Дивергенти

Един от членовете на Безстрашните с празен поглед

това. Прекалено тъмно е. За бога, дано наистина е доста

подава ръка на момчето пред мен, то я поема, но движени

тъчно тъмно.

ята и на двамата са като на роботи. Стискам подадена

Когато стълбището завива, в пещерата нахлува све

та ми ръка, без да поглеждам нагоре и се качвам във вагона.

тлина и аз най-после мога пак да различа раменете на Уил

Изправям се и се озовавам лице в лице с онзи, който

пред себе си. Съсредоточавам се да вляза в неговия ритъм,

ми помогна да се кача. Очите ми отскачат нагоре само за

когато стигаме върха на стълбището и преминаваме по

секунда, за да го огледам. Тобиас, със същия празен поглед

край друг от лидерите на Безстрашните. Сега вече знам кои

като всички останали. Нима съм сбъркала и той не е Ди

са истинските водачи, защото те единствени са будни.

вергент? Сълзи напират в очите ми, но аз ги преглъщам и

Е, не са съвсем единствените. Сигурно и аз съм будна, за

се дръпвам от него.

щото съм Дивергент. Щом е така, тогава и Тобиас тряб-

Около мен се трупат и други, заставаме в четири ре-

guuu, рамо go рамо. После се случва нещо странно - нечии

чаках за училище; тротоарът е толкова разбит, че двама

пръсти се преплитат с моите и една длан опира вътреш

та с Кейлъб трябваше да играем на прескочи кобила, за да

ността на ръката ми. Тобиас, хванал ръката ми.

стигнем от другата страна.

Тялото ми се съживява от прилива на енергия. Стискам

Сега всичко е съвсем различно. Сградите са пусти и тъм

ръката му и той ми отвръща със същото. Той е буден.

ни. По улиците гъмжи от войска на Безстрашните, която

Права бях.

марширува в отсечен ритъм, с изключение на офицерите,

Изгарям от желание да го погледна, но се насилвам да

застанали на всеки стотина метра. Те ни наблюдават как

стоя мирно и да гледам право напред, докато влакът по

преминаваме или пък на групички обсъждат нещо. Няма

тегля. Той бавно движи палеца си в кръг по дланта ми.

признаци да се държат по-особено. Наистина ли са дошли

Иска да ме успокои, но вместо това ме напряга още повече.

да воюват?

Имам нужда да поговоря с него. Имам нужда да го погледна.

Изминавам близо километър, преди да открия отгово

Не виждам накъде тръгва влакът, защото момичето

ра на този въпрос.

пред мен е много високо. Гледам втренчено в тила й и се

Дочувам пукотевица. Не мога да се огледам, за да разбера

концентрирам върху ръката на Тобиас в моята, докато

откъде идва звукът, но колкото по-нататък вървя, тол

колелата не започват да скърцат по релсите. Нямам пред

кова по-силен и остър става той. Най-накрая различавам

става колко време съм стояла така, но гърбът ме боли,

изстрели от оръжие. Стискам челюсти. Трябва да продъл

значи е било доста дълго. Спирачките на влака стържат,

жавам да вървя, трябва да гледам право пред себе си.

докато спира. Сърцето ми блъска в гърдите толкова сил

Някъде напред забелязвам въоръжена жена от Безстраш

но, че ми е трудно да дишам.

ните да блъска на колене мъж със сиви дрехи. Разпознавам

Малко преди да скочим от вагона, с периферното зре

човека - той е един от членовете на съвета. Жената вади

ние виждам Тобиас да обръща глава към мен и крадешком го

пистолет от кобура и с празен поглед стреля в тила на

поглеждам. Тъмните му очи ме гледат настойчиво и той

мъжа.

казва:

Жената има сив кичур в косата. Това е Тори. Едва не се

- Бягай!

свличам на земята.

- Семейството ми - прошепвам.

„Продължавай да вървиш!" Очите ми смъдят. „Продъл

После продължавам да гледам право пред себе си и ко

жавай да вървиш!"

гато идва моят ред, скачам от вагона. Тобиас върви пред

Минаваме с маршова стъпка покрай Тори и падналия

мен. Трябва да се концентрирам в тила му, но улиците, по

член на съвета. Едва не се разридавам, когато прекрачвам

които минаваме, са ми познати и постепенно преставам

главата му.

да обръщам внимание на колоната Безстрашни отпред.

После войниците пред мен спират и аз правя същото.

Минавам покрай мястото, откъдето на всеки шест месе

Гледам да стоя неподвижно. Единственото ми желание е

ца заедно с майка ми взимахме нови дрехи за семейството;

ето я спирката на автобуса, където навремето сутрин го

да открия Джанийн, Ерик и Макс и да ги застрелям. Ръце

те ми треперят, невъзможно е да ги овладея. Дишам уче-

стено само през носа.

Вече никой няма да си спомня, че съм бил на второ място,

Пореден изстрел. С ъгълчето на дясното си око забеляз

нали? И никой повече няма да ме пита: „Какво е да си минал

вам как някакво сиво петно пада на паважа. Ако продължа

инициацията с човек, който има само четири страха}". -

ва така, няма да остане нито един от Аскетите.

Той измъква пистолета си и го опира в дясното слепоочие

Войниците на Безстрашните изпълняват безпреко

на Тобиас. Пулсът ми бие до пръсване в черепа. Не може

словно неизречените заповеди, без колебание и без въпро

да стреля, няма да го направи. Ерик вирва глава. - Мислиш

си. Водят група Аскети към една от близките сгради, сред

ли, че някой ще обърне внимание, ако го застрелят при

тях има и деца. Море от войници в черно охранява вхо

нещастен случай?

да. Единствените, които не различавам сред множество