Авемпарта

Макар и да отстъпваше на публичния дом на Гуен, бордей „Похотливата задница“ бе декориран с натруфени червени завеси, разнебитени мебели, розови лампи и дузини възглавници. Всичко бе обсипано с пискюли и ресни: от протритите килими до драпериите по стените. Стар, сриващ се и износен, но поне чист.

Салонът бе малка кръгла стая граничеща с главната зала с два ер-кера, гледащи към улицата. За мебелировка служеха два дивана, няколко отрупани с керамични фигури маси и малка камина. Седнала на едно от канапетата, Тракия ги чакаше, а очите й се стрелкаха като на заек в открито поле. В мига, в който двамата влязоха, тя скочи на крака, коленичи и сведе глава.

- Хей, внимателно, роклята е нова - каза с усмивка Ейдриън.

- О! - тя се изправи на крака, изчерви се, сетне направи реверанс и отново сведе глава.

- Какво прави тя? - прошепна Ройс.

- Не съм сигурен - отвърна му по същия начин Ейдриън.

- Опитвам се да покажа полагащото ви се уважение, Ваши светлости - прошепна им тя, докато все още стоеше с наведена глава. - Съжалявам, ако не се справям особено добре.

Ройс извъртя очи, а Ейдриън започна да се смее.

- Защо шепнеш? - попита я Ейдриън.

- Защото и вие двамата го правехте.

Ейдриън се изкикоти отново:

- Съжалявам, Тракия... Тракия беше, нали?

- Да, милорд, Тракия Анабел Ууд от село Далгрен - нов неумел реверанс.

- Добре. Тракия - Ейдриън се мъчеше да запази сериозност. - Ройс и аз не сме лордове, така че не е нужно да се кланяш или да ни правиш реверанси.

Момичето изправи глава.

- Вие спасихте живота ми - каза тя с толкова сериозен тон, че Ейдриън спря да се смее. - Не си спомням много от снощи, но помня това. За което заслужавате благодарността ми.

- Аз бих се задоволил с обяснение - каза Ройс, отправяйки се към прозорците. Започна да спуска завесите. - Изправи се, в името на Мари-бор, преди някой метач да те е видял, да реши, че сме благородници и да ни нарочи. И без това се движим по тънък лед. Да не влошаваме нещата допълнително.

Тя се изправи и Ейдриън не може да се сдържи да не я огледа. Дългата й жълта коса, сега чиста от листа и клони, блестеше на вълни над раменете. Ейдриън предположи, че това въплъщение на свежата красота е на не повече от седемнадесет.

- Сега кажи за какво ни търсеше - попита Ройс, докато спускаше и последната завеса.

- Да ви наема да спасите баща ми - каза тя, развързвайки кесията от врата си и протягайки я с усмивка. - Ето. Имам двадесет и пет сребърни тенента. Солидно сребро, щамповано с короната на Дънмор.

Ройс и Ейдриън се спогледаха.

- Не е ли достатъчно? - запита тя, а устните й започнаха да треперят.

- Колко време ти отне, за да събереш тези пари? - запита Ейдриън.

- Цял живот. Спестявах всяка дадена или спечелена монетка. Това беше зестрата ми.

- Зестрата ти?

Тя сведе глава, впивайки поглед в краката си.

- Баща ми е беден фермер. Никога не би могъл... реших аз да започна да спестявам сама. Не е достатъчно, нали? Не осъзнавах. Аз съм от много малко селце. Мислех си, че това са много пари, всички казваха така, но. - тя огледа изтърбушения диван и избелелите завеси. - Ние нямаме дворци като този.

- Ние не. - започна в обичайния си безчувствен тон Ройс.

- Ройс се опитва да каже - прекъсна го Ейдриън, - че все още не знаем. Зависи какво искаш да направим.

Тракия вдигна изпълнени с надежда очи.

Ройс се взираше в него.

- Нали? - сви рамене Ейдриън. - Тракия, казваш, че искаш да спасим баща ти? Той отвлечен ли е бил?

- О, не, нищо подобно. Доколкото знам, нищо му няма. Макар че дълго време ви търсих и няма как да бъда сигурна.

- Не разбирам. За какво сме ти тогава?

- Нужни сте ми за разбиването на една ключалка.

- Ключалка? На?

- На кула.

- Искаш да проникнем в кула?

-Не. Имам предвид. да, но не е. не е против закона. Кулата не е обитавана, изоставена е от години. Поне аз така мисля.

- Значи искаш да отключим вратата на празна кула?

- Да - тя закима така усърдно, че косата й се разлетя.

- Не звучи трудно - Ейдриън хвърли поглед към Ройс.

- Къде се намира тази кула? - запита Ройс.

- Близо до селото ми, на западния бряг на река Нидвалден. Далгрен е много малко и е отскоро. Намира се в новата провинция Уестбанк, в Дънмор.

- Чувал съм за това място. Носеха се слухове за нападения от елфи.

- О, това не са елфите. Те никога не са ни създавали проблеми.

- Знаех си - каза Ройс, без да се обръща към някого.

- Поне аз мисля така - продължи Тракия. - Смятаме, че е някакъв звяр. Никой не го е виждал. Дякон Томас казва, че било демон, слуга на Уберлин.

- А баща ти? - попита Ейдриън. - Той къде попада в цялата тази работа?

- Той ще се опита да убие звяра, но... - тя се поколеба и отново заби поглед в краката си.

- Но ти мислиш, че звярът ще убие него?

- Убил е петнадесет човека и над осемдесет глави добитък.