Документът на Матлок

— Да, ще ти кажа. То е част от историята. Бях на вашето летище и чаках самолет от Далас, изпратен преди няколко часа от министерството. В самолета имаше човек, който ми предаде два запечатани плика, за които трябваше да се подпиша. Ето ги.

Грийнбърг посегна към джоба на сакото си и извади два дълги служебни плика. Сложи единия на плота и започна да отваря другия.

— Изглеждат много официални — отбеляза Матлок, като седна на ръба на умивалника така, че дългите му крака увиснаха пред шкафовете.

— По-официални няма накъде… Този плик съдържа резюме на нашите заключения, направени въз основа на информацията, която ми даде. Завършват със специална препоръка. Имам разрешение да те информирам със свои думи, стига да съм изчерпателен… Съдържанието на втория плик обаче трябва да прочетеш сам. Ще го четеш внимателно и ако го намериш приемливо, ще потвърдиш това с подписа си.

— Става все по-хубаво и по-хубаво. Да не би да си опитвам късмета за Сената?

— Не, просто си опитваш късмета… Ще започна според инструкциите. — Грийнбърг погледна сгъната хартия, а след това Матлок. — Мъжът на име Джулиан Дюнойс — бивш Жак Деверо, Хесус Дамберт и прочие, е правен стратег на агресивните „Черни сили“. Терминът „правен стратег“ обхваща всичко — от съдебните процедури до агентите провокатори. Когато се занимава с първите, използува името Дюнойс, а с последните — неограничен брой имена. Има редовна юридическа кантора в горната част на Манхатън, с клон в Сан Франциско… Обикновено стои зад кулисите, но когато се появи, започват неприятности. Не е нужно да подчертавам, че е в списъка на неблагонадеждните лица на министъра на правосъдието, а в наши дни това не е повод за особена гордост…

— В наши дни — прекъсна го Матлок — този списък включва всички, които политически са по-леви от АТТ20.

— Появата на Дюнойс в тази операция внася неочаквано измерение. Като се има предвид, че ти дадоха насилствено наркотици, че опустошиха апартамента ти, че приятелката ти мис Балантайн беше заплашена, препоръката е следната: оттегляш се от всяко по-нататъшно участие в разследването. То надхвърля разумния риск.

Грийнбърг пусна писмото на плота и отпи няколко глътки от чашата си. Матлок бавно заклати крака.

— Какво ще кажеш? — попита Грийнбърг.

— Още не знам. Струва ми се, че не си свършил.

— А как бих искал това да е всичко. Мисля, че трябва да се съгласиш с препоръката. Оттегли се, Джим.

— Най-напред довърши. Какво има в другото писмо?

— Ще го прочетеш само ако отхвърлиш препоръката. Не я отхвърляй. Не съм инструктиран да ти давам такъв съвет, така че говорим неофициално.

— Много добре знаеш, че ще я отхвърля, защо тогава да губим време?

— Не знам. Не искам да го повярвам.

— Няма път назад. Вече не мога да изляза от играта.

— Защо?

— Ще го разбереш, като чуеш моята трогателна история. Така че по-добре да продължим.

Грийнбърг потърси обяснение в очите на Матлок, не намери, взе втория плик и го отвори.

— В малко вероятния и нежелателен случай, че отхвърлиш нашата препоръка и не се оттеглиш, трябва да сме наясно, че го вършиш въпреки настояването на Министерството на правосъдието. Макар че ще гледаме да те предпазим доколкото е възможно от опасност, ти ще действуваш изцяло на собствена отговорност.

— Това ли пише вътре?

Не, то се подразбира — каза Грийнбърг и разгъна писмото. — Всичко е много по-просто. Ето.

Беше подписано от заместник-министър с място отляво за подписа на Матлок.

„Една от службите за разследване в Министерството на правосъдието прие предложението на Джеймс Б. Матлок да направи някои проучвания във връзка с незаконни действия, приписани на университета в Карлайл. Министерството на правосъдието обаче смята, че всяко бъдещо участие на професор Матлок е нежелателно и в разрез с политиката на министерството. Поради това Министерството на правосъдието уведомява с настоящото писмо Джеймс Б. Матлок, че благодари за досегашното му съдействие, но изисква неговото оттегляне от по-нататъшни ангажименти в интерес на сигурността и напредъка на разследването. По мнение на министерството всякакви бъдещи действия от страна на професор Матлок могат да попречат на целите на разследването в района на Карлайл. Мистър Матлок е получил оригинала на това писмо и удостоверява този факт с подписа си.“

— Какво, по дяволите, ми говориш? Тук пише, че съм съгласен да се оттегля.

— Не ставаш за адвокат. Не си купувай дори велосипед, преди да се посъветваш с мен.

— Какво?

— Никъде не се казва, че ако подпишеш тази глупост, си се съгласил да се оттеглиш от сцената. Правосъдието само го изисква от теб.

— Тогава защо да подписвам?

— Отличен въпрос. Можеш да си купиш велосипед… Подпиши го, ако както каза, отхвърляш препоръката да се оттеглиш.

— О, Господи! — Матлок скочи от ръба на умивалника и захвърли писмото на плота до Грийнбърг. — Може и да не познавам правото, но възможностите на английския език са ми известни. Говориш за взаимно изключващи се неща.