Черна дупка

През вратата се откри гледка на море от синя светлина под тях. Вече бяха минали през най-външния ореол на раждащия звезди кислород на мъглявината, така че беше възможно да се забележат звезди под и над тях. Далеч над главата на Рийз едно малко, стегнато възелче червенина маркираше мястото на Мъглявината, от която бяха излетели. Мисълта, че може да вдигне ръка и да скрие света си, всички места, които беше виждал и всички хора, които беше познавал, му действаше странно; Палис, бармана Джейм, Декър… Той знаеше, че Палис и Шийн са решили да изживеят оставащите им смени заедно; сега, с вперен в онова далечно петно поглед, Рийз изпрати една мълчалива молитва те — както и всички, които бяха направили такива големи жертви, за да може той да стигне толкова далеч — да са невредими и да са добре.

Рийз и Горд вдигнаха тялото на Нийд, за да го изнесат през вратата. С люлеещи се крака, които приличаха на издялани от дърво, осакатеният Учен се отблъсна по посока на мястото, където трябваше да монтира реактивните двигатели. Рийз и Горд стояха и чакаха на отворената врата, а спасителното въже беше в ръцете им.

Нийд забави хода си на около метър от мястото, до което трябваше да стигне. Рийз наблюдаваше напрегнато как Нийд дращи по непредизвикващата никакво триене повърхност на корпуса. Тогава успя да стигне по-близо до мястото и с благодарност се хвана за него, като пъхна пръстите си в малките неравности по желязната повърхност.

Издърпа се по въжетата. Горд и Рийз изнесоха първия парен реактивен двигател през вратата и го бутнаха към младия Учен. Прецениха добре силата и посоката и пакетът с частите спря само на няколко стъпки от Нийд. С бързи и точни движения, Нийд дръпна въжето около кръста си и придърпа машината към себе си. Сега Ученият трябваше да нагласи реактивния двигател, поне грубо, в зависимост от положението на оста на Моста, така че прекара дълго време в усилия да се пребори с обемното древно устройство.

Най-сетне успя да го нагласи. От един джоб на гърдите си Нийд извади залепящи пластини и ги постави на мястото, където трябваше да стане прикачването; след това с напрежение, изписано на лицето му, той издърпа машината на мястото й върху залепящите пластини. Най-накрая отвърза въжето от монтирания реактивен двигател и го остави да се вее.

Нийд беше работил бързо и точно, но вече бяха минали около трийсет секунди. По-голямата част от работата предстоеше тепърва, а болката в гърдите на Рийз бе стигнала до кухо кресчендо.

След това Нийд задращи по повърхността на корпуса, за да се придвижи към мястото на другия двигател, който беше от обратната страна на Моста и следователно оставаше извън полезрението на Рийз и Горд. След няколко непоносимо дълги секунди, те усетиха подръпване по едното въже. Рийз и инженерът от мината хвърлиха втория парен реактивен двигател през отвора. Обемната машина се заблъска около корпуса.

Беше невъзможно да се измери колко време бе минало. Дали бяха отлетели само няколко секунди, откакто бяха хвърлили машината?

Без точки за сравнение времето беше много разтегливо понятие… Пред очите на Рийз падаше черен воал.

Вдясно от себе си той усети трескаво движение. Обърна се натам с горящ от разредения въздух гръден кош. Горд бе започнал да дърпа въжето с посиняло вече лице и изпъкнали очи. Рийз се присъедини към него. Въжето се движеше обезпокоително лесно, като се приплъзваше без никакви пречки по гладката повърхност.

Чувство на ужас се появи успоредно с болката на Рийз.

Краят на въжето пристигна с голяма скорост откъм завоя на корпуса. Въжето беше отрязано съвсем гладко.

Горд падна назад със затворени очи, защото усилията, които беше положил, очевидно го бяха докарали до ръба на безсъзнанието. Със замъглен поглед, Рийз постави ръка върху контролното табло на вратата.

И изчака.

Горд се блъсна в рамката на вратата. Белите дробове на Рийз представляваха някакво болезнено желе, а гърлото му се дереше от разредения въздух…

Мъгла около него, ръце, които се хващат за ръба на рамката на вратата, лице, изкривено около посинелите устни, вдървено тяло с привързани крака… Нийд, осъзна той смътно; Нийд се беше върнал и той трябваше да направи нещо.

Сякаш съвсем независима от волята му, ръката му направи някакво конвулсивно движение по контролното табло. Вратата се затвори с трясък. След това се отвори вътрешната и Рийз беше издърпан назад към по-гъстия въздух.

По-късно Нийд обясни с прегракнал глас:

— Усещах, че времето изтича, а имах още доста работа. Така че отрязах въжето и продължих да действам. Съжалявам.

— Ти си проклет тъпак — прошепна Рийз. Трябваше му известно време, за да се опита да вдигне глава от сламеника си; после се отказа, отпусна се назад и потъна в дълбок сън.