Черна дупка

— Това не дава отговор на въпроса на Джейм.

— Напротив, дава. — Чистото младо лице на Нийд придоби изненадан вид. — Разбирате ли, ние не очакваме, че дотогава Мъглявината ще може да поддържа живота така или иначе. Затова проблемът става доста отвлечен, нали?

Палис и Джейм си размениха по един поглед; после Палис се обърна към въртящата се гора под пластината и се опита да потъне в съзерцание на стабилната й тържественост.

Рийз почти не спа по време на последния си период за почивка преди заминаването на Моста.

Някъде се чу звънец.

Най-сетне беше дошло време. Той стана от сламеника си, изми се набързо, след което излезе от временното си убежище, като изпитваше само огромно облекчение, че най-сетне моментът беше дошъл.

Мостът в своята кутия от скелето се бе превърнал в център на френетична дейност. Той лежеше в средата на заградена зона с ширина двеста метра, която бе заприличала на нещо като миниатюрен град; бившите офицерски квартали бяха получили нареждането да дадат на бъдещите емигранти временен подслон. Към Моста вече несигурно вървяха малки групички хора. Рийз различи представители на всички култури на Мъглявината: на самия Рафт, на Белт, а дори и няколко Кокала. Всеки беглец носеше няколкото килограма лични вещи, които бяха позволени. Пред отворената врата на Моста се бе оформила опашка зад една жива верига, по която във вътрешността се внасяха последните провизии, книги и малки измервателни уреди за околната среда. В цялата картина имаше усещане за целеустременост и Рийз малко по малко започна да вярва, че това нещо наистина щеше да се случи…

Каквото и да криеше бъдещето, той можеше само да се радва, че този период на чакане, с всичката му горчивина и разногласия, беше към края си. След преместването на Рафт, обществото бързо се бе разпаднало. Бяха се надбягвали с времето да завършат подготвителните си действия, преди всичко да се е разпаднало окончателно; и с течение на времето — когато се бяха изправили пред още много проблеми и съпътстващото ги отлагане, — Рийз усещаше как напрежението в него расте, докато накрая мислеше, че вече не може да го понася.

Количеството лична враждебност, на която бе станал свидетел, го беше изненадало. Той гореше от желание да обясни на хората, че не той беше този, който караше Мъглявината да загива; че не той беше този, който бе създал физическите закони, поради които броят на евакуиращите се беше ограничен.

… А и не той беше този — единственият, — който бе изготвил списъците.

Подготовката на тези списъци се беше превърнала в чиста агония. Идеята да се тегли жребий беше отхвърлена много бързо; съставът на тази колония не можеше да бъде оставен в ръцете на случайността. Но как се подбират човешки същества — семейства, вериги от потомци — за живот или загиване? Бяха се опитали да действат научно и поради тази причина бяха приложили критерии като физическа подготовка, интелект, приспособимост, възраст за размножаване… И Рийз, объркан и отвратен от целия процес, се бе открил в повечето от списъците с кандидати.

Но той беше устоял на всичко; не, мислеше си, просто за да осигури собственото си оцеляване, а за да бъде възможно най-полезен. Процесът на подбиране го бе оставил с усещането, че е омърсен и недостоен, несигурен дори за собствената си мотивация.

Най-накрая се беше появил окончателният списък, една смесица от множество други, компилирана от суровата преценка на Декър. Рийз беше в него. Рох не беше. И значи, помисли си Рийз с чувство за себеомраза, той бе излязъл от играта с чисти ръце, оправдавайки най-лошите очаквания на Рох и другите като него.

Стигна до оградата около Моста, Може би щеше да види Палис, да се възползва от тази последна възможност да каже сбогом. Процесът се охраняваше от няколко здрави пазачи, които колебливо потропваха с бухалките си. Рийз се почувства потиснат, когато се вгледа по протежение на оградата. Още повече ресурси, отклонени от главната цел… но вече бяха избухнали няколко бунта; кой можеше да каже какво щеше да се случи, ако не бяха оградата и пазачите? Един от пазачите улови погледа му и кимна, а широкото му лице остана неподвижно; Рийз се чудеше дали щеше да му бъде лесно на този човек да се бие със собствените си хора, за да защити няколкото привилегировани…

Експлозия някъде от другата страна на Моста, приличаща на мощно тропване с крак по палубата. Над скелето се издигна облак дим.

Пазачите в близост до Рийз се обърнаха, за да видят. Рийз избърза около Моста.

Далечни викове, писък… и оградата вече беше срината и гореше в протежение на около три метра. Пазачите изтичаха до направената пролука, но тълпите там бяха направо непреодолими, както по брой, така и по ярост; Рийз видя една стена от лица — млади и стари, мъжки и женски, обединени от отчаяна, порочна ярост. Тогава към Моста полетяха и възпламенителни бомби, които се взривяваха по палубата.

— Какво, по дяволите, правиш ти тук? — Беше Декър; огромният мъж го сграбчи за ръката и го издърпа назад към Моста.