявам се, че домът ти ще се превърне в дежурна полицейска база. Няма да е за дълго… А може да е Пат.

Матлок вдигна слушалката, заслуша се и изрече само две думи:

— За теб.

Грийнбърг пое слушалката, произнесе тихо името си и после цяла минута стоя неподвижен, загледан право пред себе си. Матлок отиде в кухнята. Не искаше да стърчи до него, докато той слушаше указанията на началника си.

Гласът от другия край на жицата бе казал още в началото: „Тук е Вашингтон.“

На масата лежеше празният плик, в който му бяха изпратили откровено лицемерното послание от Министерството на правосъдието. То беше още един признак, че най-страшните му опасения постепенно се превръщаха в действителност. Матлок започна да проумява, че страната, в която беше израснал, се превръщаше в нещо уродливо и разрушително, съвсем различно от онова, което обещаваше да бъде, което беше длъжна да бъде. Граалите21 се оказаха празни съдове от евтино вино, изглеждащи внушителни само защото бяха свикнали да ги мислят за свещени.

— Освободих телефона. Защо не се опиташ да се свържеш с мис Балантайн?

Матлок се вгледа в застаналия на кухненската врата Грийнбърг. Ето едно противоречие, агент, цитиращ поговорки, настроен твърде критично към системата, на която служеше.