Дивергенти

Той също кимва и нежно взима ръцете ми в своите.

му са изрисувани символите на всички касти - този на

Придърпва дланите ми към корема си. Свежда очи, пов

Безстрашните е най-отгоре на гърба, точно под него е на

дига ръцете ми нагоре към стомаха, после към гърдите и

Аскетите, а останалите три - по-дребни - са разположени

ги задържа върху шията си. Дланите ми изтръпват при

отдолу. В продължение на няколко секунди разглеждам вез

допира с неговата кожа - гладка, топла. Лицето ми гори,

ните, знакът на Прямите, окото - символът на Ерудити

но въпреки това, треперя. Той ме поглежда.

те, и дървото - емблемата на Миротворците. Нормално

- Някой ден - казва, - ако все още ме искаш, двамата

е да си татуира символа на Безстрашните, дали му убежи-

може... - Той прави пауза, прочиствайки гърлото си. - Два-

мата може...

Усмихвам се леко и обвивам ръце около него, преди да

е довършил. Опирам буза в гърдите. Усещам ударите на

сърцето му, учестени също като моя пулс.

- И ти ли се страхуваш от мен, Тобиас?

- Направо съм ужасен - отвръща с усмивка.

Г Л А В А

Извръщам глава u целувам вдлъбнатинката в основата

Т Р И Д Е С Е Т И В Т О Р А

на шията му.

- Може би след това вече няма да се появяваш в моята

зона на страха - промърморвам.

Той свежда глава и ме целува бавно.

Внимателно наблюдавам лицето на Тобиас, докато

- Тогава всички ще ти викат Сикс10.

отиваме към столовата, търсейки някакви признаци на

- фор и Сикс - казвам.

разочарование. Прекарахме два часа в неговото легло, це

Целуваме се отново и този път усещането ми е близко,

лувахме се, приказвахме, понякога подремвахме, докато

познато. Чувствам инстинктивно колко добре си пасват

откъм коридора не се разнесоха викове - народът се сти

телата ни: неговата ръка около кръста ми, моите длани

чаше към мястото на банкета.

върху гърдите му, устните му, притискащи моите. Тела

Най-малкото, сега поне изглежда по-ведър отпреди. И

та ни запазват спомена едно за друго.

по-често се усмихва.

На входа се разделяме. Влизам първа и хуквам към наша

та маса с Уил и Кристина. Той влиза след мен минута по-

късно и сяда при Зийк, който му подава тъмна бутилка.

Тобиас я отклонява.

- Къде ходиш? - посреща ме Кристина. - Всички други се

върнаха в спалното.

- Скитах наоколо - казвам. - Беше ми нервно, за да седя

на едно място и да си приказвам с останалите.

- Няма никаква причина да ти е нервно - казва Кристи

на и поклаща глава. - Изпуснах те от поглед само за секунда,

за да кажа нещо на Уил, и ти се изпари.

Долавям нотка на ревност в гласа. За пореден път из

питвам желание да й обясня, че бях добре подготвена за

симулацията само защото съм по-различна. Вместо това,

10 От англ. six - ш е с т . - Б.пр.

свивам рамене.

- Каква работа ще си избереш? - питам я.

- Уил пък си цупи устните, ако това ще те успокои -

- Мисля си да поискам такава като на фор. Ще обуча

добавя т я .

вам послушниците - отговаря тя. - Направо ще им изкар

Уил тутакси слага ръка върху устата си.

вам душите. Голям купон. Ами ти?

- Добре де, добре. Страхувах се от... проява на интим

Само че аз бях толкова съсредоточена да завърша ини

ност - отговарям.

циацията, че изобщо не помислих за това. Може да рабо

- Интимност, значи - повтаря Кристина. - Нещо

тя за някой от лидерите на Безстрашните, но те ще ме

като... секс?

убият, ако разберат каква съм всъщност. Пък и май нямам

Цялата се напрягам. Насилвам се да кимна. Дори да бя

голям избор.

хме само двете и наоколо да нямаше жива душа, пак щях да

- Мислех си..., че може да стана посланик в някоя от

искам да я удуша на място. Прехвърлям през ум няколко

другите касти - казвам. - Това, че съм трансфер, ще ми е

хватки, с които бих нанесла максимални щети с минимал

от полза.

но усилие. И се опитвам да я изпепеля с поглед.

- А аз така се надявах да кажеш водач на инструкто

Уил се смее.

рите при Безстрашните - въздъхва Кристина. - Защото

- И как беше? - продължава т я . - Искам да кажа, някой

Питър точно това иска. Не спря да се перчи в спалното.

просто... се опита да го направи с теб, така ли? Кой беше?

- И аз искам това - обажда се Уил. - Дано се окажа преди

- Ами, нали знаеш... Някакъв мъж без лице - отговарям. -

него в класирането! О, и преди всички послушници, родени

Какво стана с твоите молци?

Безстрашни! Съвсем бях забравил за тях - той въздъхва. -

- Нали обеща никога да не казващ?! - изписква Кристина

Майчице, това ще бъде съвсем невъзможно!

и ме пляска по ръката.

- Не, не е - окуражава го Кристина. Тя посяга да хване

- Молци - повтаря Уил. - Да не те е страх от молци?

ръката му и вплита пръсти в неговите, сякаш това е най-

- Само ако са на облак - отговаря тя. - Нещо като рояк

естественото нещо на света. Уил стиска дланта й.

молци. Навсякъде около мен. С всичките тия криле, крака

- Имам един въпрос - казва Кристина и се навежда към

и... - Тя потръпва и тръска глава.

мен. - Лидерите, които наблюдаваха т в о я т а симулация...,

- Направо настръхнах - казва Уил с престорен ужас. -

се смееха на нещо.

Ето това е моето момиче. Твърдо като топка памук.

- Нима? - Прехапвам устни до кръв. - Радвам се, че ужа

- О, я стига!

сът може да ги забавлява.

Някъде изпищява микрофон толкова остро, че запуш