Дивергенти

да вдишва и издишва с отворена си уста, но зъбите му са

Гледа ме в очите през цялото време и когато приключ

здраво стиснати.

вам, връща двете спринцовки в кутията, после я оставя

За мен гледката от тази височина е много красива, но

до вратата. Знаел е, че ще го проследя дотук. Знаел е или

щом сме тук, значи това е един от неговите най-страшни

се е надявал така да стане. Приемам и едното, и другото.

кошмари.

Той ми подава ръка и аз пъхам длан в неговата. Пръсти

- Сега трябва да скочим, нали? - опитвам се да надви-

те му са студени и фини. Май трябва да кажа нещо, но съм

кам воя на вятъра.

толкова стъписана, че не мога да намеря подходящи думи.

Той кима.

Фор отваря вратата със свободната си ръка и аз го след

- На „три", става ли?

вам в тъмнината. Вече се научих без колебание да влизам в

Още едно кимване.

тъмни помещения. Дишането ми е равномерно и аз държа

- Едно... Две... Три! - Дръпвам го след себе си и се втурвам

здраво ръката на фор.

да тичам. Щом правим първата крачка, останалото вече

- Да видим дали ще разбереш защо ми викат фор - казва

е лесно. Двамата заедно спринтираме към ръба на покри

той.

ва. Пропадаме като камъни, бързо, въздухът свисти край

Вратата се затваря с щракване зад нас и оставаме на

ушите ни, а замята лети срещу нас. После всичко изчезва и

тъмно. Въздухът в коридора е студен, усещам всяка глът

аз се озовавам на четири крака върху пода, ухилена до уши.

ка, която поемат дробовете ми. Вървя на сантиметър

Този прилив на адреналин ми хареса още в деня, когато из

от фор, раменете ни се опират и брадичката ми се пада

брах Безстрашните. Досега поне това не се е променило.

малко под неговото рамо.

До мен фор едва си поема въздух, притиснал ръка към

гърдите си.

- Добре. Тогава трябва да се наведем. Готов ли си?

Ставам и му помагам да се изправи на крака.

Дръпвам го за кръста, за да го накарам да се свие до мен.

- Какво е следващото?

Усещам твърдата редица ребра под ръката си и чувам

- Това е...

триенето на дървени дъски една в друга, когато таванът

Нещо масивно ме блъска в гърба. Политам към Фор, гла

започва да се спуска надолу. Давам си сметка, че нищо няма

вата ми се удря в ключицата му. Отляво и отдясно се

да се получи с толкова голямо разстояние помежду ни, за

появяват стени. Пространството е толкова тясно, че

това се свивам на кълбо, а гърбът ми опира гърдите му.

се налага фор да притисне ръце към тялото, за да се побе

Едното му коляно е притиснато до главата ми, а другото

ре. Таванът с трясък се стоварва върху четирите стени и

е свито под мен, така че седя върху неговия глезен. Двама

Фор със стон се превива. Помещението е с размерите на

та сме се превърнали във възел от крайници. Край ухото

тялото му, не по-голямо.

си чувам пресекливо дишане.

- Тясно пространство - казвам.

- О - дрезгаво казва той, - така с още по-зле! Това опре

Той издава гърлен звук. Вдигам глава и се дръпвам кол

делено е...

кото мога по-назад, за да го погледна. Едва виждам лицето

- Шт! - прекъсвам го. - Прегърни ме.

му, толкова е тъмно, а и въздухът не достига; всеки диша

Той покорно обвива ръце около кръста ми. Усмихвам се

дъха на другия. Той криви лице, сякаш изпитва силна болка.

срещу стената. Не, това никак, ама никак не ме радва. И

- Ей! - викам го. - Всичко е наред. Тук...

изобщо не ми доставя удоволствие, даже хич.

Обвивам ръцете му около тялото си, за да има повече

- Симулацията измерва твоята реакция срещу страха -

място за него. Той сплита пръсти на гърба ми и опира лице

казвам меко. Просто му припомням какво ни каза по-ра

в моето, все още пребит надве. Тялото му е топло, но аз

но той самият, това сега може да му помогне. - Затова,

усещам само костите и мускулите му; ниш,о не помръдва.

ако успееш да нормализираш пулса си, тя ще прелее в друга.

Бузите ми пламват. Дали и той ще си помисли, че тялото

Спомняш ли си? Опитай се да забравиш къде се намираме.

ми е още на дете?

- Да. - Усещам как раздвижва устни край ухото ми и по

- За първи път се радвам, че съм толкова дребна - засми

вените ми потича лава. - Това е лесно, нали?

вам се. Може да го поуспокоя, ако се шегувам. Пък и самата

- Знаеш ли, на повечето момчета би им харесало да са

аз да се разсея.

затворени натясно с някое момиче. - Подбелвам очи.

- Ммм-хм - отговаря той. Гласът му звучи напрегнато.

- Не и тия, които страдат от клаустрофобия, Трие! -

- Няма как да се измъкнем о т т у к - казвам. - По-лесно е

Сега той звучи напълно отчаян.

да се изправиш лице в лице със страха, нали? - Не очаквам

-Добре де, добре. - Слагам ръка върху неговата и я при

да ми отговори. - Единственото, което се иска от теб, е

дърпвам към гърдите си, точно над сърцето. - Почувс

да направиш това място още по-тясно. Влоши още повече

твай пулса ми. Усещаш ли го?

положението, за да се отървем. Нали така?

-Да.

- Да. - Кратка, напрегната и трудна дума.

- Чувстваш ли колко е равномерен?

- Бърз е.

съм натикана заедно с теб в някаква кутия, фор. Според

- Да, така е, но това няма нищо общо с кутията. -

теб защо бие толкова бързо сърцето ми?

Свивам вежди веднага щом го казвам. Току-що направих

- Ако сега се намирахме в твоята зона на страха - казва