Мамачи направи справка в книгата „Домашни консерви“, която Чако й беше донесъл, но не намери решение. После продиктува писмо до зетя на Анама Чанди, който беше регионален управител на консервите
Мамачи се чудеше дали някога ще овладее изкуството на съвършеното консервиране и дали Софи Мол би искала малко леден гроздов сок. Студен лилав сок в стъклена чаша.
После се замисли за Маргарет Кочама и провлачените, плавни тонове на Хенделовата музика зазвучаха остро и сърдито.
Мамачи не се беше срещала с Маргарет Кочама. Въпреки това я презираше. Дъщеря на дюкянджия — така беше класифицирана Маргарет Кочама в ума на Мамачи. Целият свят на Мамачи беше подреден по този начин. Ако отиваше на сватба в Котаям, с когото и да пътуваше, през цялото време му шепнеше. „Дядото на булката по майчина линия беше дърводелец на баща ми. Кунджакути Еапен ли? Сестрата на прабаба му беше само акушерка в Тривандръм. Семейството на мъжа ми някога притежаваше цялата местност на този хълм.“
То се знае, Мамачи би презирала Маргарет Кочама дори тя да беше наследница на английския престол. Възмущаваше се не само от работническия й произход. Мразеше Маргарет Кочама, задето бе станала жена на Чако. Мразеше я, задето го бе оставила. Но ако не беше го напуснала, щеше да я мрази още повече.
В деня, в който Чако не позволи на Папачи да я бие (и вместо това той счупи стола си), Мамачи събра съпружеския си багаж и го предостави на грижите на Чако. Оттогава той стана пазител на всичките й женски чувства. Нейният Мъж. Нейната единствена Любов.
Тя знаеше за неговите твърде свободни отношения с жените от фабриката, но това бе престанало да я наранява. Когато Беба Кочама подхващаше този въпрос, Мамачи ставаше напрегната и свиваше устни.
— Той не е крив, че има мъжки потребности — сопваше се тя.
Изненадващо бе, че Беба Кочама приема това обяснение и загадъчната, потайно вълнуваща представа за мъжките потребности получи негласно одобрение в айеменемската къща. Нито Мамачи, нито Беба Кочама виждаха някакво противоречие между марксистките разбирания на Чако и феодалните му сексуални влечения. Тревожеха ги единствено Наксалитите, за които се говореше, че принуждавали мъже от добри семейства да се оженят за слугини, забременели от тях. Разбира се, изобщо не подозираха, че ракетата, която наистина беше изстреляна и която предстоеше да унищожи завинаги Доброто Име на фамилията, щеше да дойде от съвсем неочаквана посока.
Мамачи нареди да се направи отделен вход към стаята на Чако, която беше в източния край на къщата, за да не се налага обектите на неговите „потребности“ да се шляят из дома. Тя тайно им подхвърляше пари, за да са доволни. Те ги приемаха, защото имаха малки деца и стари родители. Или съпрузи, които харчат всичко припечелено по баровете. Тая система устройваше Мамачи, защото според нейното схващане една заплатена такса улеснява нещата. Разграничава секса от любовта. Потребностите от чувствата.
Маргарет Кочама обаче беше съвсем друга работа. Тъй като нямаше начин да го установи (макар веднъж да се бе опитала, като накара Кочу Мария да провери дали по спалните чаршафи няма петна), Мамачи можеше само да се надява, че Маргарет Кочама не възнамерява да възобнови сексуалните си връзки с Чако. Когато Маргарет Кочама отиваше в Айеменем, Мамачи се справяше с иначе неуправляемите си чувства, като мушкаше пари по джобовете на роклите, оставени от Маргарет Кочама в коша с мръсни дрехи. Маргарет Кочама не й връщаше парите, просто защото никога не ги бе намирала. Аниян, перачът, по принцип изпразваше всички джобове. Мамачи знаеше това, но предпочиташе да възприема мълчанието на Маргарет Кочама като безмълвно приемане на хонорар за интимните услуги, които Мамачи си представяше, че тя прави на нейния син.
Така Мамачи беше удовлетворена — можеше да гледа на Маргарет Кочама като на поредната курва, Аниян перачът беше доволен от всекидневния си бакшиш, а Маргарет Кочама, разбира се, оставаше в щастливо неведение за разиграваното зад гърба й.
Кацнала на напречната греда над кладенеца, голяма рошава птица изврещя хуц-хуц и разтърси ръждивочервените си крила.
Една врана мигом открадна парченцето сапун, което й се пенеше в човката.