Документът на Матлок

Тези мисли наведоха Матлок на друго обстоятелство, по-точно на две. Преди четири дни каза на Пат, че не иска да променят плановете си за Сейнт Томас. Пролетната ваканция в Карлайл — само десет дни в края на април, щеше да започне в събота, след три дни. При създалата се обстановка Сейнт Томас отпадаше освен ако Вашингтон не реши да го отстрани, в което се съмняваше. Щеше да използува родителите си за претекст. Пат щеше да разбере, дори да одобри. Другата мисъл беше за часовете му. Бе изостанал от програмата. Бюрото му беше затрупано с писмени работи — най-вече изпитни теми. Беше отсъствувал и от двата си часа сутринта. Не се тревожеше толкова за студентите — методът му бе да ускорява обучението през есента и зимата и да кара по-спокойно през пролетта, но не искаше да подклажда фалшивите оплаквания на Уилямс. Отсъствуващ преподавател винаги ставаше обект на клюки. Учебните му часове през следващите три дни не бяха много — три, два и два. Щеше да организира работата си по-късно. Но до седем часа трябваше да открие Лукас Херън. Ако Грийнбърг се обадеше междувременно в негово отсъствие, щеше да се извини с някаква забравена сбирка на абсолвенти.

Реши да се изкъпе, избръсне и преоблече. Влезе в банята и първата му работа бе да провери кутията с нечистотиите. Корсиканският документ си беше там, както и предполагаше.

След като се обръсна и изкъпа, влезе в спалнята да се облече и да набележи план за действие. Не знаеше програмата на Херън, но лесно можеше да разбере дали Лукас има лекции, или упражнения късно следобед. Ако нямаше, Матлок знаеше къщата му, щеше да отиде там с колата си за петнайсет минути. Херън живееше на десет километра от студентското градче по един почти запустял черен път. Навремето това били наследствените земи на рода Карлайл. Домът на Херън беше бившата сграда, в която собствениците държали каретите си. Бе отдалечен, но както Лукас непрекъснато повтаряше „когато вече си там, всичко си струва“.

Тропането по вратата прекъсна мислите му. Освен това го уплаши — усети, че дъхът му секва, а това беше тревожно.

— Идвам! — извика той и навлече през главата си бяла спортна фланелка. Отиде бос до вратата и я отвори. Не можа да скрие изумлението си. Там стоеше Адам Уилямс, сам.

— Привет.

— Господи!… Не знам дали веднага да ти ударя един в зъбите, или първо да извикам полицията! Какво искаш, по дяволите? Кресъл вече ми се обади.

— Моля ви, оставете ме да ви обясня. Ще бъда кратък.

Тъмнокожият говореше с настойчивост, с която се мъчеше да прикрие страха си.

— Влизай. И бъде кратък.

Матлок тръшна вратата, докато Уилямс мина покрай него в антрето, после се обърна и направи опит да се усмихне, но в очите му нямаше смях.

— Съжалявам за докладната записка. Наистина съжалявам. Беше неприятна необходимост.

— Не можете да ми пробутвате такива неща и да ме карате да ви вярвам! Какво очаквате от Кресъл? Да ме изправи пред съвета и да ме изритат оттук? Нима очаквахте, че ще се поддам на такова евтино изнудване?

— Не искахме нищо да стане. Точно затова го направихме… Не знаехме къде сте отишли, вие просто изчезнахте. Бяхме принудени да преминем в настъпление, а после можем да кажем, че е станало недоразумение… И друг път сме го правили. Ще изпратя на Кресъл втора докладна и ще оттегля част от обвиненията, но не всички. След няколко седмици всичко ще се забрави.

Матлок се възмути както от отношението на Уилямс, така и от безсъвестния му прагматизъм. Но не повиши тон:

— Махайте се! Отвращавате ме.

— Хайде, стига! Та ние винаги сме ви отвращавали, нали? — Матлок беше засегнал чувствителен нерв и Уилямс реагира съответно. Съвсем внезапно обаче се овладя. — Да не спорим за теоретични постановки. Ще пристъпя към главното и си отивам.

— На всяка цена.

— Добре. Изслушайте ме. Каквото и да е искал от вас Дюнойс, дайте му го!… Тоест дайте го на мен, а аз ще му го препратя. Това не са празни приказки, а крайна необходимост.

— Няма да стане. Защо смятате, че имам нещо, което е необходимо на брат Джулиан? Той ли го твърди? Защо не дойде сам?

— Брат Джулиан не се застоява дълго на едно място. Навсякъде е много търсен, защото е надарен.

— Като постановчик на дивашки ритуали?

— Но той наистина ги поставя. Това му е хоби.

— Изпратете ми го. — Матлок мина пред Уилямс и отиде до масичката за кафе. Посегна и взе полупразен пакет цигари. — Ще сравним впечатленията си за асоциативните движения на тялото. Имам страхотна колекция народни танци от шестнайсети век.

— Говорете сериозно. Няма време! Матлок запали цигара.

— Аз пък имам време. Искам да видя пак брат Джулиан и възнамерявам да го пратя в затвора.

— Изключено! Аз дойдох заради вас! Ако си тръгна с празни ръце, няма да мога да го контролирам повече! Знаете ли кой е Джулиан Дюнойс?

— Член на семейство Борджия? От етиопския клон?

— Престанете, Матлок! Изпълнете желанието му! Ще пострадат хора. Никой не иска това.