Авемпарта

Луничава жена с буйна червена коса влезе в салона, влачейки със себе си нисичък шкембелия, по изпонарязаното лице на когото личеше, че се бе избръснал специално за случая. Жената се смееше, докато вървеше заднишком и го влачеше с две ръце. Мъжът застина, щом ги видя. Ръцете му се освободиха от нейните и тя падна на дървения под с глух удар. Застиналият мъж гледаше ту тях, ту жената. Тя хвърли поглед през рамо и се изсмя.

- Опа - каза, - не знаех, че е заето. Помогни ми, Рубис.

Мъжът й оказа съдействие да се изправи на крака. Тя поспря да хвърли дълъг одобрителен поглед на Тракия, сетне им намигна.

- Добре работим, нали?

- Това беше Маги - каза им Тракия, след като навлеците се извлякоха.

Ейдриън се премести на дивана и направи жест към Тракия да последва примера му. Тя седна внимателно и сковано, без да позволява на гърба си да се допира и внимателно приглади роклята си.

Ройс остана прав.

- Уестбанк няма ли си повелител? Той защо не предприема нищо?

- Имахме чудесен маркграф - отвърна тя. - Храбър мъж с трима добри рицари.

- Имахме?

- Той и рицарите една нощ се отправиха да се бият със звяра. По-късно намериха само останки от брони.

- Защо просто не се махнете? - запита Ройс.

Главата на Тракия клюмна, а раменете й се превиха.

- Две нощи преди да тръгна за тук, звярът уби цялото ми семейство с изключение на мен и баща ми. Ние не си бяхме у дома. Той работеше до късно на полето и аз отидох да го потърся. Аз... случайно бях забравила да затворя вратата. Светлината го привлича. Отправи се директно към къщата ни. Брат ми, Тад, жена му и сина им бяха убити.

Тад бе радостта на живота на баща ми. Той бе причината, поради която и се преместихме в Далгрен: за да може той да стане първият бъчвар в града - сълзи замъглиха очите й. - Сега всички са мъртви и баща ми остана само с мъката от загубата им и със звяра, който я причини. Татко ще го убие или самият той ще умре преди края на месеца. Ако само бях затворила вратата. Ако само бях проверила резето.

Ръцете й покриха лицето и нежното тяло се затресе. Ройс сурово изгледа Ейдриън, поклащайки съвсем леко глава и устните му много ясно произнесоха думата не.

Ейдриън се намръщи, постави ръка на рамото й и отмахна косата пред очите.

- Ще развалиш прекрасния грим - каза той.

- Съжалявам. Наистина не искам да съм такава досада. Това не са ваши проблеми. Просто баща ми е всичко, което ми е останало и не мога да понеса мисълта да изгубя и него. Не мога да се разбера с него. Помолих го да напуснем, но той не ме слуша.

- Разбирам проблема ти, но защо ние? - студено запита Ройс. - И откъде фермерска дъщеря от границата знае за нас и как да ни намери в Колнора?

- Един сакат ми каза. Той ме прати тук. Каза, че вие можете да отворите кулата.

- Сакат?

- Да. Господин Хаддон ми каза, че звярът не.

- Господин Хаддон? - прекъсна я Ройс.

-Да.

- На този господин Хаддон. случайно да му липсват ръцете?

- Да, той е.

Ройс и Ейдриън размениха погледи.

- И какво точно рече?

- Че звярът не можел да бъде наранен с човешки оръжия, но в Авем-парта имало меч, който може да го убие.

- Значи безрък мъж ти казал да ни намериш в Колнора и да ни наемеш да вземем меч за баща ти от кула на име Авемпарта? - попита Ройс.

Момичето кимна.

Ейдриън погледна към партньора си.

- Не ми казвай... кула на джуджетата?

- Не... - отговори Ройс, - елфическа. - Той се извърна със замислено изражение.

Ейдриън отново насочи вниманието си към момичето. Чувстваше се ужасно. Достатъчно зле бе, че селото се намираше толкова далече, а сега и елфическа кула. Дори и да им предложеше сто златни тенента, той пак не би съумял да придума Ройс да приеме работата. Тя беше толкова отчаяна и нуждаеща се от помощ. Стомахът му се сви, докато преценяваше следващите си думи.

- Ами - започна неохотно Ейдриън, - река Нидвалден е на няколко дни път. Ще ни трябват запаси за. колко, шест- или седемдневно пътуване? Това прави две седмици отиване и връщане. Ще ни трябват вода и фураж за конете. Сетне имаш цялото време около кулата. През това време бихме могли да вършим други задачи, така че това е чиста загуба. Сетне - рискът. Всеки риск повишава цената и масов убиец демон-фантом, който не може да бъде наранен с обикновени оръжия си е сериозна заплаха.

Ейдриън я погледна в очите и поклати глава.

- Съжалявам да го кажа, но не можем да вземем.

- Парите - рязко се намеси Ройс, завъртайки се на пети. - Твърде много е. Двадесет и пет сребърни за такава работа. Десет звучи повече от достатъчно.

Ейдриън вдигна вежда и се вторачи в партньора си, но не каза нищо.

- По десет на човек? - попита тя.

- Не - отвърна Ейдриън, като задържа погледа си върху Ройс.

- Общо. По пет на всеки, нали?

Ройс сви рамене.

- Тъй като аз ще съм отговорен за разбиването на ключалката, предполагам би трябвало да получа шест, но ще се разберем помежду си. Не е нещо, за което тя трябва да се притеснява.

- Наистина? - Тракия изглеждаше сякаш ще експлодира от щастие.

- Разбира се - отвърна Ройс. - В крайна сметка. не сме обирджии.

* * *