Читаем Черна дупка полностью

С помощта на реактивните двигатели, които беше прикачил Нийд, те успяха да вкарат кораба в широка, елипсовидна орбита около една гореща, жълта звезда, която се намираше дълбоко във вътрешността на новата мъглявина. Големите порти бяха отворени и около корпуса запълзяха хора, които прикрепяха още въжета и монтираха нови реактивни двигатели. Разреден, ясен въздух изпълни мухлясалата вътрешност на кораба; вонята на рециклиран и затворен в цистерни въздух най-сетне беше прогонена и сред пътниците настъпи празнично настроение.

Дори по опашките за дажбите цареше веселие.

Телата на тези, които не бяха оцелели по време на пътуването, бяха вдигнати от кораба, увити в рогозки и изхвърлени в пространството. Рийз огледа тълпата жалеещи хора, струпани при вратата. Той изведнъж си даде сметка каква смесица са сега: имаше хора от Рафт, като Джейън и Грийе, заедно с Горд и някои други миньори; там бяха и Куид, и дружинката му от Кокали. Всички те се бяха смесили, доста непретенциозни един спрямо друг, обединени от чувствата на мъка и гордост. Старото разделение нямаше никакво значение, осъзна Рийз; на това ново място те бяха просто човешки същества…

Впоследствие Мостът щеше да се премества от тази звезда, но тези тела щяха да останат в орбита тук в продължение на много смени, маркиращи пристигането на човека в новия свят, преди триенето на въздуха да ги отведе в крайна сметка към пламъците на звездата.

Въпреки притока на свеж въздух, Холербах продължи да отслабва все повече. Най-накрая той остана да лежи на един сламеник, поставен пред остъклената повърхност на корпуса на Моста. Рийз се присъедини към стария Учен; двамата заедно наблюдаваха новата звездна светлина.

Холербах получи пристъп на кашлица. Рийз постави ръка върху челото на стареца и най-сетне дишането на Холербах се успокои.

— Казах ти, че беше по-добре да ме оставиш там — изхриптя той.

Рийз не обърна внимание на думите му и се наведе напред.

— Трябваше да видиш как пуснахме на свобода младите дървета — заговори той. — Само отворихме клетките и те направо излетяха… Разпръснаха се около тази нова звезда така, сякаш са се родили тук.

— Може и да са — рече сухо Холербах. — На Палис това щеше да му хареса.

— Мисля, че никой от нас — по-младите — не е знаел колко зелени могат да бъдат листата. Освен това дърветата май вече започнаха да растат. Много скоро ще си имаме гора, достатъчно голяма, за да даде плод и ще можем да се придвижваме: да намираме китове, може би пресни източници на храна…

Холербах взе да тършува под сламеника си; с помощта на Рийз намери едно малко пакетче, увито в груб плат.

— Какво е това?

— Вземи го.

Рийз отви парцала и в ръцете му се появи фино изработено устройство с размерите на събраните му шепи; в центъра му проблясваше сребърна топка, около която бяха разположени разноцветни мъниста по телени окръжности.

— Твоят планетарий — възкликна Рийз.

— Донесох го с личните си вещи.

Рийз поглади познатия предмет. След това смутено попита:

— Да не би да искаш да остане при мен, когато теб вече няма да те има?

— Не, дявол да го вземе! — закашля се пренебрежително Холербах. — Рийз, твоите пристъпи на сантименталност ме притесняват. Не, сега ми се иска да го бях оставил това проклето нещо на Рафт. Момче, искам да го унищожиш. Когато ме изхвърлиш през тази врата, изхвърли и него след мен.

Рийз беше шокиран.

— Но защо? Това е единственият планетарий във вселената… буквално незаменим.

— Той просто не означава нищо! — Старите очи просветнаха. — Рийз, това нещо е символ на едно загубено минало, минало, което трябва да забравим. Придържали сме се към подобни знаци прекалено дълго време. Сега вече сме същества от тази вселена.

С внезапна сила, старият Учен сграбчи ръкава на Рийз и се помъчи да се издърпа нагоре в седнало положение. Рийз се намръщи, постави ръка на рамото му и нежно го накара да легне.

— Опитай се да си починеш…

— Зарежи това — прекъсна го Холербах. — Нямам време да си почивам… Трябва да им кажеш…

— Какво?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Аччелерандо
Аччелерандо

Сингулярность. Эпоха постгуманизма. Искусственный интеллект превысил возможности человеческого разума. Люди фактически обрели бессмертие, но одновременно биотехнологический прогресс поставил их на грань вымирания. Наноботы копируют себя и развиваются по собственной воле, а контакт с внеземной жизнью неизбежен. Само понятие личности теперь получает совершенно новое значение. В таком мире пытаются выжить разные поколения одного семейного клана. Его основатель когда-то натолкнулся на странный сигнал из далекого космоса и тем самым перевернул всю историю Земли. Его потомки пытаются остановить уничтожение человеческой цивилизации. Ведь что-то разрушает планеты Солнечной системы. Сущность, которая находится за пределами нашего разума и не видит смысла в существовании биологической жизни, какую бы форму та ни приняла.

Чарлз Стросс

Научная Фантастика
Дневники Киллербота
Дневники Киллербота

Три премии HugoЧетыре премии LocusДве премии NebulaПремия AlexПремия BooktubeSSFПремия StabbyПремия Hugo за лучшую сериюВ далёком корпоративном будущем каждая космическая экспедиция обязана получить от Компании снаряжение и специальных охранных мыслящих андроидов.После того, как один из них «хакнул» свой модуль управления, он получил свободу и стал называть себя «Киллерботом». Люди его не интересуют и все, что он действительно хочет – это смотреть в одиночестве скачанную медиатеку с 35 000 часов кинофильмов и сериалов.Однако, разные форс-мажорные ситуации, связанные с глупостью людей, коварством корпоратов и хитрыми планами искусственных интеллектов заставляют Киллербота выяснять, что происходит и решать эти опасные проблемы. И еще – Киллербот как-то со всем связан, а память об этом у него стерта. Но истина где-то рядом. Полное издание «Дневников Киллербота» – весь сериал в одном томе!Поздравляем! Вы – Киллербот!Весь цикл «Дневники Киллербота», все шесть романов и повестей, которые сделали Марту Уэллс звездой современной научной фантастики!Неосвоенные колонии на дальних планетах, космические орбитальные станции, власть всемогущих корпораций, происки полицейских, искусственные интеллекты в компьютерных сетях, функциональные андроиды и в центре – простые люди, которым всегда нужна помощь Киллербота.«Я теперь все ее остальные книги буду искать. Прекрасный автор, высшая лига… Рекомендую». – Сергей Лукьяненко«Ироничные наблюдения Киллербота за человеческим поведением столь же забавны, как и всегда. Еще один выигрышный выпуск сериала». – Publishers Weekly«Категорически оправдывает все ожидания. Остроумная, интеллектуальная, очень приятная космоопера». – Aurealis«Милая, веселая, остросюжетная и просто убийственная книга». – Кэмерон Херли«Умная, изобретательная, брутальная при необходимости и никогда не сентиментальная». – Кейт Эллиот

Марта Уэллс , Наталия В. Рокачевская

Фантастика / Космическая фантастика / Научная Фантастика