Àä

Пещерата Буонталенти — наречена така в чест на своя архитект Бернардо Буонталенти — бе може би най-любопитното място в цяла Флоренция. Била замислена като къща за забавления за по-младите гости на двореца Пити. Трите ѝ зали бяха украсени със смесица от натуралистична фантазия и готически разкош. Бяха изградени от седиментни скали и пемза, които сякаш или поглъщаха, или изхвърляха навън изваяните фигури. По времето на Медичите в пещерата имало и допълнителна атракция — стичаща се по стените вода, която охлаждала мястото през горещите тоскански лета и също така създавала ефекта на истинска пещера.

Лангдън и Сиена се бяха скрили в първата и най-голяма зала, зад фонтана в центъра ѝ. Бяха заобиколени от живописни статуи на пастири, селяни, музиканти, животни и дори копия на четиримата затворници на Микеланджело. Всички те сякаш се опитваха да се освободят от скалите, които ги обгръщаха. Утринната светлина се процеждаше от високото кръгло прозорче на тавана, в което някога била поставена голяма стъклена топка и в нея под слънчевите лъчи плувала червена риба.

Лангдън се чудеше как ли биха реагирали посетителите на това място от времето на Ренесанса при вида на истински хеликоптер — една от щурите мечти на сина на Италия Леонардо да Винчи, — ако го видеха пред пещерата.

И тогава пронизителното бръмчене спря. Не просто заглъхна, а направо изчезна.

Озадаченият Лангдън надникна иззад фонтана и видя, че хеликоптерът е кацнал на покритата с чакъл площадка. Така изглеждаше по-малко зловещ, най-вече защото приличащият на жило обектив не бе обърнат към тях, а настрани, към малката сива врата.

Облекчението, което изпита, се оказа мимолетно. Защото на стотина метра зад машинката, близо до статуята с джуджето и костенурката, трима тежковъоръжени войници слизаха целенасочено по стълбите, а след това се насочиха право към пещерата.

Бяха с черни униформи със зелени отличителни знаци на раменете. Мускулестият им водач имаше празен поглед, който напомни на Лангдън за маската на чумата в неговите видения.

„Аз съм смъртта“.

Лангдън не виждаше вана им, нито загадъчната среброкоса жена.

„Аз съм животът“.

Войниците наближиха. Единият спря до стълбите, очевидно за да не позволи на никой друг да слезе по тях. Другите двама продължиха към пещерата.